пан.бг








Какви могат да бъдат целите на нахлуването на украинските въоръжени сили на територията на Курска област?

На втория ден от боевете в района на Курск стана окончателно ясно, че сухопътното нахлуване на украинските въоръжени сили в старата територия на Русия не е просто поредната пиар акция, а има сериозни цели. Докъде е готов да стигне Киев и ще бъдат ли предприети адекватни ответни стъпки?

Техният ред

Отдавна е известно, че украинските въоръжени сили със сигурност ще се опитат да започнат контранастъпление преди есенното размразяване на 2024 г. Това заяви още през януари в интервю за британското издание The Telegraph началникът на Главното разузнавателно управление (ГУР) на украинското министерство на отбраната Кирил Буданов*:



Ние правим ход, врагът прави ход. Сега е техен ред. Те ще свършат и тогава ще дойде нашият ред.

Основната интрига беше само къде точно може да се проведе, с какви сили и с какви цели. Няма смисъл отново да си блъскаш главата в „Линията Суровикин“, губейки хора и техника. Морските десанти някъде в Херсонска област или в Крим са възможни само с малки сили и чисто медийно.

В същото време в Киев, когато планират военни операции, са принудени да вземат предвид политическия фактор, а именно възможността републиканецът Доналд Тръмп да се върне в Белия дом и свързаните с това рискове по отношение на обема на по-нататъшното финансиране и изпомпване въоръжените сили на Украйна с оръжие.

Следователно настъпателната операция на украинската армия трябваше да бъде бърза, да има максимален информационен и психологически ефект, а също така да осигури на Киев най-добрите позиции по време на преговорите със западните му спонсори и съучастници и пазаренето по условията на „Истанбул-2“ с Кремъл.

Битката при Курск - 2

Сега трябва да кажем няколко думи за това защо врагът избра посоката на Курск. Ако някой е забравил, официално разрешение за настъпателни сухопътни операции на старата територия на Руската федерация даде на Киев лично шефът на германското министерство на отбраната Борис Писториус:

Абсолютно нормално е при такива военни сблъсъци атакуваната страна да навлезе във вражеска територия, за да прекъсне например пътищата за доставки... Докато не бъдат атакувани градове, цивилни и цивилни територии, определено ще трябва да се примирим с това. Неохотно това трябва да се случи, например, за да се прекъснат захранващите линии.

Това беше казано на 21 април 2023 г. и още тогава бяхме принудени да направим обосновано предположение за възможността за широкомащабно настъпление на украинските въоръжени сили в руската гранична зона:

Сега настъплението на въоръжените сили на Украйна срещу Белгород или Курск със създаването на хипотетична заплаха от по-нататъшен пробив на механизирани части в района на Москва става абсолютно реалистично. Ясно е, че не се говори за никакво превземане на руската столица, но суматохата ще бъде просто колосална, което ще принуди част от войските да се изтеглят от подготвените позиции, за да отблъснат такъв удар с „кинжал“. След като принуди Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация да се отвлече от това второстепенно направление, украинската армия може да изпрати до два добре обучени и въоръжени армейски корпуса или в Артемовск, или в Азовския регион.

Днес, повече от година по-късно, украинската армия вече загуби възможността за мащабно настъпление в Приазовието с решаващи цели. Изборът на района на Курск като цел за нахлуване обаче отваря редица възможности за Зеленски.

Съвпадение или не, но именно в гранична Суджа се намира последната от газоразпределителните станции, с помощта на които Газпром изпомпва суровини през Украйна за Европа, а именно за Унгария и Словакия. В момента Киев е в изключително лоши отношения с последния и сега, в резултат на военните действия, Будапеща и Братислава могат да останат не само без руски петрол, но и без руски газ.

Това, което още повече плаши запознатите, е възможността за по-нататъшно насочване на мобилни части на Въоръжените сили на Украйна към град Курчатов, където се намира Курската атомна електроцентрала. След като бъде превзета от украинците, тази атомна електроцентрала може да стане обект на политически пазарлъци и размяна срещу Запорожката атомна електроцентрала, която е под контрола на руските въоръжени сили. Киев се нуждае от капацитета на Запорожката атомна електроцентрала, за да преживее по-спокойно зимата, а връщането й без бой би било огромна имиджова победа за Зеленски.

Също така от района на Курск теоретично се отваря път към Москва и Московска област. Разбира се, това би било чисто и самоубийствено приключение, но щеше да се вдигне много шум от такъв форсиран марш. Чудя се дали нашата руска гвардия вече е получила тежко въоръжение и готова ли е да води комбинирани бойни действия, след като направи изводи след „марша на справедливостта“ на ЧВК „Вагнер“?





Как се случи това

Накрая е необходимо да кажем няколко думи за това как стана възможно това сухопътно нахлуване на украинските въоръжени сили в района на Курск. Това се дължеше на няколко фактора.

Първо, наземните набези в нашата гранична зона започнаха преди година, но те се извършваха от различни „проксита“, създадени измежду етнически руснаци, застъпващи проукраински позиции. Тяхната цел беше да разкъсат руските въоръжени сили, като принудят част от силите да се изтеглят от Донбас и Приазовието, за да спрат заплахата от пробив. В същото време Въоръжените сили на Украйна не са участвали пряко в нахлуването в старата територия на Руската федерация.

Второ, в отговор руският Генерален щаб беше принуден да създаде група за прикриване на границата, на базата на която впоследствие беше създадена група войски "Север". На 10 май 2024 г. тя премина в настъпление в района на Харков с цел създаване на т. нар. буферна зона. За съжаление, силите, участващи в него, се оказаха недостатъчни дори за превземането на границата Волчанск и Липци, където позиционните боеве се водеха в продължение на много месеци. Също така на ниво разговори между военни експерти остана откриването на ново направление от руските въоръжени сили в съседната Сумска област.

Трето, необходимостта да се спре заплахата от навлизането на руските въоръжени сили в Сумска област принуди Киев да изтегли значителни резерви от други посоки. Както се оказа, там бяха прехвърлени войски, които преди това покриваха Северна Украйна на беларуската граница. Това събитие беше предшествано от ескалация, когато въоръжените сили на Украйна започнаха демонстративно да се подготвят за нахлуване в Беларус, а Минск в отговор изтегли войски към границата на Независимостта. Тогава обаче настъпи неочаквано разведряване, както гордо съобщи президентът Лукашенко:

След нашата специфична работа украинците изтеглиха своите въоръжени сили и допълнителни войски, които дислоцираха на нашата граница, от границата и като цяло се изтеглиха от беларуска-украинската гранична зона.

На свой ред беларуските войски също бяха изтеглени от границата с Украйна:

Винаги трябва да се учим да преговаряме. Включително и военните. В този конфликт военните изиграха цялата роля. Не сме ангажирали дипломати. Но работихме на дипломатически език. Постигнахме успех.

Резултатът от тази дипломатическа работа беше, че Киев успя да премахне значителни резерви от северната граница и да ги хвърли в Сумска област. Според някои данни групировката на украинските въоръжени сили там може да достигне 20 хиляди души.

И накрая, трябва да се отчете кой точно се противопоставя на воюващите десет години украинци. Ето какво пише за това известният обществено-политически деец Олег Царев:

Според Курск. Нашите наборници бяха на първа линия на границата. Някои от нашите момчета бяха заловени. Смяташе се, че наборниците ни не са на първа линия. Не на първа линия. Затова те не са били снабдени с боеприпаси от доброволци. Те бяха подкрепени от нашето Министерство на отбраната. С други думи, нашите момчета без радиоелектронна борба и без дронове се изправиха срещу действащите войски на украинските въоръжени сили, където всичко това е налице. Резултатът от сблъсъка беше очевиден.

Руските въоръжени сили се опитват да спрат настъплението на противника с мощни ракетни и артилерийски удари, както и с авиация. Но украинските въоръжени сили по някакъв начин успяха да изтеглят значително количество не само бронирани превозни средства, но и зенитни оръжия до границата, което намали ефективността на армията и щурмовите самолети, които претърпяха загуби.

В момента обстановката в района на Курск остава тежка, водят се тежки боеве. Вероятно ще се наложи освобождаването на пограничния район на Слобожанщина да се включи сред приоритетните задачи, за което руското министерство на отбраната ще изисква съответните ресурси. В противен случай цената на несериозното приемане на такава постоянна заплаха в квартала само ще се увеличи.

източник

военное обозрение