В дневния ред са още меморандумите с Румъния за изграждането на Щаб на регионално компонентно командване на специални операции и с Турция за провеждане на презгранични операции за Air Policing.

Спирдон Спирдонов

Проект на решение, внесен от правителството, за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ ще обсъдят и гласуват на днешното си заседание членовете на Комисията по отбрана. През първия етап се предвижда България да закупи 1 брой „IRIS-T SLM” на обща стойност 182 114 311 евро (356 184 633 лева). Допълнително е предвидена възможност за закупуване на до 5 броя „IRIS-T SLM” и на 1 брой система за далечен обсег „IRIS-T SLX”, като бяха предоставени и цени за тях до 2032 г. Сумата от 356 184 633 лева (182 114 311 евро) без ДДС е разпределена по месеци.

От 22-24 юли 2024 г. в Министерството на отбраната са проведени работни срещи с представители на Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия и на немската компания „Diehl Defence” относно придобиване на наземни системи за ПВО „IRIS-T” в рамките на инициативата „Щит на европейското небе“ (ESSI). Целта на срещите била постигане на съгласие по текстовете на проект на Програмно споразумение между министерствата на отбраната на двете държави и на проект на Допълнение (Addendum) към съществуващия договор за доставка с „Diehl Defence” за придобиване на системи за противовъздушна отбрана „IRIS-T“. Подписването на програмно споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия ще предостави възможност на страната ни да се възползва от условията на вече сключения договор за доставка на Федералното министерство на отбраната с производителя „Diehl Defence”.

Цялостният проект предвижда придобиване на 2 (два) броя ЗРК с голям обсег на действие и на 8 (осем) броя ЗРК със среден обсег на действие. Реализирането на последващите етапи ще са с времеви параметри в съответствие с разполагаемия финансов ресурс, се посочва в проекта. С настоящия Проект за инвестиционен разход се реализира само първи етап от проект „Придобиване на зенитно-ракетни комплекси“ който включва придобиването на един ЗРК от типа SAM-MR (ЗРК със среден обсег на действие), като още при сключване на договора би било целесъобразно да се заложат опции за последващо придобиване на допълнителни комплекси.

Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Румъния предвижда изграждането на Щаб на регионално компонентно командване на специални операции. Според документа, щабът да не е постоянно действащ, да се активира съгласно националните процедури на двете страни и в съответствие с установените механизми на Алианса за участие в съюзни операции или при активиране на отбранителните планове на НАТО, както и за участие в двустранни и многонационални учения и тренировки.

След постигането на Пълни оперативни способности всяка една от страните ще изпълнява ролята на Водеща нация, като домакинства командването на ротационен принцип. Периодът на ротация ще е една година с възможност за удължаване до две, ако обстоятелствата го налагат, и започва след постигането на Пълни оперативни способности от новата Водеща нация. Предвидено е също румънската страна първа да поеме командването. Щабът на регионалното компонентно командване на специални операции ще има способности за осъществяване на командване и управление на назначени многонационални сили за специални операции и сили за поддръжка за провеждане на операции на НАТО.

Личният състав на щаба и назначените многонационални сили и сили за поддръжка ще останат под пълно командване на съответните компетентни национални органи. Компетентните органи на двете страни ще делегират оперативно управление чрез прехвърляне на правомощия на командира на щаба в съответствие с техните национални процедури. Всички въпроси по отношение на организацията, структурата, личния състав, финансирането, функционирането и отговорностите на страните ще бъдат регламентирани в последващо Техническо споразумение, се посочва още в мотивите към законопроекта.

Законопроектът за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Република Турция е във връзка с провеждане на относно презгранични операции за Air Policing.

Презграничните операции за охрана на въздушното пространство се провеждат от дежурни изтребители на една държава във въздушното пространство на съседна държава на основата на сключен Меморандум за разбирателство между правителствата на двете страни-членки на НАТО. Република България е подписала Меморандуми за разбирателство и провежда такива презгранични операции по охрана на въздушното пространство с Румъния и Гърция. В документа, който подлежи на ратифициране от парламента, се определят правата, отговорностите и задълженията на страните, както и основните операции за охрана на въздушното пространство на двете държави.