pan.bg
Втората година от руската инвазия в Украйна не донесе никакъв пробив, да не говорим за някакво решение и всичко показва, че не може да доведе до пробив. Но ако преди 24 февруари 2022 г. някой би направил заключението, че след 24 месеца пълномащабна агресия, украинските сили все пак ще се защитават ефективно на фронтовата линия, простираща се на около 1000 km, и допълнително ще си върнат значителна част от териториите, загубени през първата фаза на конфликта, те вероятно биха били смятани за фантазьор, откъснат от реалността. Последната година не доведе до значителни промени във военното положение. В края на май 2023 г. армията на агресора успя да превземе Бахмут след десетмесечни боеве. В следващите четири случая инициативата беше поета от украинските въоръжени сили, които на 4 юни започнаха дългоочакваното контранастъпление, целящо да прекъсне сухопътната връзка между Русия и Крим. Както знаем, то не постигна нито една от ключовите предварително поставени цели и завърши с провал. Разочарованието на украинците беше още по-голямо, защото в седмиците преди началото на офанзивата някои украински политици и военни събуждаха обществени надежди за успех, включително навлизането в Кримския полуостров. Руската отбрана обаче се оказва по-силна от очакваното, а доставките на оръжие от Запада бяха недостатъчни и закъснели, което даде време на руснаците да изградят три отбранителни линии на юг. Периодът между октомври 2023 г. и февруари 2024 г. се характеризира с пълно поемане на инициативата от Русия и преминаване на украинските сили в отбрана. Войната затвърди своя позиционен характер, като най-интензивните боеве се водят в районите на Авдиевка, Купянск, Марджинка, Бахмут, Кремина и Кринки. Символичният край на тази фаза беше окончателното оттегляне на 19 февруари тази година на украинските сили от Авдиевка, някога населена с 30 000 души, разположена на север от покрайнините на Донецк. Тази загуба е още по-болезнена, защото украинците – въпреки трудните условия – контролираха града от 2014 г. насам. По-нататъшната му защита би била акт на отчаяние. Агресорът постигна успех, но това няма нищо общо с неговите амбиции. Безспорното постижение на Киев през последните месеци беше деблокирането на транспортния коридор през Черно море, след като на 17 юли 2023 г. Русия се оттегли от споразумението, гарантиращо износа на украинска селскостопанска продукция от Одеса и две близки пристанища. Това стана възможно след като Черноморският флот на практика беше лишен от възможността да действа в част от акваторията, което осуети една от важните цели на Москва - икономическото обезкървяване на съседа. През декември 2023 г. износът на зърно от украинските черноморски пристанища почти се изравни с този преди пълномащабното нахлуване. Успехите включват и смели атаки с дронове на обекти на територията на Руската федерация. Украинците все повече нанасят удари по военната и енергийната инфраструктура на врага и има много признаци, че техният ответен потенциал, свързан с използването на безпилотни летателни апарати, ще се увеличи, което ще им позволи да заменят традиционните средства за поразяване, изцяло получени от Запада. Засега обаче е трудно да се повярва, че това може да е елемент, който ще промени хода на тази война.
Решителност от двете страни на предната линоя
Украинското общество е уморено от последните две години и окончателно е загубило надежда, че конфликтът може да приключи бързо и положително. В същото време то осъзнава, че въпреки изключително тежката ситуация, няма алтернатива за продължаване на отбранителната война. Освен това 85% от гражданите все още вярват, че руската инвазия ще бъде отблъсната. Тази продължаваща консолидация на обществото е един от най-важните фактори, влияещи върху политическата и социалната ситуация. В същото време обаче политическото съперничество се завърна в Днепър, а последвалите разкрити корупционни скандали потвърждават, че предишните проблеми не са изчезнали по време на конфликта. Решението на президента Володимир Зеленски от 8 февруари да освободи генерал Валерий Залужни от длъжността главнокомандващ също трябва да се смята за елемент на политическа игра. Точно както Украйна е решена да защити своята независимост, от другата страна на фронта Русия е решена да продължи своята агресия. В края на лятото на 2023 г., след период на несигурност, предхождащ контранастъплението на врага, Кремъл отново започна да вярва, че може да обърне хода на войната и да постигне победа. Москва вижда растящите слабости от украинската страна, но също така – традиционно и без да се учи от собствените си грешки – подценява украинците. Кремъл играе с открити карти, когато става дума за собствените си цели както за Киев, така и в по-широк план за международния ред в тази част на света. Могат да се цитират надълго и нашироко изявления на официални лица, потвърждаващи този факт, но най-яркият пример са думите на Дмитрий Медведев - някога олицетворение на западната надежда за либерализация на Русия - че "Украйна не е имало и няма да има". Подобен наратив, мултиплициран от пропагандните медии на Кремъл, е ежедневие. Въпреки множеството примери за престъпни действия на Русия в Украйна, като че ли част от Запада все още не иска да ги признае. Войната се превърна в най-важния политически проект на режима на Путин, който не търси никакво споразумение или „компромис“, а се интересува само от диктуването на условията за капитулация на Киев. Кремъл демонстрира реторично мускули, опитвайки се (не без успех) да убеди хората в съпротивата си срещу западните санкции и вътрешната стабилност, но това няма нищо общо с реалността. Русия е по-слаба, отколкото иска светът да види. Смъртта на Алексей Навални в арктическа наказателна колония и бунтът на Евгений Пригожин осем месеца по-рано доказват не силата на режима, а неговите маскирани слабости. В същото време няма съмнение, че продължаващата война дълбоко променя Русия, бързо изостряйки все по-тоталитарния характер на системата. Приетият в средата на февруари нов закон, позволяващ конфискация на имущество за "дискредитиране на армията" или "дейности срещу държавната сигурност", е само последният от многото примери за подобни действия. Фактът, че мнозинството руснаци подкрепят конфликта с Украйна, задълбочава убеждението на Кремъл, че той напълно контролира социалната ситуация. Войната и западните санкции обаче доведоха до стагнация на руската икономика, продължава нейното примитивизиране и преминаване към военни условия. В резултат на това оръжейният сектор се развива за сметка на други отрасли. Освен това икономическата зависимост от Китай нараства. Периодът преди президентските „избори“ (15-17 март) кара Кремъл да се опитва да поддържа усещане за социално-икономическа стабилност. Вероятно ще може да осигури средства за това през следващите няколко месеца. Тази стабилност обаче може да се окаже крехка, което изглежда е въпрос на време.
Стратегическата слабост на Запада
Москва вижда своя шанс за военен успех главно в слабостта на Запада. Поведението на западния свят, начело със САЩ, в първите месеци на инвазията удиви Кремъл, което беше още по-неприятно, защото беше неочаквано. Без военна и финансова подкрепа от Запада украинската държава не е и няма да може да продължи да се бори или да поддържа икономическа и социална стабилност. Проблемът е, че избухването на войната предизвика шок сред западните политически елити, но те не успяха да я превърнат в дългосрочна стратегия спрямо Русия. Освен това разделението между подхода на Западна Европа и страните от източния фланг на НАТО (с изключение на Унгария) и северните страни става все по-видимо. Тяхната „диагноза“ на ситуацията и визията за необходимите действия се различават коренно. Подкрепата на Украйна след 24 февруари 2022 г. беше придружена от самоограничение на ключови западни държави по отношение на количеството и качеството на прехвърленото оборудване, което е резултат от дълбоко вкоренен страх от възможна ескалация на войната. Въпреки уверенията за „подкрепа, докато е необходима“, Вашингтон и Берлин всъщност искаха да създадат условия, за да принудят Москва да преговаря с Киев или поне да се замрази конфликтът. Този подход обаче се основаваше на неразбиране на мисленето на режима на Путин. Той възприема политиката като игра „с нулева сума“ и третира отношението на най-важните западни столици като проява на тяхната слабост, която трябва да бъде безмилостно експлоатирана. Това, което може да разпали конфликта, може да не е увеличаването на доставките - включително ракетни системи и артилерийски снаряди с голям обсег - а неспособността да се доставят на Украйна. Нищо не провокира Москва повече от слабостта на Запада, неговите вътрешни спорове и опитите за намиране на "компромис" с него. Точно както през 2022 г. пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна надхвърли стратегическото въображение на повечето западни елити, днес Западът – или поне част от него – остава в удивително безсилие. Това впечатление се получава, като се наблюдава липсата на действия и политически решения относно по-нататъшната подкрепа на воюващите украинци, които трябваше да бъдат взети спешно преди много месеци. Кремъл вижда безкрайни дискусии в Конгреса на САЩ относно пакета за военна помощ за Киев и ЕС относно формата на фонда за военна подкрепа за Украйна в рамките на Европейския механизъм за подпомагане на мира, както и закъснели и далеч недостатъчни стъпки за увеличаване на производството на оръжия от западни компании. Западът би могъл да си позволи този тип продължителни вътрешни преговори в условията на мир, а не в условията на най-големия конфликт в Европа от над седем десетилетия, който – ако не бъде потушен – заплашва да ескалира. Още по-лошо, понякога помощта за Украйна се превръща в самореклама. Германия е постигнала майсторство в тази област. Може да остане впечатлението, че някои държави искат не само подкрепа за Украйна, но и възможно най-шумна демонстрация на тази подкрепа, независимо дали наративът по тази тема е подкрепен с реални действия. В случая с Германия това също има за цел да поправи катастрофалния имидж от първите месеци на пълномащабната война. Следователно връщането на Кремъл към вярата в победата се основава на диагнозата за многобройните и задълбочаващи се слабости на Запада и най-вече на очакване на промяна в Белия дом с надеждата Доналд Тръмп да стане следващият президент на САЩ. Според руски „изчисления“ това би предизвикало криза в трансатлантическите отношения и поне значително ще свие американския чадър за сигурност над Стария континент. Кремъл, който традиционно се стреми да базира властта си върху вътрешните разделения и проблеми на Запада, наблюдава ситуацията и забелязва отварящ се прозорец от политически възможности. Русия е страна, която знае как да се възползва от възможностите и незаслужените подаръци. Това създава опасност Кремъл да постави нова грешна диагноза и в резултат на това да вземе рискови и опасни решения. Режимът на Путин може да реши, че външните обстоятелства в САЩ и ЕС са благоприятни за тестване на устойчивостта на Запада, което може да доведе до решение за ескалиране на продължаващата хибридна война със Запада или дори до ограничена военна операция. Това поставя страните от НАТО пред необходимостта да създадат ефективна политика за възпиране на Русия чрез подходяща стратегическа комуникация и, дори в по-широка степен, бързи промени в отбранителните планове. Най-важният въпрос се отнася до бъдещето на войната и нейния евентуален край. Още от първите й седмици или поне от момента, в който стана ясно, че противно на руските предположения Киев няма да падне, се знаеше, че това ще бъде дълъг конфликт. Всичко показва, че тази диагноза остава в сила. Ако приемем, че украинските въоръжени сили ще имат какво да защитават - което изисква бързи решения от Запада (главно от американския Конгрес) - тогава можем предпазливо да приемем, че през следващите дванадесет месеца няма да бъдат взети стратегически решения. Украйна все още може да завърши тази война с победа в смисъл на защита на своята независимост, макар и може би в различни граници от тези през 1991 г. Но може и да я загуби, ако Западът се провали. Потенциалът му е в пъти по-голям от този на Русия, но едно е потенциалът, а друго е политическата воля да се използва. Кремъл демонстрира, че има такава воля и системно я използва. Западът, или поне неговата критична част, изглежда остава в състояние на стратегическа илюзия, сякаш не иска да осъзнае залога на тази война.
Автор Войчех Конончук
Материалът е от Ośrodek Studiów Wschodnich im. Marka Karpia (Centre for Eastern Studies) - Варшава
Снимка: US Army Materiel Command
Превод и редактиране pan.bg