Станимир Георгиев: Модернизацията на армията не търпи отлагане

Pan.bg 27 юни 2022 | 17:22 views (1034) commentaries(0)
img pan.bg

Сигурността би трябвало да е първи приоритет на едно общество, казва заместник-министърът на отбраната в интервю на Андрей Рангелов за в. „Българска армия“.

– Г-н заместник-министър, какви са основните резултати от неотдавнашното отбранително изложение „Хемус 2022”, в чието откриване участвахте?

– Международната изложба на отбранителна техника „Хемус 2022” се проведе на територията на „Международен панаир Пловдив” от 1 до 4 юни 2022 г. с участието на изложители от повече от 100 български и чуждестранни фирми, произвеждащи продукти в областта на отбраната и сигурността, както и изложители от структури на Министерството на отбраната (МО) и Българската армия (БА). Изложбените щандове бяха разположени на около 4000 кв. м открита и закрита изложбена площ, с което беше отбелязвано съществено увеличение на интереса към изложбата от страна на изложители и посетители спрямо предишното издание. По покана на министъра на отбраната в изложбата участие взеха делегации на различно ниво от 16 държави, както и представители на европейски институции и агенции на НАТО. Сред гостите бяха министрите на отбраната на Босна и Херцеговина, Ирак и Руанда, заместник-министрите на отбраната на Република Северна Македония и Кралство Саудитска Арабия, националният директор по въоръженията на Хърватска и заместник-националният директор по въоръженията на Гърция. Традиционно като съпътстващи мероприятия по време на изложбата се проведоха заседание на Индустриалния форум на тема „Приоритети за развитие на отбранителни способности и иновации в отбраната – прилагане на засилено военнотехническо сътрудничество в рамките на ЕС и НАТО”, Международна научна конференция на тема „Научните изследвания, технологии и иновации – основа за изграждане на нови отбранителни способности” и Демонстрационни стрелби на Централния артилерийски технически изпитателен полигон в Змейово. За първи път в програмата на „Хемус 2022” беше включено провеждането на Симпозиум за научни изследвания и иновации и Международен хакатон на тема „Отбраната в космоса” (DefInSpace), организиран от Българската академия на науките под патронажа на Посолството на Франция в България и с подкрепата на МО и фондация „Хемус-95”. Определено можем да направим оценка, че „Хемус” за пореден път се доказа като отлична бизнес платформа, която дава възможност на българските и чуждестранните компании за осъществяване на контакти за обмяна на опит и стартиране на нови съвместни проекти и подпомага търсенето на решения за изпълнение на инвестиционни проекти за модернизация на БА.

– По време на изложението съобщихте пред журналисти, че ръководството на МО разработва Програма за инвестиционни разходи (ПИР) на МО за 10-годишен период. Какви основни проекти за модернизация и превъоръжаване на БА ще съдържа тази програма?

– С решение на Съвета по отбрана от март тази година бяха дефинирани приоритетни проекти, които са от особена важност за изграждането на необходимите отбранителни способности на БА и които ще намерят основно място в проекта на ПИР, който след съответната процедура по приемане в рамките на МО ще бъде представен за одобряване в Министерския съвет и Народното събрание. Целта, която сме си поставили, е Програмата да бъде внесена в парламента преди лятната ваканция на депутатите. Приоритетните проекти са, както следва: Придобиване на бойни бронирани машини за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада; Придобиване на 155-мм самоходни гаубици за механизирана бригада; Придобиване на система за противовъздушна отбрана (ПВО) на механизирана бригада; Придобиване на реактивни системи за залпов огън с повишена мобилност; Придобиване на допълнителни 8 броя самолети Ф-16; Придобиване на трикоординатни (3D) радари; Придобиване на зенитно-ракетни комплекси за системата за ПВО на страната; Придобиване на многоцелеви дизел-електрически подводници; Придобиване на безпилотни летателни системи от висок клас и Придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси. Като основа за изготвянето на Програмата ще се използват разработените след Стратегическия преглед на отбраната Програма 2032 и План 2026, с осъвременена прогнозна финансова рамка, предоставена от Министерството на финансите (МФ) и променената среда за сигурност след началото на войната в Украйна.

– Каква е логиката на Програмата?

– Известно е, че от древни времена войната е основна съпътстваща функция на човешкото общество. Последните събития като войната в Украйна доказват, че човечеството не се е освободило от войните и от военните конфликти и трябва да се готвим изключително отговорно за реакция при такива кризи. За съжаление, въоръжението в Българската армия е изключително остаряло, трудно се поддържа, руско производство е и е несъвместимо с нашите основни съюзници. Това налага разработването на ПИР на МО. Идеята е с утвърждаването ѝ от Народното събрание тя да стане ръководен документ в работата на министерството за модернизация на армията в следващите 10 години. Модернизация, която е изключително необходима, защото буквално „ножът е опрял до кокала”. Особеното е, че никой не може да каже с точност в настоящия момент колко ще струва един проект, който примерно ще бъде реализиран след 4 или 5 години. Затова не сме дали точни числа за всеки проект в програмата, а са посочени ориентировъчни стойности. Ако обаче финансовата рамка не позволи изпълнението на всички проекти, за тези, по които не сме успели да се включим, ще се направят отделни проекти за инвестиционни разходи. Те ще бъдат внесени в Народното събрание с искане за утвърждаване и за финансиране за тях. Проектите не са подредени по важност. Но вътрешното ни разбиране е, че с най-голям приоритет са бронираните машини за механизираната бригада, 3D радарите и втората партида от Ф-16. Предприемаме конкретни мерки за рестартиране наново на тези проекти. Със заповед на министъра на отбраната е актуализиран съставът на политико-военните групи, чиято цел е да ръководят изпълнението на тези проекти.

– Как ще продължи изпълнението на стартиралите големи проекти за модернизация?

– Новият документ по никакъв начин няма да повлияе на изпълнението на стартиралите вече основни инвестиционни проекти, като неговата основна цел е да търси политическа и институционална подкрепа и ангажимент за реализирането на съответните инвестиционни проекти за придобиване на модерни способности. Следва така също да се има предвид, че разработването на такъв документ е включено в приложение „Отбрана” на приетото в края на миналата година коалиционно споразумение за управление на страната в периода 2021–2025 г. Двата стартирали вече основни инвестиционни проекта „Придобиване на нов тип боен самолет” и „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” са във фаза „Изпълнение”. Редица от дейностите по сключения договор с Правителството на САЩ за придобиване на първия пакет от осем самолета се изпълняват както по отношение на подготовката на летателния и техническия персонал, така също и свързани с доставката на оборудване и подготовката на авиобаза „Граф Игнатиево” за приемане на самолетите. По отношение на втория пакет от осем самолета – след принципното съгласие на Конгреса на САЩ от април 2022 г. за продажба на България на самолетите МО и Военновъздушните сили извършиха предварителен преглед на оборудването и услугите, които ще бъдат включени в подготвяния проект на международен договор за придобиване на допълнителни 8 броя самолети Ф-16 Блок 70 по програма FMS на САЩ, в това число и необходимите финансови средства. Резултатите от този преглед бяха предоставени на американската страна, която трябва да изготви окончателния вариант на проектодоговор, който се очаква да бъда получен в МО през близките няколко седмици. По отношение на корабите, съгласно сключения договор с немската корабостроителна компания „Люрсен”, към момента се изпълнява етап „Производство на първия кораб”. Само преди няколко дни в корабостроителния завод „МТГ – Делфин” в с. Езерово се състоя тържествена церемония по залагане на кила на кораба, който се изгражда. Няма забавяне в сроковете за изпълнение на договора. Проектът е финансово осигурен, като поетапното му финансиране се извършва от централния бюджет. Двата многофункционални модулни кораба ще бъдат изцяло построени в България и се очаква да бъдат доставени, съответно през 2025 и 2026 г. Договорът предвижда още доставка на първоначален комплект ЗИП и резервни части, обучение на екипажите на двата кораба и инженерния състав за поддръжка и интегрирана логистична поддръжка за период от 3 години.

– За изпълнението на Програмата ще се наложи ли увеличение на средствата за отбрана над 2% от БВП?

– Както знаете, през 2017 г. Министерският съвет одобри Национален план за повишаване на разходите за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на Република България. Съгласно националния план разходите за отбрана ще достигнат нивото от 2% от БВП през 2024 г. При изготвянето на ПИР са ползвани основните параметри на Националния план за повишаване на разходите за отбрана и прогнозната макроикономическа информация от МФ от април и юни 2022 г. От предварителните разчети става ясно, че предвидените капиталови разходи за превъоръжаване и модернизация на БА в периода 2022–2032 г. няма да бъдат достатъчни за пълната реализация дори само на приоритетните проекти, включени в ПИР. Очевидно е, че средствата за отбрана трябва да бъдат увеличени. И тук са ролята и отговорността на българския парламент, на управляващите партии и коалиции през следващия десетгодишен период. От техните решения ще зависи изграждането на БА като боеспособна и модерна армия, която надеждно да гарантира независимостта, суверенитета и териториалната цялост на България срещу заплахи от военен характер. Трябва да има разбиране, че дълго отлаганата модернизация във Въоръжените сили по всяка вероятност ще изисква по-висок разход за отбрана, над тези 2%, за да бъдат компенсирани пропуските през годините.

– Какви ще са ролята и помощта на съюзниците ни от НАТО и Европейския съюз по превъоръжаването ни?

– Съюзниците от НАТО и Европейския съюз оценяват участието и ролята на нашата страна в осигуряването на защитата на източния фланг на двата съюза и твърдо демонстрират своя ангажимент за подпомагане на усилията на България за изграждане на модерни въоръжени сили. Срещаме подкрепата на нашите съюзници, които изразяват готовност да гарантират и подпомогнат реализацията на приоритетните инвестиционни проекти за превъоръжаване на БА с участието на оръжейни производители и компании от тези страни. Обмислят се и възможности за конкретна помощ, които са упоменати в самата програма. Основно разчитаме на механизмите за финансиране с участието на САЩ – Програма за чуждестранно военно финансиране (FMF), Програма за чуждестранни военни продажби (FMS), Фонда за подпомагане на европейската отбрана (ESAF), Фонда за намаляване на руското влияние (CRIF) и Фонд подобряване на морската осведоменост (MDA). Също така и европейска програма като ПЕСКО, Европейския фонд за отбрана, Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната. Не на последно място – програмата на НАТО за инвестиции в сигурността. Но освен тези програми разчитаме и на двустранни контакти с редица страни, които под различна форма могат да ни окажат съдействие при реализиране на нашата програма чрез сключване на договори „правителство–правителство”. По този начин вече изграждаме стратегически отношения със съответната държава.

– Какво може да е участието на българската отбранителна индустрия в реализацията на проектите за модернизация?

– Опитваме се да бъдем реалисти, да не възлагаме прекомерни очаквания към българската индустрия, които не могат да бъдат изпълнени от нея в реализацията на проектите. Според нас основното им участие може да бъде като поддоставчици в логистичната верига на основните фирми изпълнители. Могат да организират сглобяването на съответните способности тук, в България, и впоследствие тяхната следгаранционна поддръжка. Възлагането на прекалено големи амбиции към българската индустрия крие сериозни рискове пред изпълнението на проектите. Мисля, че и самата българска индустрия оценява това много реалистично.

– Бъдещото превъоръжаване ще наложи ли организационно-щатни промени във Въоръжените сили?

– Всяко въоръжение и техника има своите специфични изисквания при приемането ѝ на въоръжение и тяхното въвеждане в експлоатация, съпроводени със съответните функционална и командна структура, подготовка на личния състав, организация на експлоатацията и поддръжката, изграждане на необходимата инфраструктура и др. В този смисъл всяко придобиване на нови въоръжения и техника задължително е обвързано с извършването на организационно-щатни промени в пряка зависимост от темповете, с които се реализират проектите за модернизация на въоръжените сили – формиране на нови военни формирования или структури, реорганизация на съществуващи военни формирования или структури, както и изменение на числеността на техния личен състав.

– Какъв е опитът, който може да се извлече от войната в Украйна по отношение на оръжията? Какви изводи можем да направим за нашето превъоръжаване от тази война?

– Войната в Украйна показва, че времето на конвенционалните въоръжения не е отминало. Бойните самолети и вертолети, танковете, бронираните машини и различните видове артилерийски системи са основните средства, използвани от двете страни във войната. Разбира се, от съществено значение са развитието и усъвършенстването на тези въоръжения по отношение на техните мобилност, защита, огнева мощ и система за управление на боя. Наред с това бойните действия издигнаха неимоверно много ролята на безпилотните летателни апарати и далекобойните високоточни боеприпаси. Тези въоръжения са способни да прецизират до най-голяма степен резултатите от тяхното използване, като могат да допринесат за намаляването на жертвите, особено сред цивилното население. Посочените съвременни изисквания към характеристиките на конвенционалните въоръжения са включени в тактико-техническите задания и спецификации, на базата на които ще се провеждат процедурите за реализация на приоритетните проекти за превъоръжаване и модернизация на БА. МО има планове за придобиване на безпилотни летателни системи (БЛС) и далекобойни високоточни боеприпаси. В ход е процедура за обществена поръчка с предмет „Придобиване на БЛС”, Клас I – мини и Клас I – малки. Предстои стартиране на проект за придобиване на БЛС от по-висок клас. По отношение на далекобойните високоточни боеприпаси участваме в европейски проект Future Indirect fiRes European Solutions (FIRES), който ще обхване изследване и дизайн за разработване на програмируеми и управляеми боеприпаси за прецизно насочване, като конкретно ще се фокусира върху разработване на европейско решение за артилерийски боеприпаси, калибър 155/52, с далекобойност над 60 км, висока прецизност и повишена маса на заряда за поражение. Проектът се подкрепя от България, Белгия, Испания, Кипър, Литва, Португалия, Словакия, Финландия, Чехия, като в съответния консорциум участват компании и научни организации от тези държави. От българска страна в проекта участва Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров”. Като част от проекта за придобиване на самолети Ф-16 Блок 70, ще бъде придобита и партида високоточни боеприпаси „въздух–повърхност”. Основният извод е, че класическият тип въоръжени действия не е отминал в историята. Трябва да се готвим за най-тежкия вариант на широкомащабна война. Но имаме нужда от разбиране в обществото и от широк консенсус, че модернизацията на армията не търпи отлагане. Нещата действително са критични и трябва да се предприемат решителни действия за модернизация, които изискват и съответните ресурси. Сигурността би трябвало да е първи приоритет на едно общество. Защото без нея не можем да говорим за нищо друго – нито за здравеопазване, нито за образование, нито за икономика.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка