След Стратегическия преглед оптимизираме Въоръжените сили

Pan.bg 23 окт 2020 | 12:32 views (1315) commentaries(0)
img pan.bg
Източник: Otbrana.com

В съответствие с определените финансово планирани способности за изграждане за периода 2021–2032 г. необходимата организационна структура и определената финансова макрорамка за МО бе изведена потребност от минимално нарастване на личния състав във Въоръжените сили, казва генерал-лейтенант Димитър Илиев, заместник-началник на отбраната, в интервю на Евгени Генов за в. „Българска армия“.



– Бихте ли обосновали, г-н генерал-лейтенант, необходимостта от новия Стратегически преглед на отбраната? Кое наложи неговото провеждане и свързан ли е той с промяна на средата за сигурност в региона и в световен мащаб?
– Системата за национална сигурност на Република България днес е изправена пред предизвикателствата на динамично променящата се среда на сигурност в регионален и глобален план. Нарастването на напрежението, кризите и конфликтите в близост до държавните ни граници и тези на ЕС поставят нови рискове и заплахи както за националната, така и за съюзната сигурност. Хибридните заплахи, международният тероризъм и кибератаките са сред главните предизвикателства пред националната сигурност. Коренно променената среда на сигурност и динамиката на рисковете и заплахите обосноваха необходимостта от провеждането на Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност. На тази основа бе извършен и Прегледът на отбраната, който вече е в своя заключителен етап.
В някои държави, например САЩ, такива прегледи се правят през 4 години. У нас последният е отпреди 10 години. Имаме намерение също да предложим 4-годишен период.
Стратегическият преглед на системата за защита на националната сигурност е на държавно ниво и включва множество институции. Стратегическият преглед на отбраната се извършва в рамките на МО. Работните групи в четирите направления представят доклади. Предстои скоро да бъде разгледан на Съвет по отбрана обобщеният доклад на министъра на отбраната пред Министерския съвет за резултатите от Прегледа на отбраната. След това да се търси неговото одобрение на политическо ниво.
Също така настоящият План 2020 за развитие на Въоръжените сили приключва и трябва да се приеме нов. Именно след Прегледа ще са готови стратегическите документи „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г.“ и План 2026. За целия период на Програма 2032 ще бъде съставен и инвестиционен план-програма, който определя в какво ще се влага финансовият ресурс, определен за отбрана.

– А каква е целта, която преследваме с този документ и с какъв




времеви хоризонт ще бъде той?
– Искам да подчертая, че Прегледът на отбраната не може да бъде отразен в един документ. Той е сложен процес, част от планирането на отбраната и има за цел да анализира и определи изграждането и развитието на необходимите способности и на свързаните с тях човешки, финансови, материални и други ресурси и услуги за постигане на целите на отбраната и изпълнение на задълженията на България в системата за колективна сигурност и отбрана. Да защити и утвърди националните интереси чрез изграждане, поддържане и използване на адекватни на средата на сигурност отбранителни способности и чрез изграждане на оперативно съвместими модерни Въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи.
Развитието на войските и силите ще е с хоризонт до края на 2032 г. и обхваща два планиращи периода за изпълнение. Първият е 2021–2026 г., в който е предвидено формиране/реорганизиране на структури на оперативно и част от тактическо ниво. През втория период 2027–2032 г. се планира оптимизиране/реорганизиране на структури на тактическо ниво.

– Съвсем накратко бихте ли синтезирали неговите резултати и изводите, които се правят?
– Резултатите конкретизират и очертават основните параметри и приоритети за развитието на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. На основата на анализа на средата на сигурност и политическите указания бяха дефинирани планиращи сценарии за реагиране на типови кризисни ситуации. Тези сценарии сведохме до конкретни операции, мисии и задачи, което позволи извличането на минимално необходимите военни способности на Въоръжените ни сили. Според финансовите възможности на страната беше определена онази част от тях, които да се изграждат, поддържат и развиват в този период. Фокусът бе насочен към достигане на количествените и качествените показатели съгласно стандартите на Алианса. На преден план бе поставен въпросът за оперативната съвместимост и съвместната подготовка, както и оборудването на участващите в операциите войски и сили.
За достигането на тези показатели неминуемо ще са необходими не само инвестиции за превъоръжаване и модернизация, но и адаптиране на системата за командване и управление, промени в организацията на силите и структурите. Тези решения ще бъдат предложени на политическото ръководство и ще се регламентират в Програмата 2032 и План 2026.

– Преди да пристъпим към конкретиката, бихте ли казали кои министерства, ведомства и институции бяха ангажирани в провеждането на прегледа, приблизително колко души участваха в реализирането му?
– На този въпрос е много трудно да се отговори с точна цифра. Провеждането на Стратегическия преглед на системата за защита на националната сигурност и Стратегическия преглед на отбраната е комплексен процес, успехът на който зависи от редица фактори като организация, методология, процедури и средства за реализация на дейностите, а и най-вече – от подготовката и мотивацията на личния състав.
Тези усилия са насочени към повишаване на ефективността и синхрона на всички елементи от системата за сигурност. С това се цели да се представи цялостното състояние на националната сигурност, да бъдат очертани перспективите за нейното развитие по разбираем и прозрачен за обществото начин. Тези разбирания бяха в основата на организацията за провеждане на стратегическите прегледи. Затова в изпълнението на дейностите бяха въвлечени експерти от всички министерства, държавни и изпълнителни агенции, държавни комисии и други административни структури, имащи отношение към системата за защита на националната сигурност. За общата координация на дейностите бе създадена Междуведомствена политико-експертна група към Министерския съвет (МС). Тя представя на Съвета по сигурността към МС отчет за резултатите от изпълнението. Бе създадена и Междуведомствена експертна работна група, която разработи проектите на основните доклади с резултатите от прегледите. Същинската работа се извърши в рамките на институциите от ведомствени работни групи.

– Доколкото стана ясно, г-н генерал-лейтенант, а това го подчерта и в лекцията си пред слушателите на Военна академия при откриването на учебната година началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, във Въоръжените сили ще има структурни промени. Какви са те, кой вид Въоръжени сили или род войски ще засегнат, какъв ще е акцентът на тези промени и какво се цели с тях? Ще има ли нови командвания?
– Организационната структура на Въоръжените сили, както и досега, ще включва Българската армия и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната. Анализът на моментната организационна структура показа, че тя позволява изпълнението на задачите и поддържането на способностите от Въоръжените сили, но е необходимо да бъде оптимизирана в бъдеще. Фокусът ще бъде насочен към структурните промени в Съвместното командване на силите, основно към неговото освобождаване от функции и дейности, предимно в областта на логистичното осигуряване. Преструктурирането ще фокусира структурата към планирането и провеждането на операции, координация и взаимодействие със съюзния оперативен командир при провеждането на съюзни операции.
Основните изменения в организационна структура на Сухопътните войски са свързани с реорганизиране на структурите на тактическо ниво, насочени към своевременно нарастване и развръщане на силите при изпълнение на задачите по защита на териториалната цялост и суверенитета на страната ни.
Промените в организационната структура на Военновъздушните сили са насочени предимно към своевременното усвояване на новия боен самолет Ф-16 с основно летище за базиране Граф Игнатиево. Това ще даде възможност за осигуряване на надеждната му експлоатация, провеждане на ефективна подготовка и използване на пълния боен потенциал на самолета, включително оперирането от летище за предно развръщане.
Измененията в организационна структура на Военноморските сили са относно реорганизиране на Командването на ВМС, флотилията бойни и спомагателни кораби, както и формированията на тактическо ниво. Планира се реорганизиране на пунктовете за базиране във военноморски бази, извеждането им от състава на флотилията и преподчиняването им на командира на ВМС, повишаване на способностите за наблюдение, електронно противодействие и киберзащита, както и реорганизиране на осигуряващите формирования, подчинени на КВМС.
Основните промени в организационна структура на Съвместното командване на специалните операции са насочени към достигане на необходимите оперативни способности и формиране на нова група за специални операции.
На базата на сега съществуващи структури се планира формирането на Командване за логистична поддръжка и Командване „Комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана“ на оперативно ниво. Командването за логистична поддръжка ще допринесе за подобряване на организацията и изпълнението на задачите по осигуряване на Българската армия с материални ресурси и услуги в мирно време и на Въоръжените сили във военно време и поддръжка на силите на НАТО на територията на страната. Командването за „Комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана“ ще се формира на основата на Управлението на Стационарната КИС и подчинените й военни формирования.

– Ще има ли и нови гарнизони, доколкото разбрах се предвиждат, а може и да греша? Предвижда ли се и предислоциране на армейски формирования?
– С предвиденото нарастване на способностите на Съвместното командване на специалните операции предстои да се сформира още една Група „Специални операции“ в гарнизон София. С това не се изчерпват направените предложения в резултат на Прегледа, но останалите могат да бъдат коментирани след одобрението им на политическо ниво.

– Стана ясно още, че ще се промени и числеността на Въоръжените сили, макар и незначително, в посока на нейното увеличение – можем ли да кажем с колко?
– В съответствие с определените финансово планирани способности за изграждане за периода 2021–2032 г. необходимата организационна структура и определената финансова макрорамка за МО бе изведена потребност от минимално нарастване на личния състав във Въоръжените сили. Това ще осигури изграждането, поддържането и развитието на ключовите способности за бойно използване на силите, осигуряването им и поддръжка като страна домакин, както и тези за усъвършенстване на системата за командване и управление. Предстои окончателното вземане на решение по изготвените в хода на прегледа разчети за числеността на ВС.

– А ще има ли промяна и в числеността на въоръженията на армията – ако е така, какви и с колко? Ще редуцираме ли някои типове оръжия, ще увеличаваме ли други?
– Резултатите от анализa показаха, че в по-голямата част от формированията съществуват значителни дефицити от способности, дължащи се на техническо и технологично изоставане. Голяма част от наличното въоръжение в Българската армия е оперативно несъвместимо с това на Алианса, което е и основната причина за ограниченото изпълнение на изискванията за способности на НАТО. Тази техника все по-трудно се поддържа с времето и съвсем логично е да бъде подменяна периодично според възможностите на бюджета.
За преодоляването на тези дефицити се предвижда изпълнението на основните проекти за превъоръжаване на Въоръжените сили за придобиване на нов тип боен самолет, многофункционален модулен патрулен кораб и бойна машина. До 2026 г. следва да стартират ключово необходимите проекти по доизграждане на тежката механизирана бригада, за придобиване на нови радиолокационни станции и за подготовката на 2 вертолета по инициативата за готовност. Също за доизграждането на системата за Морска ситуационна осведоменост, модернизацията и ремонта на наличните фрегати клас Е-71, както и проектите по доизграждане на тактическата група за морски специални операции. По този начин Българската армия ще повиши готовността на войските и силите и ще усъвършенства способностите в съответствие със стандартите в НАТО.

– По отношение на модернизацията на армията и Въоръжените сили като цяло да очакваме ли новости?
– В ход са големите проекти за модернизация на основния тип въоръжение в трите вида Въоръжени сили, както и други за придобиване на нов тип въоръжение и техника. Спрямо определените средства за отбрана и приоритетите, изведени в резултат на Прегледа, ще продължи модернизацията на Въоръжените ни сили за достигане на целите на процеса.

– Тъй като времевата рамка на Стратегическия преглед е голяма, в документа заложено ли е изцяло превъоръжаване на армията ни по стандартите на НАТО, макар че за това се изискват години и още повече финансови средства?
– Това е крайната цел на модернизацията, придобиването и въвеждането в експлоатация на нови образци въоръжение и техника, но в рамките на текущия планиращ период до края на 2032 г. не би било възможно Въоръжените ни сили да бъдат въоръжени изцяло по стандартите на Алианса.

– И накрая, г-н генерал-лейтенант, в документа очертани ли са рамките, в които ще се движи военният бюджет на страната?
– Във връзка с провеждащия се Преглед на отбраната и в изпълнение на заповед на министъра на отбраната бе изготвен разчет на наличните и необходимите финансови ресурси по години. Той се базира на утвърдения с Решение на МС „Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г.“. Времевите параметри за реорганизиране и развитие на структурите във ВС ще бъдат в пряка зависимост от темпото, с което се реализират проектите за модернизация и освобождаването от излишни материални ресурси. От ключово значение е доколко придобиването на „материалния“ компонент на способностите ще бъде регламентиран в Инвестиционния план-програма на МО, с което да се внесе ред в разходването на средствата за капиталови разходи от бюджета и същевременно съответните проекти да могат да стартират навреме.
Определихме минимално необходимите военни способности, които Въоръжените сили трябва да имат, за да посрещнат адекватно евентуалните заплахи и изпълняват конституционните си задължения по защита на суверенитета и териториалната цялост на страната. Тези минимални военни способности струват доста сериозна сума. Разбира се, няма как да не се съобразим с възможностите на държавата като разходи за отбрана. Ето защо изготвихме приоритетизиран списък от способности, които да финансираме през следващите 12 години.

– Казахте, че минималните военни способности, които трябва да имаме, са доста сериозна сума – каква е?
– Дълги години армията бе недофинансирана, основните платформи са отпреди 35–40 години и следва да бъдат подменени. Опасявам се, че дори да достигнем до 2% от БВП за бюджет за отбрана, какъвто процент съгласно Националния план страната ни ще започне да отделя чак от 2024 г., едва ли ще можем в следващите 12 години да постигнем всички минимално необходими военни способности и да модернизираме армията си изцяло. Затова в списъка със способностите, на които даваме приоритет, включихме най-важните, без които няма как да продължаваме напред. Като сума те надхвърлят няколко пъти финансовите средства, които държавата ще отдели до 2032 г., затова изграждането им ще продължи и след това. Придобиването на адекватни военни способности не е еднократен акт, а постоянен процес, изискващ целенасочена, системна и комплексна работа при гарантиране на необходимите финанси.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка