Първан Симеонов, „Галъп“: Властта събира противниците в един лагер

Pan.bg 23 яну 2020 | 01:49 views (320) commentaries(0)
img
focus-news


Първан Симеонов, директор на социологическа агенция „Галъп“, в интервю за предаването „Добър ден“ на Радио „Фокус“

Водещ: 69% от българите смятат, че за водната криза са виновни институциите. 47% определят вота на недоверието като справедлив. Това са част от изводите от проучването на социологическа агенция „Галъп“ през януари. Още тенденции, които очертава изследването, ще коментираме с директора на „Галъп“ Първан Симеонов. Добър ден.
Първан Симеонов: Здравейте.
Водещ: Г-н Симеонов, как коментирате подкрепата за вота на недоверие на повече от 47%? Необичаен ли е този висок процент?
Първан Симеонов: 47% казват, че да се иска вот на недоверие на правителството по такива теми, като водата, въздуха, текущи теми, е справедливо. За сравнение 27% казват, че не е справедливо. Тоест, подкрепата е решително по-голяма от противопоставянето. Останалите 26% не могат да отговорят. Според мен, това е по-скоро висока подкрепа и ще ви кажа защо е висока – просто защото в конкретния случай въпреки партийните различия, разбира се, различните електорати различно отговарят на този въпрос, въпреки партийните различия се събира най-осезаем дял подкрепящи. Това не е малко. Обикновено един вот поляризира феновете на внасяща политически сила със „за“, феновете на другата „против“ и т.н. В конкретния случай явно БСП или който и да беше внесъл вота, струва ми се, е успял да повлече и различни други групи, не само своите собствени привърженици, и най-вече групата на дистанцираните от политиката – тези, които не са привърженици на нито една от настоящите политически сили. От тази гледна точка подкрепата за този вот е голяма. И тя се дължи, според мен, на онова, с което започнахте, че помолени да избират измежду опции къде е вината, хората я виждат най-вече в институции и човеци. Не е я виждат в природата, затоплянето, ако го има и т.н., а я виждат в действието или бездействието на институциите. Разбира се, има един дял от хора, които си запазват правото да кажат: „Не съм достатъчно информиран по този въпрос, за да имам мнение“. Има един дял, които откровено не могат да отговорят. Но все пак повече от 2/3 казват: „Хората и институциите са виновни, разбира се“. И на този фон вотът е справедлив, според тях.
Водещ: Това, че сравнително голям процент от хората определя вота на




недоверие като справедлив, означава ли, че има нагласа за провеждане на предсрочни избори?
Първан Симеонов: По-скоро няма такава нагласа и да ви кажа откровено никога не е имало в последните година-две. Ние мерим този индикатор през няколко месеца: „Според вас необходими ли са предсрочни парламентарни избори?“. Трябва да ви кажа, че дяловете на искащите предсрочни парламентарни избори в последните 2 години се движат някъде на нива около и под 30% до около и над 35, достигали са и близо под 40. Но дяловете на онези, които не искат предсрочни парламентарни избори, винаги са били в последните 2 години в полето над 40%, някога са били даже близо 50%. Което казано накратко означава следното: хич не е малко делът на хората, които искат предсрочни избори в България. Дялове около 1/3 никак не е малко. Но традиционно онези, които проявяват неохота или откровено се плашат от такава перспектива, или са привърженици на властта, е по-висок. Да, имало е моменти, когато много са се доближавали границите. Например, след „Апартаментгейт“ и преди европейските избори когато имаше доста обществено напрежение, почти еднакви са били стойностите. Предсрочни избори да няма са казали 40%, ама във врата им са дишали 38% – тези, които са казали: „Да има“. Разбира се, винаги има един дял на хора, които са казали, че не могат да отговорят. Сега ситуацията е сходна, сега ситуацията е 40% „не“ и 35% „да“. Да, малко по-спокойна на фона на „Апартаментгейт“, но все пак както виждате сняг не идва и не се знае кога ще има реално решение за пернишкия казус, и дано да няма други такива казуси. Така че властта има цялото време на властта да обърне обществените нагласи срещу себе си.
Водещ: Обществените нагласи достигнаха ли своя пик по отношение на водната криза или очаквате да се развият?
Първан Симеонов: Зависи от действията и бездействията на властта. Разбира се, зависи и от природата. Да бъдем честни – в случая „Апартаментгейт“ властта можеше да контролира нещата. Борисов е доказал отдавна, че може да влияе на доста неща, но досега не сме го виждали да влияе на природата. Така че тук опасността за властта, според мен, е по-голяма, въпреки че първоначалните нива не са чак толкова драматични. Все пак изследването е правено между 9-ти и 17-ти, ситуацията може дори да се е развила оттогава. Вижте, желание за предсрочни избори има, но все пак неохотата преобладава. Но ако питаме хората малко по-абстрактно: да бъде сменено правителството или да подаде оставка правителството, трябва да ви кажа, че в месеци като този надделяват тези, които казват „да“. През този месец например 41% казват: „Да, трябва“, а 34% по-малко казват: „Не, не трябва“. Има, разбира се, и 1/4 от хората, които се колебаят. А дяловете не са много различни, няма решително преобладаващо мнозинство, което да казва: „Оставка на правителство“, но все пак са повече. Така е било и по времето на „Апартаментгейт“. Това, което звучи успокояващо за властта, е, че тези дялове са се движили в последните 2 години в близки стойности – ние ги публикувахме. Тоест, така да се каже са се гонили един друг, което означава, че и тук рязка воля за промяна няма. Все пак, в месеци като януари, в условия като тези с водната криза или „Апартаментгейт“, волята за промяна надделява. Да обобщим така: волята за промяна е налице, макар и с малко тя преобладава, но е абстрактна. Да променяме, да подават оставка – да, ами избори – избори не. В общи линии инстинктът за смяна на властта остава, абстрактното желание за промяна остава, но конкретната перспектива за предсрочни избори по-скоро отблъсква хората.
Водещ: Това означава ли, че ако евентуално се стигне до предсрочни избори, отново ГЕРБ ще получи най-много гласове?
Първан Симеонов: Няма как да знаем това на този етап. Разбира се, ние следим електорални нагласи. Те обаче си заслужават директно вглеждане когато сме в реална предизборна ситуация. Знаете, че изборите никога не могат да се случат ей сега, утре, те винаги се случват след няколко месеца, завъртане на мандати, предизборна кампания. Тоест, на този етап такава прогноза е трудно да се направи. И все пак, това, което ние следим като трендови данни, показва, че ГЕРБ остава политическата сила, която изглежда с традиционно с едни гърди напред. „Обединените патриоти“ тепърва ще видим дали ще гълтат вода от водната криза, но поне засега някак си драматични белези и там няма. Но това, че няма драматични белези не означава, че няма опасност. То твърдеше се, че няма драматични белези и по отношение на водата в България, в един момент се оказа, че Перник може да остане без вода. Така че тук властта трябва много да внимава в привидно спокойни ситуации има такива подводни камъни, ако трябва да продължим с водните метафори, с цялото извинение към хората, които днес нямат вода в Перник.
Водещ: И отново в контекста на тази алегория, може ли освен перничани и още министри да се окажат жертва на подводните камъни?
Първан Симеонов: Логиката казва да, само че управленските действия засега не го потвърждават. Струва ми се, че единствените, които свършиха работата, която се изисква по закон, са от прокуратурата. Като че ли правителството засега не показва желание да поеме още отговорност. А както се вижда, хората му търсят отговорност. Например, едни 2/3 от хората казват, че собствеността на всички дружества за електроразпределение, водоснабдяване и т.н. трябва да е държавна. Въпросът го задаваме максимално простичко, не казваме общинска държавна или частна, казваме: държавна или частна, защото така се задават социологически въпроси, за да е най-ясно. Преди 2 години пак задавахме такъв въпрос. Тогава ставаше дума за собствеността на ЧЕЗ. И пак хората казаха: „Държавно да е“, пак 2/3. Това е доказателство, че хората у нас много бавно свикват с пазарните реалности и някак си смятат, че държавата може да реши нещата, което донякога е парадоксално, защото както виждате същите тези хора традиционно не вярват на държавните институции. Това е малко за съжаление порочна логика в българското обществено съзнание или един път без изход, но това е отделна тема. Но да, това означава, че хората в общи линии не са доволни от сегашното и гледат даже с известна носталгия към миналото. Това означава, че от сегашните те търсят повече отговорност. Ето, например, виждате целият воден сектор оказа се е пробит буквално и преносно. Е, на този фон някак си правителството очевидно трябва да покаже, че е склонно да поеме отговорност и в този сектор. Защото очевидно водният сектор попада в юрисдикцията на няколко ресора, но това е точно любимият на правителството строителен ресор. Боя се, че това не е точно ресорът Околна среда и води, където вече беше поета отговорност, беше подадена оставка и прокуратурата е с обвинения по всички правила, и между другото, прокуратурата вероятно ще бъде одобрявана за това от страна на обществото. Но обществото иска явно властта да понесе отговорност още повече, и затова казва: „Вотът на недоверие е справедлив“, въпреки че не иска, както виждате, кой знае колко резки движения.
Водещ: Тази седмица предстоят дебатите по внесения от БСП вот на недоверие в парламента. Очаквате ли този дебат да „налее вода в мелницата“ на тези, които искат предсрочни избори?
Първан Симеонов: Това е работата на един вот на недоверие – не е задължително да свали кабинета. Работата на един вот на недоверие е да направи дискусия, да извади проблемите, и да даде, разбира се, възможност на властта да се защити. Поне досега властта предприема това, което винаги е правила в такива моменти – този стил на управление е много реактивен дори по отношение на проблеми, които сама е създала. Защото съгласете се, че този модел на управление е един и същ в последното близо десетилетие, когато няма с кого другиго да се оправдава, да бъдем честни тук като граждани, даже не толкова като изследователи. И те започват да правят единственото, което могат. Новият министър Емил Димитров-Ревизоро, слушах го някъде, в негово интервю е предприел удивителна обиколка, това, което поне аз виждам, ще се опита да постигне някакъв рестарт, тоест, да се опитат да обърнат, да направят от дефекта ефект. Да видим. Този човек има много ефектно медийно присъствие, ако сега покаже и ефективен управленски опит, има шанс – това управление неведнъж го е доказвало, наваксвайки, да се опита да обърне дефекта в ефект. И все пак, както и да го гледаме, както и да броим дните, водата някак си няма откъде да дойде толкова бързо. Затова и си мисля, че да, дебатите в този вот ще налеят вода в мелницата по-скоро на опозицията. Нещо повече, когато става дума за опозиция, много добре знаем, че в България има поне 3 типа опозиции: едната е БСП и този тип мислене – малко по-носталгично, по-източно, по-ляво, другата е прозападната, либералната опозиция, концентрирана около някои политически кръгови, около „Демократична България“, някои медии и т.н., и разбира се, винаги в България има една опозиция от типа „срещу всички“ – малко по-протестна, малко по-такава славитрифоновска опозиция. Ако погледнете в социалните медии, достатъчно е да погледнете един червен трол, един син трол, и един общопопулистки трол – ако не знаете каква принадлежност са тези тролове, ами те говорят едно и също. Тоест, в момента се синхронизираха повече опозиционни разкази в България. И това е шансът на БСП, че тя волно или неволно изразява тук мнението на много недоволни българи, дори и не само на своите привърженици. Симптоми на такава синхронизация на опозиционност видяхме още на местните избори, когато зад кандидатурата на Манолова, особено на втория тур застанаха и десни хора. И това беше една от новините на тези избори. Тези симптоми се задълбочават. И това е всъщност най-неприятното за властта в момента, че тя събира противниците в един лагер. Това никога не е добре да се прави когато си политик. Другото неприятно за тази власт: много ненадейно идват пробойните. Точно си победил в два чифта избори, надделял си във вътрешно партийната битка, стопил си ледовете с Тръмп, спечелил си международни възможности за потоци, тръби и т.н., и накрая се оказва, че идва издънка на едно привидно много лесно място и неподозирано – това, че просто трябва да подаваш вода на едни хора. Това означава, че тази власт много вече скърца. А скърца, според мен, защото отлага, защото нереформира, защото кърпи. Е, когато кърпиш, все някоя кръпка ще се скъса.
Водещ: Водната криза ще бъде ли аналогична по отношение на дълготрайност на тази, с която направихте съпоставка – „Апартаментгейт“, или това е криза, която доста по-трайно ще присъства в ежедневието?
Първан Симеонов: Водната криза хвърли светлина върху проблемите в цял един сектор. По всичко личи, че тук ще имаме хронична болка. „Апартаментгейт“ беше поредица от избухвания, да, остра криза, и все пак политическа. Докато тук тя има и своите стопански измерения. Огромни загуби на вода, каквито има във ВиК мрежата на Перник, предизвикват настръхване на косата. Данни, които новият министър сподели – че всъщност голяма част от ВиК дружествата нямат капацитет, голяма част от местните хора просто нямат капацитет да си напишат проектите, за да вземат пари за водни цикли. Това са демографски проблеми на страната – проблеми, свързани с това, че в България животът се е концентрирал в София и няколко големи града, но на останалите места хората дори нямат капацитета да си вземат парите, които им се полагат. Създаването на нов холдинг беше дълъг процес, разбира се съпътстван от основателно критичните мнения на различни специалисти и политически сектори. Тоест по всичко личи, че тук се преплитат много, много повече проблеми. Разбира се, знаете, масовият обществен вкус понякога хроничните проблеми не ги вижда, а вижда точно острите. Примерно не вижда, че цял един сектор – „Вода“ – може да отиде по дяволите, а вижда, че някой си купил апартаменти. Но така е, така действат механизмите на общественото мнение. Така че да го кажем така – тази криза може да е по-дълготрайна, може би не толкова остра, дай Боже да има вода, да има сняг, но във всички случаи тази криза може да има и своите по-дълготрайни последици за страната. „Апартаментгейт“ все пак беше една поредица от политически скандали. Тук имаме цял един сектор хронично болен.
Водещ: Може ли да се смята, че предстоящият вот на недоверие е обречен – ще бъде неуспешен?
Първан Симеонов: Пак казвам, вотовете не целят задължително сваляне на правителството. От тази гледна точка той не е обречен. Плюс това този вот добре се позиционира, както се вижда, защото водата не идва и докато не идва водата в общи линии правителството ще бъде в отбранителна позиция. Така че този вот вече постига някакви успехи. Дали ще постигне сваляне на правителството? Трудно ми се вижда. По три прости причини. Първата е аритметична, разбира се. Втората, аз не съм много сигурен тези малките играчи в момента имат ли интерес от бързи промени, бързи избори. Според мен те нямат план. Нито коалиционните партньори, нито другите коалиционни партньори, по-малко видими.
Водещ: Защо БСП направи консултации за този вот и с извънпарламентарните партии?
Първан Симеонов: По причина на това, за което си говорихме преди малко. БСП осъзна според мен, че една от основните грешки в последните години беше, че вдигайки много шум, крясък, отблъсна доста хора и се самозатвори. Шансът на формации като БСП е да се отварят. Проблемът на БСП в десетилетията назад винаги е бил, че е била много самотна. Проблемът на БСП винаги е да намира партньори. И те сега виждат, че имат шанс в тази синхронизация на опозиционните разкази, за което преди малко говорихме. Те сега виждат шанса, че могат да постигнат пробив в това отношение. Може би малко късно, но все пак БСП се учи от грешките си. Разбира се, тук и другите опозиции помагат, защото аз виждам, че сините хора звучат по същия начин и т.н. Затова БСП направи тези консултации. Не, че „Движение 21“ или АБВ нещо ще помогнат.
Водещ: Но, би могло да се тълкува като своеобразна подготовка за било предсрочни, било редовни парламентарни избори.
Първан Симеонов: Или своеобразна подготовка за вътрешните избори, които БСП има. Защото при БСП изборите ще бъдат в три тура, по всичко личи. Тази година вътрешни, след това парламентарни и след това президентски. Така че…
Водещ: Не е за пренебрегване и този елемент.
Първан Симеонов: Да го кажем така – предизборната кампания започна. За БСП започна по-рано, защото имат и вътрешни избори.

Росица АНГЕЛОВА
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker