Експанзията на китайския изкуствен интелект към Европа

Pan.bg 06 дек 2019 | 07:28 views (319) commentaries(0)
img
capital.bg


Пламена Кацарова



След дълги години на цифрово отчуждение миналата година ЕС въведе нов стандарт за защита на личните данни, като изпревари Силициевата долина по отношение на регулациите. С узряването на приложенията, базирани на изкуствен интелект, китайските компании също се стремят към лидерска позиция в сферата.

Седем години бяха необходими на китайските стартъпи, занимаващи се с AI, от това да хванат вълната на новата тенденция до това да изявят желание да стъпят уверено и на чужди пазари. Сега те се опитват да навлязат все по-настойчиво в страните, които са част от инициативата за глобално икономическо развитие "Един пояс, един път".




В Малайзия например най-високо оцененият стартъп в сферата на изкуствения интелект - SenseTime, участва в изграждането на технологичен парк на стойност 1 млрд. долара в Куала Лумпур като същевременно надгражда възможностите на държавата за наблюдение. В Пакистан Megvii, която е подала документи за листване на борсата в Хонконг, създава системи за лицево разпознаване в електроцентралите в страната и стартира проекти за "умни" фабрики в Япония и Южна Корея. Междувременно в Африка CloudWalk, която изгражда софтуера на мащабната програма за лицево разпознаване на правителството на Зимбабве, получава достъп до национални бази данни с милиони лица.

Общото между тези компании е, че всички те са получили подкрепа от инициативата "Дигитален път на коприната" - инвестиционна програма в сферата на дигиталната инфраструктура на стойност 200 млрд. долара, започната от Пекин през 2017 г. в опит да свърже цифрово икономиките от Азия, Африка и части от Европа.

Същевременно китайските стартиращи компании в сферата на изкуствения интелект са значително по-добре финансирани от европейските си конкуренти. Според анализаторите от CB Insights стартъпите в Китай са си осигурили повече инвестиции през 2017 г., отколкото европейските през последните три години. В допълнение, те се възползват от държавна подкрепа. Четирите китайски еднорога в сферата на AI (SenseTime, CloudWalk, Megvii и YiTu) имат и сключени сделки с правителството на страната. Не на последно място те получават достъп до повече данни, част от които са необходими за разработването на работещи AI алгоритми, главно поради факта, че в Китай са свързани повече интелигентни устройства, отколкото където и да било другаде.

Това обаче е само едната страна на историята. Китайските лидери в AI са облагодетелствани не само от държавното финансиране




и достъпа до данни. Въпреки това обаче азиатската страна все пак изостава от Европа и САЩ по отношение на специалистите в сферата. Според доклад, публикуван през август от Центъра за иновациите при данните, в САЩ и Европа има над 5 пъти повече учени, специализирали в изкуствен интелект, отколкото в Китай. От друга страна, лидер в хардуера и производството на чипове, използвани от AI индустрията, продължава да бъдат САЩ.

Независимо от това обаче Китай се описва в западните медии като неудържима сила, която е сред лидерите в изкуствения интелект на световно ниво. Все пак опитът на страната в AI е уникален и има потенциала да изиграе важна роля за успеха на концепцията в чужбина.

Съмненията

DeepBlue Technology е бивш търговец на мляко на прах, базиран в Шанхай. Понастоящем компанията се занимава с изкуствен интелект, след като промени името си през 2017 г. Тогава тя започва да работи по различни AI системи, а сега продава роботи за почистване на летища, железопътни гари и болници.

Подобно на своите конкуренти DeepBlue Technology бързо успява да набере голямо количество капитал, получавайки стотици милиони долари между 2017 и 2018 г. от инвеститори като Tsinghua X-lab, CBS holdings, YF Capital, Desun Group, Meridian Capital, Greenland и свързаната с китайското правителство инвестиционна банка CICC. Компанията разработва амбициозен план за разширяване, като планира навлизането си в Тайланд и същевременно се насочва и към Европа, където иска да предлага своя водещ продукт – интелигентния самоуправляващ се автобус Panda.

Около компанията обаче има редица неясноти, сред които са и непроверимият брой на специалистите по изкуствен интелект, които работят за нея. Тя твърди, че към ноември 2018 г. за нея са работили "над 100 докторанти, спрямо 30 такива пет месеца по-рано". Официална достоверна информация за подробните профили на водещите инженери и учени на DeepBlue обаче липсва. Друг интересен момент е и фактът, че компанията твърди, че вече оперира в над 200 града в Китай и в 500 по целия свят. Според Financial Times обаче от август тази година умният автобус Panda е пуснат пробно в 10 китайски града и и се очаква да бъде пуснат в още десет до края на 2019 г.

Миналата година в Люксембург компанията откри три съвместни лаборатории покрай Дома на финансовите технологии (LHoFT), за които се твърди, че "се фокусират върху финтех тенденциите, интелигентните фабрики и автономните автомобили".

От миналия март в Италия DeepBlue си сътрудничи с Fondazione Magna Grecia, като се стреми да "ускори дигиталната трансформация на италианските градове чрез изкуствен интелект", като същевременно спазва "всички европейски изисквания за поверителност". Компанията обяви създаването на китайско-италиански фонд за инвестиране в европейски стартъпи.

Миналия юни на събитие в Атина пък дружеството организира събитие, на което представи "последните иновации в изкуствения интелект, които ще променят радикално обществения транспорт, начините на плащане, търговията на дребно и цялостната градска среда", като същевременно обещава на своите партньори "инвестиции, нови работни места и трансфер на технологии".

Рано или късно обаче китайските амбиции в изкуствения интелект ще доведат до резултат. С нарастващото влияние на страната в органите, занимаващи се със стандартизацията на AI, Пекин си проправя пътя за безпроблемното приемане на проектите му в сферата по цял свят. Същевременно отсъствието на значителни европейски играчи в сектора също допринася за това.




Постепенно китайските технологични компании усилват значението си за дигиталната инфраструктура на Европа. Според доклад на анализаторите от MERICS Huawei е създал 23 центъра за научноизследователска и развойна дейност на територията на ЕС. Китайският гигант е подписал и 28 договора с местни телекоми, предполагайки евентуално партньорство с тях при изграждането на 5G мрежите в някои страни членки.

Alibaba, очаквайки по-голямото разпространение на AI и огромната нужда от мощност за съхранение и обработка на данни покрай него, подобрява облачния си капацитет на континента, като отваря два нови центъра за данни в близост до Лондон. В същото време китайските инвеститори имат все по-голямо желание да инвестират в европейски стартъпи както в сферата на изкуствения интелект, така и във финтех индустрията. Германската дигитална банка N26 например е набрала 160 млн. долара в кръг от финансиране, воден от китайския гигант Tencent и германския застраховател Allianz през 2018 г.

Базираната в Лондон финтех компания 10X Future Technologies, която помага на банките да оптимизират своите вътрешни процеси, е получила инвестиция от 34 млн. паунда през 2018 г. от китайския застраховател Ping An.

Статията е публикувана в рамките на проекта EDJNET, в който "Капитал" е партньор.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка