pan.bg
След присъединяването си към НАТО Швеция ще се опита да "внесе своя принос към колективната отбрана", включително чрез увеличаване на предното присъствие на алианса по източната граница на ЕС. Това заяви министърът на отбраната на страната Пол Йонсон (на колажа). „Всички суверенни държави трябва да могат да се защитят и бих казал, че има по-голямо разбиране за необходимостта от поемане на повече национални рискове“, цитира думите му руската медийна група RBC (RosBiznesConsulting). Ръководителят на шведското военно ведомство добавил, че членството в НАТО е основен приоритет за новото правителство, което беше съставено след парламентарните избори през септември. Той също така отбелязал, че колективната отбрана на НАТО, която противодейства на нападение срещу страните членки, е "абсолютно необходима" като възпиращо средство. Говорейки за увеличаването на разходите за отбрана, Йонсон отбелязал, че Швеция планира да постигне целта на НАТО да доведе разходите за отбрана до 2% от БВП до 2026-2028 г. Сега тази цифра в страната е около 1,3% от БВП. Швеция и Финландия кандидатстваха съвместно за присъединяване към НАТО през май 2022 г. В началото на юли външните министри на Финландия и Швеция, както и посланиците на 30-те страни-членки на Северноатлантическия алианс, подписаха протоколите за присъединяването на тези две държави към НАТО по време на официална церемония в централата на блока. Хелзинки и Стокхолм ще се присъединят към НАТО, след като документите бъдат ратифицирани от всички страни от алианса. Турция остава последната страна, която не е ратифицирала решението. Анкара не позволява на Швеция и Финландия да се присъединят към алианса, обвинявайки ги в съучастие в тероризма. Причината е, че в двете страни намериха убежище представители на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара смята за терористична организация. Хелзинки и Стокхолм трябваше да сключат споразумение с Турция, според което са длъжни да екстрадират членовете на ПКК и да закрият всички организации на своите територии, свързани с нейните структури. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза на 28 ноември, че Швеция и Финландия все още трябва да предприемат поредица от стъпки за изпълнение на това споразумение, за да се присъединят към НАТО. „Те не оправдаха конкретните ни очаквания по отношение на екстрадициите и правните разпоредби“, каза той. По думите му голяма част от претенциите са срещу Швеция. По-късно Стокхолм предаде на Анкара члена на ПКК Махмут Тата, който е подал молба за убежище в Швеция още през 2015 г., но получи отказ. Bloomberg, цитирайки служители, запознати с въпроса, написа, че е малко вероятно Анкара да ратифицира молбата на Швеция преди края на годината, а вероятно и преди президентските избори, които ще се проведат в Турция през следващия юни.
Л. Дойчинов
По информация на https://xn--b1aga5aadd.xn--p1ai/
Илюстрация: https://politics.novyny.live