Красимир Ципов: Без кадри на КГБ в спецслужбите

Pan.bg 29 дек 2012 | 20:47 views (2056) commentaries(0)
img автор(и): Лилия Цачева - в.ТРУД

С КРАСИМИР ЦИПОВ, председател на комисията по вътрешна сигурност
и обществен ред в парламента, разговаря ЛИЛИЯ ЦАЧЕВА

- Чувствате ли се като предател на националната сигурност, г-н Ципов? В това БСП обвинява вас и мнозинството заради приетите промени в Закона за досиетата, които ще позволят проверка на хора на публични длъжности, които са работили за ДС, а след това са били шефове на отдели и сектори в цивилното и военното разузнаване. Защо променихте закона, тази тема винаги предизвиква трус и БСП “скача”?



- БСП винаги “скачат” по този въпрос, особено когато се засягат техни лични интереси, както и на техни “бойни другари”. Но не това е важното - промените, които внесох, бяха в друга посока. За мен лично е по-важно българското общество да научи кои са ченгетата от ДС, които са участвали в процесите на приватизацията. В последните 15 години витае духът на т.нар. криминална приватизация, но пък и никой не опита да направи нещо, за да се разбере най-после кои бяха лицата, приватизирали българските предприятия, които след това набързо бяха докарани до фалит, а тези хора генерираха фантастични печалби. И не се направи нищо те да понесат отговорност. Затова от по-голям интерес, поне за мен, е да науча какви са връзките на ДС в приватизацията и обществото да разбере техните имена.


- Защо този въпрос остана встрани, а параграф 12 взриви лявата опозиция, която веднага изтича при президента да иска вето? Твърдят, че и шефове на спецслужби са твърдо против промяната.


- И аз не мога да отговоря защо тази тема така пали страстите в лявата опозиция. Но явно от БСП се опасяват, че ще излязат имената на хора, които те знаят много добре. На хора, които във времето назад са изпълнявали политически поръчки на БСП. Вероятно тяхната партия се е облагодетелствала от това, че е назначавала разузнавачи от ДС на ръководни постове, пращала ги е в чужбина. Не слагам всички, работили за тези структури под общ знаменател, но сред т.нар. разузнавачи е имало и такива, които не са се занимавали с разузнаване, а със съвсем други неща.


- Какви например?


- Бих казал незаконни и нерегламентирани.


- Колко са тези хора? Според БСП става дума за около 1000 души - разузнавачи, работили за държавата, чийто живот и този на близките им може да бъде застрашен?


- Категорично не са 1000. Точният брой, разбира се, няма как да бъде огласен.


- Въпросът е колко от тях подлежат на проверка за досие като публични личности - министри, дипломати, депутати, кметове.

- Броят на тези лица е известен на комисията, но предполагам, че и други хора, които в момента се явяват “пазители на националната сигурност”, имат тази информация. Но е интересно защо поне не обявяват, че имат конфликт на интереси, когато говорят по този въпрос - да кажат, че техни приближени или партньори в бизнеса може би ще бъдат засегнати. А и самият закон за досиетата гарантира, че не се разкриват и публично оповестяват документи, които биха увредили интересите на Република България в международните отношения или биха създали сериозна опасност за нечий живот.

И за да не се стигне дотам, съответната служба за сигурност трябва да внесе мотивирано предложение в комисията по досиетата. Затова не разбирам този отпор. Нека ръководителите на службите направят обективна преценка кои от разузнавачите им трябва да бъдат съхранени, като не се обявява принадлежността им към ДС, за да могат да продължат да работят.


- Защо чак сега ГЕРБ реши да премахне този параграф 12 по настояване на десницата - това е битка на “Синята коалиция” от години, а вие 2 пъти отхвърляхте промяната в пленарната зала?


- Преди година и половина наистина отхвърлихме такава промяна. Но аргументите ни бяха свързани с това, че поискахме информация от разузнавателните служби колко лица ще бъдат засегнати. Не получихме точни и конкретни данни и за съжаление това тогава ни наведе на мнение, че не трябва да се подкрепи поправката на “Синята коалиция”. В крайна сметка стигнахме до становището, че в тази промяна има логика. И че е крайно време в разузнавателните служби да се случи някаква истинска реформа. Ако за 23 години демокрация на ръководни позиции в тези служби са още служители на ДС, макар че, повтарям, не трябва да ги слагаме под общ знаменател, това не е нормално. Крайно време е в разузнавателните служби да започнат да работят и заемат ръководни позиции млади хора, които не са обучавани от КГБ.


- Законът за досиетата задължава шефовете на служби да свалят от отчет хора, които заемат публични длъжности. Иначе носят наказателна отговорност. Колко пъти този текст е сработил? И кой контролира това?


- Не разполагам с такива данни. Но пък медиите могат да попитат разузнавателните служби и те да отговорят - би трябвало да може да се предостави информация по специалния закон за броя, но не и за самите лица.


- Четирите проектозакона за службите - общият закон за националната сигурност, за НРС, за военното разузнаване и НСО, вече са в комисията по вътрешна сигурност в парламента. В тях пише, че те трябва да влязат в сила от 1 април. Ще смогнете ли? Проектите на Министерския съвет отнесоха много критики.


- Имаме амбицията в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да се справим в разумни срокове и през март законопроектите да влязат за обсъждане в пленарната зала. Уреждането на работата и статута на тези служби в закон е правилна стъпка. Досега 23 години някои от тези служби работеха на базата на подзаконови актове, които не бяха обществено достъпни. Когато статутът на службите и служителите им е регламентиран със закон, това ще позволи и прозрачност, и контрол - както институционален, така и граждански. В проектозаконите се предвижда да се осъществява и реален парламентарен контрол - такъв, какъвто към настоящия момент не се упражнява.


- Защо в законопроектите се отстъпва от сегашната практика комисиите, които контролират спецслужбите, да са на паритетен принцип - тоест равен брой депутати от всички политически сили. Сега се предлага доминация на избраниците от властта?


- Това е предложение на вносителя, но текстовете подлежат на дискусия. Другият такъв въпрос е дали отделни парламентарни комисии трябва да контролират специалните разузнавателни служби, от една страна, и МВР и НСО, от друга. Личното ми мнение е, че е хубаво да се помисли за една постоянна парламентарна комисия, която да упражнява контрол над целия сектор “Сигурност”, а в нея да се обособи подкомисия, която да контролира изразходването на бюджетните средства от службите. Друг важен въпрос е в законите да се даде ясна, обща дефиниция що е то национална сигурност. Защото в момента има различни дефиниции в законодателството.

- Казвате, че гражданският контрол над службите е важен, а в проектозаконите се оказа, че за тях Законът за достъп до обществена информация не важи. Защо?


-Трябва по-голямо прецизиране на текстовете за упражняване на гражданския контрол. Може да се помисли и за промени в Закона за защита на класифицираната информация и да се даде възможност при отпадане на съответния гриф за сигурност обществото да може да се запознае с документи на службата и работата .

- Защо ГЕРБ прегази изборното си обещание за мажоритарен елемент в изборите, зачерквайки т.нар. преференциален вот, който дава възможност на избирателя да пренарежда партийната листа за парламента?


- Не може да се говори за погазване на обещания. Напротив, съгласихме се на следващите избори да се гласува с интегрална бюлетина. Въпросът е технически - липса на време и възможност да се направят обществени поръчки и да се изработят т.нар. модулни кутии, които да предотвратят възможност за манипулация на преференциалния вот, който, както е по действащия закон, трябва да е на отделна бюлетина. Затова предложихме и бе прието с консенсус в правната комисия той да отпадне за парламентарните избори през 2013 г. Но на изборите за европарламент през 2014 г. преференцията остава. Дотогава техническите въпроси могат да се разрешат, а и това до доведе до използване на преференциите за по-следващите парламентарни избори

- ГЕРБ си избра главен прокурор - вярно ли е това твърдение?


- Това е абсурдно твърдение. Няма да говоря по същество, защото смятам, че колкото по-малко политика се вкарва в избора на тримата големи в съдебната власт - главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС, толкова по-добре за българското общество. Не приемам и абсурдното твърдение, че ГЕРБ е имал свой фаворит - напротив. И трите номинации за главен прокурор бяха достатъчно сериозни и авторитетни, и който и да беше избран, щяхме да имаме доказан професионалист на този пост.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка