Pan.bg

Някак символично, на 1 ноември 2020 г. - Ден на народните будители, ни напусна завинаги орелът безмерец полковник Милан Стоянов Христов.
Летец на много типове бойни самолети. Командир на 22-а авиобаза - Безмер от 1974 до 1978 година.
Началник на служба "Безопасност на полетите" в ПВО и ВВС.
Служил преди това в 26-и разузнавателен авиополк-Толбухин.
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >

Водач на групата в Краснодар за приучване на самолет Су-22.
Заслужил летец на Република България.
Отиде си поредният строител на модерната българска бойна авиация!
Поклон пред паметта му!
От авиационната общност, летците на Су-22, екипа на ПАН.БГ и списание КРИЛЕ

Ето и два спомена свързани с Милан Христов

Първият е от присъствието му на 65-ата годишнина на Безмер на 5 октомври 2016 г.

Старите командири на базата с тъга припомнят колко много се е летяло по тяхно време и колко малко летателни часове имат сегашните пилоти.

„Когато бях млад летец капитан, командир на звено. Моето звено изпълняваше нальот колкото целите военно въздушни сили на България в момента, аз говоря за бойните самолети. Моите лейтенанти хвърляха бомби от лупинг, от имелман от сложни маньоври и от кабриране за ядрени боеприпаси, лейтенатчета, млади лейтенанти, ама те летяха всеки ден”, спомня си Милан Христов, командир на базата от 1973 до 1978 г.



С жена си на 50 годишнината им - "златна" сватба - снимка личен архив на сем. Христови


Вторията момент е интервю с българина Су-22, големият български летец полковник Димитър Фотев.

“През март 1984 г. бях назначен да водя група летци и инженерно-технически състав от авиополка за приучване на самолет Су-22 в Краснодар –СССР.
След теоретични занятия, изпити и тренажи в кабината на самолета започнахме полети през април с.г. Като командир на полка моята подготовка вървеше по-напред спрямо другите летци, но пък в замяна на това те бяха в по-изгодно положение – аз след всеки полет споделях с тях всички особености на самолета в полет, като имах предвид, че не бяха летели на свръхзвуков самолет, а само на МиГ-17.



С колегите - крайният вдясно прав - Снимка личен архив сем.Христови

След изпълнение на планираните проверки (учебни полети) бях допуснат първи за изпълнение на самостоятелни полети на боен самолет Су-22МУ, а в края на курса ми бе разрешена и инструкторска работа на учебен самолет. Курсът бе завършен успешно от всички летци без предпоставки за произшествия.”
• “Новите Су-22 пристигнаха в авиополка с транспортни самолети през лятото на 1983 г. в разгрлобено състояние. Създадохме добра организация и помощ на заводската бригада от специалисти за сглобяването на самолетите и бързо да се подготвят за облитане. За облитането на с8амолетите дойдоха от СССР двама заводски изпитвачи, които демонстрираха със завидна техника на пилотиране качествата и възможностите на самолет Су-22, самолетът от четвърто поколение електроника и автоматика на управление.
Имах щастливата възможност да излетя първи с един от летците изпитвачи и изпълних с учебна цел “свредел”. Поведението на самолета беше такова, както е описано в инструкцията, и при дадените от мене команди той послушно излезе от свредела. Това беше първият и единствен полет с изпълнение на свредел на тозип самолет, но това ми даваше право да уверявам летците, че няма никаква опасност, ако неволно или поради груба грешка в техниката на пилотиране се влезе в свредел, самолетът излиза сигурно, стига само да се подадат правилни команди, за което съм наблягал винаги в предварителната подготовка.
Поради продължително прекъсване, летателната подготовка на групата, приучила се на Су-22, се възстанови с помощта на двама инструктори от ВВС на СССР.”
• “Със заповед бях назначен за началник на курса за приучване на авиационната ескадрила, като успоредно с това изпълнявах всички задължения, произтичащи от длъжността ми на командир на полк. Курсът по приучване на Су-22 завърши успешно в срок и без летателни произшествия. Не мога да не спомена помощта, която ми оказваше в методическо отношение полковник Милан Христов – началник-служба по безопасност на полетите в ПВО и ВВС, който също летеше на Су-22.
Освен летците от авиополка приучих на Су-22 още двама летци от 10-и САК и бъдещия командир на разузнавателния авиополк и сега началник на Управление на авиацията в Главния щаб на ВВС генерал-майор Иван Парапунов.
И досега летците, обучени от мен, летят без летателни произшествия и предават своя опит на по-младите летци, като до момента на самолет Су-22 няма допуснати тежки летателни произшествия по причина на авиационната техника и летателния състав. Противно на много авторитетни писачи, че руските самолети били летящи ковчези, отговорно мога да заявя, че Су-22 е един съвременен боен самолет от четвърто поколение, с високи технически и бойни качества. Друг такъв самолет в България засега няма.”
• “Авиацията в България сега е в упадък, почти в аварийно състояние, но заслуга за това нямат нито летците, нито инженерите и техниците. Причините са много по-дълбоки – казват икономическа криза, но ми се струва, че това е само оправдание на държавата, която не прави нищо, за да задържи пилотите, които напускат след 10 години служба в разцвета на професионалните си умения, а младите летци нямат никаква мотивация и перспектива...”
• “Групата, която се приучи в Краснодар, беше от пет летци плюс полковник Милан Христов от щаба на ПВО и ВВС. Това бяха летците капитан Атанас Тенев, капитан Иван Пейчев, капитан Милен Буковски, капитан Пенко Бурлаков.”

(Из анкета на автора Цветан Цаков - “ХХ век: Българска авиация”, 1997 г.)

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/10 СЛЕДВАЩА СНИМКА