b]На 06.05.1983 г., при полети нощем от летище Балчик загива майор Георги Любенов Йовчев, един от четиримата български кандидат-космонавтите от първия „набор”. Пилотът снижава по-стръмно и в района на БПРС крилото на изтребителя закача електрически стълб. Единият колесник пада и той се издига отново, но изгубва управление и изтребителят МиГ-21ПФМ (борд „72“) се разбива преди пистата. /b]

Издателство "Еър ГРУП 2000" през 2022 година издаде книга в памет на Йовата - "Белег от небе и купол" с автори Иван Петков и Преслав Панчелиев.


==========================-=========================



Из спомените на Rasho Sonq Radkovi Radkovi:
Курсанти сме в трети курс на ВНВВУ летим на летище Щръклево. От щаба на ВВС изпратиха комисия за пълен контрол на строевата, физическата, теоретичната и летателна подготовка на курсантите летци. Цяла седмица изпити, нерви, писна ни-побъркаха ни. На изпита по аеродинамика в залата влезе млад строен, красив усмихнат старши лейтенант.
-Всеки да си отвори записките и да напише какво знае за първи и втори режим на полета, каза изпитващия и излезе от залата. Така се запознах с летеца Георги Йовчев. След час се върна и ни обясни отново всичко по зададения въпрос-така че ако някой не е писал да го напише.
През 1978 г. цялата балчишка ескадрила преминавахме курс за приучване на самолет МиГ21 ПФМ. Към ескадрилата от щаба на ВВС като обучаем се присъедини и к-н Георги Любенов Йовчев.Тази обаятелна личност, с отлични познания по аеродинамика и астронавтика, току що беше завършил академия в СССР и беше защитил дисертация по тия науки. Беседите и лекциите които той ни изнасяше бяха чувани за първи път в България. Станахме големи приятели, особено когато разбрах, че това е създателят на десантния парашут УП-9. Моята любов към парашутизма и желанието ми да науча нещо повече за парашута изпитан през 1977 г на летище Балчик, беше удовлетворена от самия създател. След завършване на курса Георги Йовчев се прибра в София, но при всяка възможност идваше да лети при нас в Балчик. “Тук се чувствам най-спокоен, далеч от началниците сред летците от единствената ескадрила изцяло от първокласни летци. При вас се лети най-мъжки, най-разнообразно в най-големи групи и то над море, пък и кацането на тази полоса е като на самолетоносач. Всичко ми харесва, как мечтая да съм един от вас”.
На 3 май 1983г. Георги Йовчев отново дойде да лети в Балчик. Беше крайно преуморен, разочарован, подтиснат. Участвал беше като член на комисия разследваща гибелта на парашутист от аероклуба на летище „Калиманци” –до Варна. Обвиняваха за неразтварянето на парашута самия парашут УП-9 и неговия създател. Георги Йовчев сподели: „Как да се отвори, платът на парашута е по-плътен, по-дебел, по-тежък, променен от завода производител в Сопот, вървите и те сменени с нова материя по тънки за по-евтино, всичко това оказва влияние на първоначалния замисъл при създаването на управляем десантен парашут. Инжинерите- конструктори на завода въвеждат промени с цел икономии, но това променя цялата идея за дишаш парашут това е особеното на този парашут. Ще спра производството докато всичко не се изпълнява както е по документация. Достатъчно жертви и неразтваряния по тяхна вина. Пък и самите парашутисти грешат при скатаването, трябва да се изпратят нови указания и да се спазват точно”. Много черни мисли споделяше Йовчев за бъдещето на своя парашут. Явно търсеше подкрепа, и съчувствие от своите съвипусници и летците от цялата ескадрила, и той и ние винаги го чувствахме като нещатен член на ескадрилата. След тома ни изнесе лекция по космонавтика и руските неудачи. Разпитвахме го за „Буран”- подробно ни описа неговите недостатъци и бързането на руснаците да догонват американците. „Аеродинамиката е наша създадена от ген. Бонев- но руснаците утежняват конструкцията- той ще се разпадне след първия полет. Не става за полети.”
На 4-ти май след завършване на предварителната подготовка за смесени дневно нощни полети, командирът на ескадрилата заповяда на мен и ст. л-т Г. Георгиев да изнесем беседа за авиацията пред целия състав на курорт Албена. Трудна за нас задача, не сме подготвени за това. Помолихме за помощ м-р Георги Йовчев и тримата се явихме в предварително подготвената зала за гости. Явно интересът към нас беше огромен, защото залата бе препълнена от хора. Директорът на комплекса ни представи като някакви неземни герои, с което още повече увеличи смущението ни. Въпроси от всякакво естество за авиацията и нашия живот в поделението. Благодарение на м-р Йовчев, който отговаряше на почти всички въпроси излязохме с чест от непознатата обстановка. Всички останаха доволни. На следващия ден ескадрилата започна дневно-нощни полети. Дневните основно за възстановяване на боен самолет на м-р Йовчев. Бях дежурен щурман на СКП-9. Една след друга задачите се изпълняваха по планова таблица. М-р Йочев изпълни превозен полет през нощта и беше допуснат до изпълнение на самостоятелен полет на боен самолет през нощта. Изпълни една задача през нощта в зона. Предстоеше му изпълнение на полет по маршрут за цел на прехващачите. Изпърни полета отлично.
На следващия ден 6 май Гергьов ден изпълнявахме смесени полети- основно предимство на м-р Йовчев Изпълни полет през деня. Започнахме нощните полети. До излитането всичко бе нормално, времето прекрасно за полети нощем в СМУ с разкъсана облачност над летището. Постепенно облаците и над летището се уплътниха и бързо покриха небето. Започна бързо увеличение на влагата и нахлуване на стратоси откъм морето, което още повече влошаваше обстановката. Метеорологът тревожно предупреди ръководителя на полетите м-р Тоньо Иванов за влошаване на времето и рязкото увеличение на влагата към критичните за летището 94%. Запуските за следващите групи се прекратиха. Оставаше да се приберат за кацане вече излетелите екипажи. Един след друг самолетите кацаха на полосата, осветена от лъчите на прожекторите-последен кацна ст. л-т Митко Кънев. Остана последната група в която беше м-р Йовчев. РП. м-р Т. Иванов подаде команда на КП. да изведе на разчетния завой първи м-р Йочев с цел осигоряване на по-бързо кацане, все пак той е на чуждо летище и лети сравнително най-малко и най-рядко. Полетът за снижение по глисадата за кацане беше без отклонения до ДПРС, но с по-малка скорост от заповяданата. В района на далечната открих светлините от фаровете за кацане на самолета. Стори ми се малко по ниско и предупредих м-р Иванов, който подаде команда на летеца- “Ниско си, забранявам снижение”. След 2-3 секунди загубих светлините на самолета. Отново предупредих РП. че в момента не виждам кацащия самолет. РП. отново предупреди летеца –“Поддържай обороти, не снижавай под 100 м.” В следващия миг видях самолета на м-р Йовчев на височината на антените на БПРС с наклон на дясно много ниско, оправи наклона, влезе в лъча на зенитния прожектор. В този момент и РП. също видя самолета и подаде команда –“Оправи наклона, отпусни носа, подай обороти, не го тегли, добре си” Самолетът на м-р Йовчев подходи на 3-4 м. в района на уловката влезе в лъча на зенитния прожектор, рязко набра височина около 50-60 м. за миг замря без скорост във въздуха, обърна се рязко през дясно крило, отпусна носа и се заби в земята под ъгъл 40-50 градуса, пречупи се на две в района на кабината. Светна огнено зарево от избухналия като огромна огнена гъба керосин. Ударната вълна блъсна СКП с такава сила, че малко остана да ни преобърне. Самолетът се разби на около 50 м. от нас в тревната площ между рульожка и полоса. РП м-р Тони Иванов, в безсилието си проплака- “Йова, Йова, какво направи” и се строполи на масата.- “Изпращай останалите на Анализа заповяда Тоньо”. Бях най близо до него, временно взех трубката и заповядах на КП да изпрати останалите екипажи /Люсо, Бофа и Жуцата/ на летище Равнец. В шкафчето на Живко Желязков останаха всички приготвени неща, които м-р Георги Любенов Йовчев беше приготвил за почерпване на ескадрилата за именния си ден. /6 май- Георгьов ден, загина в 21 ч. 36 мин/. Дойде комисия за разследване причината за катастрофата. Изписахме по една кофа мастило. На проведения разбор обвиниха, че причина за катастрофата е зенитния прожектор и заповядаха да се махне. Разбора на катастрофата приключи и комисията си тръгваше със самолет Ил-14. Двигателите запуснати, един по един членовете на комисията се качват по стълбичката. Запъхтян към самолета приближава инженерът на ескадрилата к-н Патарински идващ от останките на самолета, до които досега нямаше достъп. Обръща се към един от членовете на комисията –“Другарю полковник, един от колетниците го няма.” –“Как така го няма?” пита полковникът инженер. Част от комисията слезе от самолета. Цялото поделение се строява на края на полосата и тръгваме в северна посока във верига един до друг. На 200 м. от БПРС по глисадата откриваме откъснатия колестник. След това продължаваме напред и виждаме ударени отрязани като с нож два железобетонни стълба от светлинната сигнализация на глисадата за кацане. Явно самолетът е снижил на височина 4-5 м. далече преди близката, ударил се е в стълбовете, изтръгнал е колесника и маслото на хидросистемата е изтекло с което постепенно самолета става неупрамляем. Въпреки събраните други доказателства нов разбор за причината на катастрофата не беше направен, остана „вината” на зенитния прожектор. Мое лично мнение е че навярно Йовата е допуснал снижение с по-малка скорост / объркал се е със скоростта на планиране на МиГ-15У, на който той също летеше/ след пускане на пълни клапи не е дал достатъчно ръчката за газ при скорост под 360 км/ч и пълни клапи си включав систимата СПС- трябва да се подпре с обороти-тягата намалява. Част от газовете на двигателя отиват за обдухване на крилото и това е довело до пропадане на самолета с последващо удряне в стълбовете, а след това поправянето на допуснатата грешка е невъзможно.