На 02.10.1990 г. при полет от летище Каменец с L-39ZA борд „917“загиват старшина-курсант Жоро Андреев Денчев и майор Асен Йорданов Христов. Екипажът изпълнява превозен полет зона за отработване елементите за групова слетяност. При изпълнение на разпуск на двойката над пистата изгасва двигателя на самолет Л-39. Летците се опитват да изпълнят запуск във въздуха, след като не се получава, опитват да изпълнят заход за кацане със спрял двигател. Не стига височината за достигане до избраната равна площадка в района на третия завой. Оказват се над силно пресечен район. Предприемат опит за катапултиране от малка височина, изгарят в пламъците на взривилия се самолет. Загива курсант-старшина Жоро Андреев Денчев и инструкторът Асен Николов Христов

======================================================================

Из спомените на колега...
Не такава благосклонна се оказа съдбата на парашутиста и летеца от аероклуб Г. Оряховица м-р Асен Йорданов Христов-“Мистъра”. Съдбата ни срещна като парашутисти в Горнооряховския аероклуб през 1968 година. Спомням си го като слабо, дълго, черно, леко прегърбено момче с огромен талант за парашутист. Беше в отбора на града по парашутизъм. Как само му завиждах, че вече скача с СП-6, Т-4 и ПТХ-6, но като дойде по-късно и моя ред да опитам тези парашути видях, че не всичко е розово, а тежък труд. След това три години бяхме заедно във ВНВВУ. “Мистъра” завърши през 1975г. и остана инструктор в Каменец. Съдбата ни събра отново през 1976 година, когато аз бях курсант на летище Каменеец, а той лейтенант инструктор в едно звено. Отново бяхме заедно от 1985- 1990.г., когато аз отидох като инструктор на летище Каменец от Равнец.

На 02.10.1990г. “Мистъра” изпълнява полет зона групова слетяност с обучаем курсант Жоро Андреев Денчев. Завършват упражнението и в състав на двойка с водач к-н Кунчев минават над главна на височина 800м. По команда на водача започват разпуск на двойката под погледа на ръководител полети и целия наземен състав. Изведнъж двигателят на самолет Л-39 спира. Летците докладват на РП, правят опит за запуск на двигателя в снижение към третия завой.
За миг по главата на майор Асен Христов преминава студена струйка пот. Спомни си за пролетта на далечната 1975 г. Той съвсем млад Старшина-курсант инструктор оставен на летище Каменец и обучаемия курсант старши сержант Христо Ненчев Пашов изпълняваха зона сложен пилотаж в 13 зона на летището. Обучаемия е само една година по-млад випуск и инструктора кипи от желание да придаде своя опит на колегата. Следват полутоно, лупинг, имелман, показва инструкторът, повтаря курсанта и така цяла вечност, докато в най- отдалечената точка от зоната там където река Янтра се влива в река Дунав светва авариен остатък 250 литра. Летците прекратяват задачата и тръгват към летището, но горивото бързо намалява, в района на гр. Левски инструкторът се решава и докладва за недостигът на гориво за нормално изпълнение минаване над главната, полет по кръга и кацане. Иска разрешение да изпълни заход за кацане от права с отнет двигател на “Малък гас”. Получава разрешение от ръководителя на полетите и започва построяване на маньовър за кацане като със спрял двигател. Вследствие малкия опит на инструктора и малкото гориво, лекия самолет, което довежда до допълнително притеснение, идват високо с голяма скорост в района на БПРС, инструкторът знае че нямат гориво за втори кръг и натиска самолета към земята. Самолетът МиГ-15У първо удря с носовата стойка, а след това и основния колестник в района между уловката и началото на полосата подскача на 1-2 метра , летецът получава команда да даде двигател и мине на втори кръг, но след даване на ръчката за гас двигателят спира поради свършване на горивото. Прелита голяма част от полосата на тази височина, след това отново удря в земята на три точки, отново подскача на 4-5 метра, започва застрашително да се клати от крило на крило . Самолета изпада в режим наречен в авиацията “Козел”. Инструкторът хваща скобата на спирачките на колелата и при следващия удар на колелата във земята гумите се спукват и самолета укротен спира на полосата. За момента това е единствения шанс за оцеляване на двамата летци. Тогава като млад инструктор при къде по- сложно положение се справих, че сега ли мисли бързо Асенчо.
Височината бързо намалява. След като разбират че нищо не се получава и двигателят не запуска изпълняват заповедта на РП. и катапултират. Самолетът се разбива под тях и експлодира. Огненото кълбо на горящия керосин за миг запалва коприната на пилотския парашут и м-р Асен Христов /Мистъра/ които попадат в пламъка на собствения самолет в 12ч. 27мин. Катапултира и обучаемия курсант Жоро Андреев Денчев-при него се получава отказ на изтеглящият парашут и пада на земята заедно със седалката- загива. Пристигналите пожарни успяват да облеят само тленните останки на моя приятел и колега.