54 години от от гибелта на майор Желю Петков от 1/15 ИАП

Pan.bg 23 юли 2022 | 07:41 views

(1531)

(0)

На 23.07.1968 г.при полет от летището на полигон Ашулук (Астраханска област) в рамките на провежданите бойни стрелби загива пилотът от 1-ва иае на 15-ти ИАП –Равнец майор Желю Христов Петков. Причина за катастрофата е ГТП – при голяма скорост се сблъсква с останките на въздушната мишена.
Изтребителят е МиГ - 21ПФМ от състава на съветските ВВС.
===================================================================
Rasho Sonq Radkovi Radkovi
На 23. 07.2019 год. побликувах истината за катистрофата на Желю Христов Петков- във списание за авиацията пишат друго-ще напиша още един път истината от пряк свидетел на събитието-дано прочетат:Представянето на колегите ми на този полигон винаги е било отлично. Ние познавахме МиГ-21ПФМ не по-зле от руските пилоти. Те не бяха дори чували за полети на пределно малки височини. Така че самочувствието ни беше на добро ниво. Но не съм си вирил носа. В авиацията винаги има на какво да се учи човек. Ще разкажа един мой полет на полигона в Астрахан. Ескадрилата беше тук за нощни стрелби на голяма височина. Бях пети поре и трябваше да “свалям” целта. Като мой воден летеше моят съвипусник Никола Ринков /Джими / . Открих целта на 16-18 км разстояние от мен на Н около 11000м. В следващите секунди целта с метки “Низ” се приближаваше много бързо. В стремежа си да захвана целта и да мога да пусна ракетите бях изпаднал в пикиране и последната височина която видях беше 2000м. Веднага излязох от пикирането. Не съм се забил в пясъците случайно, защото съм имал някакъв усет. Докладвах на КП, че се прибирам за кацане, но с ракетите. Смущението ми че се провалих беше огромно. След мен кацна и Джими. На въпроса му ?- “Къде изчезна”, не можех да отговоря друго, освен че се мъчех да мина на “Захват”, но не успях. Той ме беше загубил от прицела си. Моят командир на звено Жельо Петков слушаше моите обяснения и направи коментар “ Защо не пусна ракетите на “обзорен” режим след като си наблюдавал целта. Моят отговор беше: “ Джеки аз не можах да се справя, а ракетите са много скъпи за да ги хабя. Сега ще си нося отговорността за това какво съм вършил и какво не успях. На теб ако ти се случи подобна ситуация постъпи както искаш.” Не знаях и не можех да очаквам, че това ще бъде последния ни разговор, с моя чудесен командир и приятел Жельо Петков. Докато разменяхме мисли с Ринков и Жельо се появиха началника на КП и командира на ескадрилата майор Бочев, които ни съобщиха, че мишената се е повредила и със спрял двигател е падала като камък. Аз съм я захванал на прицела няколко секунди преди това. Разбира се, че не можех да имам вина. Но най- радостното за мен беше, че не я настигнах и заедно с нея в пясъците на пустинята. Отпусната беше друга “мишена” и аз и Ринков бяхме първа двойка, а Джеки и Димитър Райчинов трета. Жельо зае моето място, на предишната мишена. Трябваше да я “сваля”. Значи беше пети. Моята и на Джими стрелба протече по ноти и на земята наблюдавах пуска на Жельо. В тъмнато небе пуска на ракетите се виждаше, като огнена, тъмно червена ивица. Всички колеги, без тези във въздуха, бяха на едно място на стоянката и очаквахме този “пуск”. Ето и Желю пусна, значи всичко свърши. Малко след това кацнаха втората двойка, кацна по-късно и Райчинов, но Жельо не се появи. Райчинов беше се върнал по заповед от КП. Той не знаеше защо. Час след това, се появи м-р Бочев и първите му три думи бяха “Братя, без Джеки”. Докладва пуск и после на екрана няма нищо. Няма гориво, няма запасно летище и не може да бъде във въздуха още. Ако е катапултирал ще го изядат скорпионите или диваците / из пясаците живеели такива същества / и това е абсолютна истина. Още от рано сутринта започна търсенето из пустинята в предполагаемия район. Участваха много хеликоптери, транспортни самолети, хора. На края на втория ден, малко преди да се откажем, го намират някакви археолози и връщат хеликоптера. Желю бил закопчан за седалката с парче от лоста за управление в ръката. След това откриват и част от крилото с ракетата под него. Убеждението, поне моето и на останалите колеги, беше неуспоримо. След натискане на скобата за “пуск” ракетата е гръмнала под крилото. Интервалът между излизането на ракетите е 0.04 от секундата. Подобно тълкуване на случая направи и руската страна, но с половин уста. Официалното заключение беше “При неизяснени обстоятелства”. Явно съдбата тази нощ е била на моя страна и ме е пожалила. Била е обаче много жестока към моя приятел. Пропуснал съм да проверя, дали той се качи на моят самолет, или са поставили други ракети на неговия. Така или иначе Желю Петков загина, защото някой руски техник не си беше свършил работата. Тази е причината за катастрофа