Почетохa паметта на загиналия летец кaпитан Дойчин Бояджиев

Pan.bg 23 яну 2022 | 19:17 views (1329) commentaries(0)
img pan.bg
Източник: otbrana.com, о.р.м-р Стефан Груе
в

30 години от гибелта на един от основателите и пръв председател на Българската офицерска легия „Раковски“ летеца капитан Дойчин Бояджиев, днес патрон на едно от водещите дружества от състава на Общинска организация „Васил Левски“ – СОСЗР – Карлово.


30 години – това е дълъг отрязък от време, почти колкото е времевия период на цяло едно поколение. Както се казва – много вода е изтекла за 30 години, доста неща са се случили, много неща безвъзвратно са отишли в историята.

А хората и спомена за тях? За някои - горната констатация важи напълно. Но за други не е точно така. Спомняме си за тях – значи, тогава те все още са живи за нас. Така е!

Така е и с капитан Дойчин Бояджиев. Загива при изпълнение на войнския си дълг в тренировъчен нощен боен полет на 28 януари 1992 г. на брега на язовир Студен кладенец, в близост до село Калоянци, Кърджали. (Б.р. тогава загива и капитан Емил Тодоров.)

Но макар и изминали 30 години от тогава – помним го!

В онзи момент вестта за гибелта му беше като „гръм от ясно небе“. Защото той не бе кой да е, а една воинска личност с авторитет и позиции в офицерския корпус в армията – един от основателите, пръв председател и безспорен лидер на формираната малко преди това и завоювала позиции в общественото пространство Българска офицерска легия „Раковски“. Много коментари около инцидента с двамата пилоти от летище Узунджово имаше веднага след катастрофата, доста въпроси получиха що–годе някакъв логичен отговор, останаха някои неясни моменти и догадки.

Остана мъката и скръбта на семейството, на роднините, на близките, на приятелите и съмишлениците на Дойчин.

„Реката на времето“ обаче си тече и не се влияе от чувства и емоции. Но в руслото ѝ има място и за спомени и за памет за хората, които вече ги няма – стига те да го заслужават.

А Дойчин Бояджиев, безспорно, е именно такъв. На 22 януари 2022 г. в 11, 30 ч. сме на гробищния парк в Карлово. В студения съботен ден ясно и отчетливо се чуват бойни български маршове, които под диригентската палка на маестро капитан Димитър Илиев изпълнява военният духов оркестър на 61-ва Стрямска механизирана бригада – Карлово. Тук е и заместник-командирът на бригадата по логистичното осигуряване полковник Тодор Манчев – и няма как да не е така, щом воини от най-голямото военно формирование в Сухопътните войски участват във военен ритуал по отдаване почит на загинали за България. Тук са семейството и близките на Дойчин – майката леля Мария, съпругата Милена, децата му, вече пораснали, Петя и Георги, а даже и внуците, които той не дочака. Тук са колегите, съмишлениците и приятелите на Дойчин от времето на съвместна им служба на бойното летище Узунджово до Хасково и от първите години на формиране и активна дейност на офицерската легия „Раковски“.

Тук сме и ние – запасните офицери, сержанти, старшини и асоциирани членове от състава на едно от дружествата на СОСЗР от състава на Общинската организация на Съюза в Карлово – дружество „Летец – капитан Дойчин Бояджиев“.

Дружеството ни е основано през 2003 г. от 10 запасни офицери и старшини, с основател и пръв председател полковник от запаса Иван Станчев и секретар полковник от запаса Николай Цанков, които днес са съответно почетен председател и почетен секретар на дружество. Още при основаването си дружеството единодушно приема за свой патрон, по предложение на майор от запаса Георги Бейнов, загиналия няколко години преди това карловец капитан Дойчин Бояджиев. От тогава до днес дружеството укрепва, нараства и се развива, като в настоящия момент то обединява 71 члена. Да, няма грешка – 71 члена на СОСЗР сме – т.е. имаме ръст 700 % (7 пъти) - значи, се съизмерваме по брой членове с доста от Общинските организации на СОСЗР в България, а и с немалък брой Областни структури на нашия Съюз. Но по-важното и същественото е, поне за нас самите, че дружеството ни има един стабилен и действен живот и дейност, преди всичко и най-вече – в името и в интереса на потребностите на нашите членове.

Заедно на панихидата сме всички тук, защото личността, която ни свързва и обединява е една – Дойчин Бояджиев. Отец Златан извършва църковния ритуал на възпоменателната панихида за загиналия преди 30 години военен пилот. Той прави това вече неизменно от доста години. Благодарни му сме. От името на дружество „Дойчин Бояджиев“ слово за живота и дейността на патрона ни поднася майор от запаса Богдан Богданов. Мисли и спомени за Дойчин като съратник и съмишленик споделя полковник от запаса Димо Димов – наследник на Дойчин като председател на Легията в един по-късен етап.

Бяхме предвидили в панихидата да се включат и представители от сегашното ръководство на Българската офицерска легия „Раковски“, но то отдавна не се отзовава на нашите покани.

Поднасяме почитта си към Дойчин с падане на колене и едноминутно мълчание. Оркестърът изпълнява „Кол славен“. Под звуците на „Покойници“ – поднасяме венци и цветя на паметника на Дойчин, на гроба му в Карлово. Отнема доста дълго време, много са желаещите за това.

На гроба на Дойчин в Карлово, през миналата година нашето дружество, със собствени сили и финансови средства, подмени плочите на паметника, защото надписите по тях бяха доста избледнели от преди повече от 25 години, откакто са поставени от неговите колеги и приятели през 1992 г.

Предаваме на всички присъстващи на панихидата и специалните поздрави на хората, които по обективни причини не могат да присъстват на мероприятието – заместник-председателят на Общинската организация на СОСЗР – Карлово полковник от запаса Ненко Чернооков и на военният историк полковник от запаса доц. д-р Петър Ненков – негов личен познат, съученик и приятел.

Използваме специално случая и връчваме членската карта на СОСЗР на последния приет член в дружеството – асоцииран член Цветан Иванов, а също и поздравителен адрес по повод 75-годишния юбилей на друг наш член – полковник от запаса Борис Гъджаров.

Заставаме „Мирно“ при изпълнението на Химна на България – така се полага за всички воини и граждани. Майката на Дойчин - леля Мария, също член на нашето дружество, раздава осветените от отец Златан пакети с податки „За Бог да прости“. От името на членовете на дружеството подаряваме на участниците в панихидата възпоменателните ни знаци – химикалки с логото на дружеството и книгата с биографиите на патроните на нашите структури, в т.ч. и на патрона на нашето дружество „Дойчин Бояджиев“.

Възпоменателната панихида за Дойчин е приключила. Дълго още след това разговаряме с колегите и приятелите ни – уговаряме и планираното ни ежегодно наше посещение през месец юни –юли на лобното място на Дойчин на брега на язовир Студен кладенец.

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка