Горещи новини
- ДА СИ СПОМНИМ: 11 ГОДИНИ БЕЗ КОМАНДИРА НА ГАБРОВНИЦА и АС НА ТУ-134 ДИМИТЪР МЕДАРСКИ
- ГАЛЕРИЯ - 80 ГОДИНИ ОТ ГЕРОЙСКАТА СМЪРТ НА ВЪЗДУШНИЯ АС ПЕТЪР БОЧЕВ
- Девет ключови цели: кои цели в Иран Израел може да атакува
- Вучич: „Конфликтът в Близкия изток ще улесни напредването на руснаците в Украйна“
- Британски политолог: Догодина Украйна ще започне ново контранастъпление
- Генерал-майор Нейко Ненов е удостоен посмъртно с награда за 25-ата годишнина на Бригада „Югоизточна Европа“
- На Сирски е поставена задача, на всяка цена да задържи Курск
- Макрон проведе разговор с израелския премиер в навечерието на годишнината от атаката на Хамас
- САЩ и Обединеното кралство атакуват базите на хутите в Йемен
- Израел атакува командните центрове на Хамас, разположени в болницата в ивицата Газа
пан.бг
Източник: Музей на авиацията - Крумово
На 15 януари 1903 г. в с. Върбовка, Севлиевско, е роден Къню Иванов Христов. Завършва Авиационното училище в Божурище през 1925 г. с отличен успех и квалификация авиатор- пилот. Инструктор е на самолети Шмолик-18 и Дар-1 в Аеропланното училище на летището в Казанлък. Изключителните му професионални умения на пилот и фигурите от висшия пилотаж, които демонстрира с лекота, му носят славата на един от най-добрите летци. В резултат на многобройните полети по всяко време заболява и временно е снет на наземна работа. По-късно става началник на Техническото училище в Ловеч. От месец май 1949 г. до 1954 г. е началник на Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Последно присвоено военно звание – полковник. След този период живее в Казанлък, където е привлечен като нещатен сътрудник в местния аероклуб.
Умира през 1983 г. в Казанлък.
Източник: Музей на авиацията - Крумово
На 15 януари 1903 г. в с. Върбовка, Севлиевско, е роден Къню Иванов Христов. Завършва Авиационното училище в Божурище през 1925 г. с отличен успех и квалификация авиатор- пилот. Инструктор е на самолети Шмолик-18 и Дар-1 в Аеропланното училище на летището в Казанлък. Изключителните му професионални умения на пилот и фигурите от висшия пилотаж, които демонстрира с лекота, му носят славата на един от най-добрите летци. В резултат на многобройните полети по всяко време заболява и временно е снет на наземна работа. По-късно става началник на Техническото училище в Ловеч. От месец май 1949 г. до 1954 г. е началник на Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Последно присвоено военно звание – полковник. След този период живее в Казанлък, където е привлечен като нещатен сътрудник в местния аероклуб.
Умира през 1983 г. в Казанлък.
Други публикации
Напиши коментар