Warning: getimagesize(https://pogled.info/imagebank/cache/xhristo_georgiev-300x168.png.pagespeed.ic.lhQXRchGlM.webp): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 404 Not Found in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 193

Руски професор: Що за език е това македонският?!

Pan.bg 05 апр 2020 | 08:43 views (636) commentaries(0)
img https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/ruski-profesor-shto-za-ezik-e-tova-makedonskiyat.114949



Христо Георгиев


/Поглед.инфо/ Коминтернът и НАТО - прилика в антибългаризма им за Македония

Наши политисторици от сутрин до вечер се упражняват да плюят по Коминтерна за създаването на македонската нация. И с право. Но на никой от тях не му хрумва дори да направи паралел с една организация от 4 букви - н, а, т, о. Букви, които според мен съвсем се изпразниха от съдържание днес, по времето на епидемията. Сега да говориш, че Македония има нещо общо с историята, настоящето и бъдещето на България, се превръща в предателство към "светлите идеали" на атлантизма. А предателство наистина има, но то е на правителството и на атлантиците към десетките хиляди наши предци, геройски загинали, за да е българска Македония. Поне от кумова срама да бяха направили един пазарлък за историята и езика ни, когато преди 4 дни НАТО се разшири със Северна Македония.

Днес ви предлагаме със съкращения частичка от спомените на Димитър Стоянов (Мицо). Родом е от с. Хърсово, община Сандански. Оказа се, че е чичо на съпругата на известния ни писател Валентин Караманчев. И е съветски доктор на науките. Но най-важното, което го прави известен, е, че е първият говорител на радио Москва на македонски език, от 1949 г. и в продължение на 22 години.

Един до дъното на душата си българин е принуден от обстоятелствата да прави нещо, на което е върл противник. Изповедта на говорителя на радио Москва Димитър Стоянов не може да остави равнодушен читателя, който все още не е американизирал и натовизирал душата си. Така както самият Мицо не съветизира своята, а влиза в много битки, за да опази преди всичко нея - своята толкова мачкана непокорна българска душа.

Неизвестни подробности изнася той за бележити българи "московчани" от онова време - за Венко Марковски, Кръстю Тричков, Георги Джагаров... Покъртителен е разказът му за Владимир Поптомов. Страдалецът на червената идея Денчо Знеполски му споделя и с малко хумор преживените от него ужаси в следствието и в Белене. Спомня си за Георги Димитров, Васил Коларов, пише и за Тито, за Лазар Колишевски, Димитър Влахов, Гане Тодоровски... За Назъм Хикмет. В коридорите на радио Москва крачи и великият говорител на Втората световна война Юрий Левитан.

Но преди всичко




Стоянов описва драмите, които изживяват македонските българи, заради политическите игри на великите сили след войната. Читателят ще разбере как един от съветските ръководители на културния фронт изплюва камъчето защо СССР подкрепя Югославия за Македония. Пък има неща и за сведение на онези, които подценяват и принизяват подвига на Тодор Живков, който със своята непоколебима позиция по македонския въпрос обърка "пасиансите" на Хрушчов и Брежнев. А и на Варшавския договор, на сатанизирания враг на НАТО - организацията, която принуди управниците ни днес да заровят един от последните ни козове за Македония.

И не на последно място - днешните ни натовци, политици и чорбаджии на микрофоните, които се гърчат от желание да угаждат, нека да не забравят своите предци, които са знаели и да удрят с юмрук по бюрата на "великите" политици и организации. Заради Македония.

Из спомените на Димитър Стоянов (Мицо), "Изповед на говорителя на радио Москва", ИК "Кънчев и сие", 2002 г.

И в самолета съмненията, догадките, предположенията си оставаха. Намеците в ЦК на БКП, че ни изпрашат там, в Москва, поради изострянето на борбата против Тито в Югославия по македонска линия, във връзка с македонския въпрос, пораждаха други проблеми: за колко време отиваме, какво по-конкретно се има предвид по македонския въпрос, защо се споменава най-често радио Москва?

... В съветското посолство разбрахме, че визи за нас били получени от Москва още преди повече от половин година. И служителят, който оформяше съветските ни визи, спомена няколко пъти името на Вълко Червенков...

На другия ден, 25 май 1949 година, ни въвеждат в сградата на Радио Москва. Из коридорите, през които минаваме, забързани в различни посоки се движат десетки мъже и жени... Изпратиха ни в едно студио, където записаха гласовете ни с текстове на български и македонски.

Сътрудници на Югославската редакция, които прослушаха моя запис, подчертаха българския ми език в македонския текст. Има си хас: целият мой македонски език се състоеше и изразяваше в това - ако в текста стои думата народ, аз да я прочета с ударение върху а, ако пък виждах написано човек, да я изговарям като чОвек и т.н...!!!

Бях назначен за говорител в Македонската група към Югославската редакция на Радио Москва... Коста Наумов трогателно ме покровителстваше, запознаваше ме ту с един, ту с друг. Виждам забързана с текст в ръка висока, руса жена.

- Цялата шведска буржоазия трепери, когато я слуша! - ми разказва Коста за нея...

От друго студио излиза едър, но вече доста възрастен човек. Коста Наумов дружески беседва с него. Представя ме. Разменя[ме] по някоя дума. Разделяме се. Коста ми обяснява:

- Бил богат, много богат, във Финландия. Раздал всичко на бедните. Емигрирал в СССР. Работил в Коминтерна, а след разпускането му преминал на работа в радиото.

Аз тръпна.

- Ето и Левитан! - продължава Коста. - Никой говорител не е толкова популярен в СССР както той! През време на войната всички речи, заповеди на Сталин чел само той. А сега, по правило, чете най-важните правителствени материали... От различни националности и вероизповедания бяха югославските емигранти, но на тези факти по онова време не се придаваше никакво значение, поне външно. Всички ги обединяваше тогава борбата против Тито.

Пряко ръководеше тогава македонската група Вера Баронова, току що завършила висшето си образование. Всички я наричаха просто ВерочкаЕ

... Чух го (Анатолий Калинин - б.а.) не на събрание или на съвещание, а на събрани случайни около него хора от редакцията да казва:

- За нас, за Съветския съюз, всички социалистически страни са важни. Но най-важна беше и си остана Югославия. Ако тя беше наша, флотата ни щеше да бъде господар в Средиземно море. Други ветрове щяха да духат в Италия. До центъра на Европа щяхме да бъдем по-близко...

Василий Матвиенко беше високообразован филолог и способен журналист... По повод на редица преводи от руски на македонски обаче често в недоумение вдигаше ръце:

- Уж съм филолог. Научно звание даже имам. Изучавал съм няколко славянски езика. Имам представа от историята им. Но идва Страчков и ми показва македонски превод. Гледа ме в очите и ми доказва.

Аз се чувствам безсилен, безпомощен

А уверен съм, Страчков не различава глагола от съществителното име, минало време от бъдеще. Не знае какво е падеж, какво е предлог. Граматика никога не е учил... - споделя Василий Матвиенко без злоба и завършва с въпроса: - Що за език е това македонският!?

... Бях запомнил убедителни факти за антибългарската политика на правителството в Скопие, начело с Лазар Кулишевски още от първите дни на съществуването му, факти и документи за опитите на Титова Югославия да заграби Пиринския край от България есента на 1944 г. и др.

Започнах развълнуван, щастлив, но сериозен. Василий Матвиенко ме слушаше внимателно. Добродушието и усмивката не изчезваха от лицето му...

- Ето как ще се договорим с тебе - ме прекъсна Василий Матвиенко. Аз се превърнах целият в слух. - Ние тук, в Радио Москва, няма да разрешаваме македонския въпрос, още по-малко да вземаме страна в споровете между България и Югославия...

И възприемах, и не възприемах думите му. Затова пък като през тръба зазвучаха пак в ушите ми думите на македонските колеги, които още в първите дни на съвместната ни работа ми доказваха, че съветските другари не споделяли становищата на БКП по македонския въпрос в спора й с ЮКП. Не им вярвах, разбира се, отхвърлях решително твърденията им. Доказвах им, че както България и българите безрезервно са на страната на СССР в споровете му с която и да е друга страна и са му предани, така и те, съветските хора, СССР, се отнасят към нас, към нашата страна...

Бях говорител преди всичко. Сетне студент по съвместителство, а се нахвърлих върху литературата по македонския въпрос.

До 1912 г. родителите ми са били поданици на турския султан. Баща ми е участвал в местните македонски чети. Започне[ше] ли безкрайните си разговори за тези чети, по няколко пъти си спомняше обръщението на ръководителите им пред събрание или акция: "Братя българи". Така се е обръщал към тях и Яне Сандански. Мечтата им да се присъедини краят им към България се осъществила. По заповед на Сандански, както казваше баща ми, цялото население трябвало да посреща българската армия с хляб и сол...

Най-често разговарях със Сашо... Съвсем конкретно го запитах веднъж по македонския въпрос. Поогледа се Сашо, замисли се.

- Някъде през 35-та или 36-та в Коминтерна излезе решение по македонския въпрос - най-после започна той. - Едно помня: предвиждаше се Македония да бъде независима, самостоятелна република в Балканската федерация. Да престане да бъде тя ябълка на раздора между балканските държави...

Ако това ми бяха разказвали други, не бих повярвал... Слушах и не вярвах. Но беше вярно, вярно беше.

Сашо се отнесе към мен снизходително: - Ти не забравяй, че в Коминтерна главното не беше националната принадлежност, а званието комунист. В много азиатски страни например отиваха да работят европейци и работеха от душа и сърце... Вашият Васил Коларов работеше в Монголия по-добре от много монголци. Предполагам, че на Димитър Влахов са му възложили да работи по македонска линия. И да е искал да се откаже, не е могъл. Заповед! А Димитър Влахов в Коминтерна беше известен като българин. И работеше, въртеше се в българската секция - завърши Сашо... - Всичко хубаво може да се каже за Владимир Поптомов, но той не обичаше Коминтерна. Може би заради македонския въпрос?! - питаше се Сашо и сам си отговаряше. - Не знам. Повече се въртеше тук, в радиото, в българската редакция...
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още
eXTReMe Tracker