На 9 май 2004 г. нискотарифната американска компания Southwest Airlines започва да изпълнява полети от и до международното летище „Филаделфия”.


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

На този ден през 1987 г. полският „Илюшин Ил-62” на авиокомпания LOT излита от Варшава за Ню Йорк. Самолетът неочаквано губи скорост и се разбива на летището. Загиват 183 човека.


Снимка от ailiners.net на самолета 1 месец преди трагедията

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

На тази дата през 1916 г. Христо Димитров – Брадата завършва курса за пилоти в Аеропланното училище.



Роден през 1885 г. в с. Новачене, Орханийско. Пристрастен към освободителното дело, постъпил в четата на Христо Чернопеев. Казвали му “войвода”. Участник в Илинденското въстание.
По-късно Димитров постъпва във войската и след Балканската война остава на свръхсрочна служба н техническата дружина. Решава да стане пилот. Безпределният простор и безкраят на въздушните висини го омайват и мечтае да бъде “цар на въздуха”, където волно да се къпе във ведрите вълни на небесата. Постъпва в Аеропланното училище и завършва курса по пилотско обучение на посочената дата. Изпратен е на фронта в 1-о аеропланно отделение като пилот. Там извършва много летения. Във въздушните си разузнавания Димитров е влизал във въздушни сражения и със своя опит и неустрашимост е нанасял смъртни удари на неприятелските летци, за което от фелдфебел е произведен подпоручик. На 23 юли 1917 г. Димитров-Брадата (единствен от българските летци е бил с брада) при неизбежна катастрофа намира смъртта си и по този начин засвидетелства за сетен път безграничната си любов към родината и делото на българската авиация.
Източник: "20 век, Българската авиация. Кой, кой е? Автор - Цветан Цаков


--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

На 9 май 1947 г. Цветан Лазаров предава проекта си за бъдещия ЛАЗ-7, той предоставя и още един – за ДАР-2 (ЛАЗ-6).


Цветан Лазаров Лазаров е роден на 25 февруари 1896 г. в град Плевен, в семейството на пощенски чиновник. През 1912 г., едва шестнайсетгодишен, работи като стажант монтьор на старото софийско летище, а когато избухва Балканската война, отива доброволец. Работи като механик на летщето Мустафа паша (днес Свиленград), където се базира Първо аеропланно отделение. По това време у Цветан Лазаров окончателно узрява решението да се посвети на авиацията. В тези години за България войните следват една след друга. През 1916 г. Лазаров е приет в Школата за запасни офицери и през септември същата година вече е подпоручик и командва картечна рота на Южния фронт. Но пише рапорт след рапорт до командирите си с молба да бъде изпратен в авиацията. И успява!
На 1 септември 1918 г. е приет в Аеропланното училище в Божурище. Завършва пълния курс за пилот, но поради примирието не може да вземе участие във въздушните схватки. Служи като летец до 1920 г., когато по силата на Ньойския договор е демобилизиран. През 1922 г. Цветан Лазаров заминава за Германия и постъпва във Висшето техническо училище в Шарлотенбург. Учи упорито немски език. Специализира леки двигатели с вътрешно горене и самолетостроене. Работи в катедрата на проф. Хоф и в DVL (Deutsche Versuchsanstalt f?r Luftfahrt - Немски Изпитателен Институт по Въздухоплаване).

Като студент в Германия Цветан Лазаров се включва в студентското антифашистко движение. Заради тази му дейност е лишен от държавната стипендия, давана му от българското правителство. Влиза и в "черния списък" на неблагонадеждните, нещо което след години ще пречи доста на конструкторската му кариера. Останал без материална подкрепа, младежът е принуден да работи като чертожник и да следва. Разболява се сериозно поради тежките условия, при които живее и поради тази причина се дипломира една година след семестриалното завършване на образованието си. През пролетта на 1926 г. вече е дипломиран аероинженер.
Назначен е в заводите на «Юнкерс» в Турция, но се прибира в родината и от 17 декември 1926 г. е инженер в конструктивния отдел на Държавна аеропланна работилница ДАР-Божурище. Работи там шест години. След това е изпратен в самолетната фабрика "Български Капрони" в Казанлък, където работи три години. После отново се връща в София и оглавява конструкторската работа в ДАР. От края на 1941 г. до 1 юни 1949 г. инж. Цветан Лазаров е главен инженер на последното българско самолетостроително предприятие, Държавна самолетна фабрика - ДСФ-Ловеч. Едновременно е и главен конструктор на предприятието.
От 1 юни 1949 г. професор инж. Цветан Лазаров оглавява катедрата по самолетостроене при Държавната политехника «Сталин» (по-късно Висш машинно-електротехнически институт «В. И. Ленин» - ВМЕИ, днес Технически университет) в София. Под негово ръководство израстват много способни аероинженери, типични «дялани камъни», доказали своите възможности в най-различни клонове на нашата промишленост. Поради трагичната съдба на българското самолетостроене, ликвидирано безапелационно през 1954 г., тези хора не успяват да се реализират като творци на летателни апарати.
Проф. Цветан Лазаров почива внезапно на 13 януари 1961 г., оставяйки незавършени много проекти на мечтани от него самолети.
До последния си дъх той се надява, че здравият разум ще надделее и самолетостроенето ще бъде възродено. Уви!..
В своята конструкторска дейност Цветан Лазаров е участвал в разработката на самолетите, произвеждани в ДАР-Божурище и Самолетна фабрика "Български Капрони" Казанлък. Освен това е създал и собствени конструкции на редица прототипни и серийни самолети българско производство. На работната маса в дома му остава незавършен проект на двуместен учебно-тренировъчен реактивен самолет.
Източник: http://history.rodenkrai.com/new/bylgarska_aviaciq/profesor_inj._cvetan_lazarov_i_bylgarskoto_samoletostroene.html