Източник: Агенция "Фокус"

106-годишнината от Избухването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско бе отбелязана с много прояви на територията на цялата страна. Венци и цветя бяха поднесени пред паметниците на героите от борбата за национално освобождение и обединение на българските земи след Берлинския конгрес.
В деня на годишнината от въстанието ВМРО сигнализира инситуциите за проблемите на българката Спаска Митрова в Македония, която излежава присъда в скопския затвор и е разделена от детето си.

Проявите за годишнината от избухването на Илинденското въстание започнаха още от сутринта. Членове и симпатизанти на ВМРО поднесоха венец на паметника на Гоце Делчев в Морската градина във Варна във връзка с навършването на 106 години от Илинденското-Преображенското въстание въстание. На събитието присъстваха повече от 30 души, които почетоха паметта на загиналите за освобождението на Македония с минута мълчание. Областният координатор на ВМРО за Североизточна България Костадин Костадинов заяви, че Илинденското въстание е най-голямото и масово българско въстание. Според него първоначално въоръжените сблъсъци с редовните турски войски и башибузушките части завършват с победи на четите. Турското командване хвърля срещу бунтовниците 40 000 армия, башибозук, конници и артилерия. Опожарени са много къщи във въстаналите села и градове, разграбени са имотите на бунтовниците. Много са избитите българи, а още повече бежанците, поели към България. Въпреки всичко, въоръжената съпротива на българите в Одринския революционен окръг продължава до късната есен на 1903 г. Чрез сурови мерки турското правителство потопява в кръв въстаналите райони в Македония и Одринско. Близо три месеца трае величавата борба на потиснатото българско население. В шестте революционни окръга са проведени 240 сражения, в тях загиват над 26 000 въстаници, срещу които действат 300 000 турски войници. Изгорени са 200 села с 12 000 къщи. Остават без дом и напускат родните си места около 70 000 души. Избити са близо 7500 души, по-голямата част от които са мирни жители - старци, жени и деца. Около 30 000 души емигрират в България.
Пред паметника на Тодор Александров в центъра на град Кюстендил с едноминутно мълчание сведоха глави политици, общественици и граждани. Венци и цветя поднесоха кметът на община Кюстендил Петър Паунов, председателят на Общинския съвет Любомир Стоилков, представители на партии и на сдружение “Свети Свети Кирил и Методий”. Илинден е обявен за официален празник на Кюстендил преди седем години с решение на Общински съвет – Кюстендил в мандата на Анани Константинов, председател на местния парламент. Общественикът сега е председател на културно-просветното дружество “Свети Свети Кирил и Методий”. Пред паметника на Тодор Александров бяха припомнени по-важни моменти от събитията преди 106 години и за участниците във въстанието. След Празничната програма продължи на Арката на централния площад “Велбъжд”.
Повече от 1000 души се събраха на Илинденския събор в тунджанското село Дряново. В тунджанското село, наброяващо едва 100 жители, се събраха повече от 1 000 гости от околните села на общината, от община Елхово, от град Ямбол, поданици на Великобритания, живеещи в селата на община Тунджа, както и граждани от Ростов на Дон и Москва.
Една от легендите е, че на първи август Свети пророк Илия е минал през тези земи. Запленен от красотата на мястото пророкът рязко дръпнал юздите на коня си, за да се порадва на гледката. Конят му стъпил на голям камък, копитото му се отпечатало, а под камъка бликнал лековит извор. В чест на светеца, благословил земите около Дряново, на този извор в края на селото е издигнат параклис, възстановен по инициатива на кметския наместник Мариана Василева през 2005 г. След празничните фоерверки кукери от Победа с ръководител Тодор Александров с ритуални танци и песни прогониха злите сили, за да има светлина, здраве и благоденствие в село Дряново. Най-малкият участник в събора бе двумесечният британски гражданин, който заедно с родителите си и много свои сънародници, живеещи в съседното село Маломир, гостуваха на приятелите си в Дряново. Сред гостите бе и Татяна Егорова на 80 години от Ростов на Дон, ветеран от Великата отечествена война, гостуващ на дъщеря си. Семейство от Москва специално бе пристигнало с децата си на събора. Празничната програма продължи с хора, а за доброто настроение на жителите и гостите на Дражево се погрижиха народен оркестър „Ямболска тройка”.
С народно веселие продължиха празниците в смолянските села Мугла Гела. В село Мугла бе представен обичаят „Среде лято” - хилядолетен обичай, наследен още от древното население, който представлява изпращане на слънцето. Обичаят „Среде лято” и напяването на китки, който се изпълняват, датират още от времето на траките.
Над 12 000 души присъстваха на Илинденския събор край село Гела. Специално за събитието са дошли много хора от вътрешността на страната - от Варна, Добрич, Разград и други градове. Не са малко и чуждите туристи, като повечето ежегодно посещават традиционния събор в Гела. Заради голямото струпване на хора в местността Илинденски поляни са разположени три полицейски коли, осигурена е и една линейка. В гайдарското надсвирване тази година са участвали близо 50 гайдари. Най-възрастният участник е на 86 години, а най-малкият - на шест години.
Повече от 400 души са се включили в „Хайдушка вечер”, организирана в кюстендилското село Гюешево. „Хайдушката вечер” се организира традиционно в навечерието на 2 август, тя е посветена и на Румена Войвода, родена в пограничното село. Тази година се навършват 180 години от нейното рождение. Общо четири села в Община Кюстендил организират родови срещи и курбани, посветени на Илинден. Традиционен събор, посветен на Илинден, ще се проведе и в село Коркина, община Бобов дол. На събора са поканени да присъстват кметът на Бобов дол Грети Алексова, председателят и зам.-председателят на Общински съвет Бобов дол, както и кметове на близките села.