Горещи новини
- Ермак за преговорите със САЩ: Киев определи "червени линии"
- МВнР на Полша: Европейските страни няма да създават единна армия, както предложи Зеленски
- Нетаняху: С помощта на САЩ ще „завършим работата“ срещу Иран и неговата "агресия" в Близкия изток /ВИДЕО/
- Турция ще модернизира своята гаубица Firtina-II с национални системи, за да намали зависимостта от чужбина
- Турските и катарските военноморски командири провеждат съвместна инспекция
- Първи поглед върху щетите на USS Harry S. Truman, претърпени при сблъсък в морето
- Турция възстановява летището в Дамаск
- Френският президент свиква извънредна среща на върха на ЕС заради политиката на Тръмп спрямо Украйна
- Песков: Ако бяха изпълнени Минските споразумения, Украйна щеше бъде цяла
- Зеленски: Путин е най-влиятелният член на НАТО, въпреки факта, че украинската армия спря Русия

пан.бг
Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики
Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света.[2] След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.
Антоновден във фолклора
В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места (Поповско) празниците им се означават с общото название „сладки и медени". В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден (Атанасовден) тръгват по хората. В Разградско (където празникът е известен и като Лелинден заради табуираното име на чумата – „леля") има обичай две медени питки да се дават на съседи, роднини и приятели, а трета питка да се оставя на тавана за чумата („за лелята“, за „боля̀та“). На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.[1]
Антоновден и Атанасовден са един след друг (17 и 18 януари) и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.[1]
Именици
Именици са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.
из уикипедия
Други публикации
Напиши коментар