пан.бг











Курската операция показа, че те също могат да бъдат разкъсани. Историята на 25-годишния герой на Украйна Юрий Жуковец
София сряда - неделя, 3 ноември 2024 г., 05:30 ч


Юрий Жуковец е капитан и командир на разузнаването на 103-та отделна сухопътна отбранителна бригада. На 25 години той вече е Герой на Украйна.

Преди пълномащабната инвазия Юри ръководи агенция за недвижими имоти и отглежда две деца. Сега вече над 2,5 години той защитава страната на фронта с оръжие в ръце. Жуковец успя да се бие в Харковска област, Донецка област, Сумска област и да участва в Курската офанзива.

По време на една от операциите в Курск през август тази година той получи пет огнестрелни рани. В момента Юрий е на рехабилитация и скоро планира да се върне в отряда си.

"Войната не е толкова романтизирана, колкото ни разказват за нея във филми и книги. Войната е нещо ужасно като цяло. Малко е хубавото в нея", отбелязва Жуковец.

Каква роля изигра ТРО в операцията в Курск? Как работят скаутите в Teroboron? Необходимо ли е да се въведе мобилизация на ненавършилите 25 години?

За всичко това "Украинска правда" разговаря с Юрий Жуковец.

По-долу е съкратена версия на разговора. Гледайте цялото интервю в YouTube UP.

„Нали разбирате, че най-накрая ще има война и на тяхна земя“

- Какво е да си Герой на Украйна на 25 години?

- Вероятно същото като да си просто човек на 25 години.

Почти всеки, който в момента е в армията, изпълнява някакви задачи и е герой за нас, за нашата нация. Затова се чувствам обикновен войник, който изпълнява дълга си.




- По-специално, воювахте в Курск. Повлия ли ви психологически необходимостта да влезете в територията на врага?

- Базираше се на ентусиазъм и адреналин. Това беше моментът, в който разбирате, че най-накрая ще има война на тяхната земя. Освен това никой не е правил това след Втората световна война. Съответно е възможно да се покаже на целия свят, че тази страна не е толкова непревземаема, че има своите слабости, че може да бъде пробита. Ако имаш малко повече средства, сили и вдъхновение, можеш и тях да разкъсаш.

Мисля, че това показваше на всички колко от територията им завзехме за кратко време.

- Как местното руско население реагира на навлизането на украинската армия на тяхна територия?

- Ако си спомним колко героично реагира нашето население, когато руснаците влязоха, изградиха барикади и спряха танковете, то тук това не се случи. Никой не каза абсолютно нищо. Те тихо се скриха в мазетата, в къщите си, просто някой стоеше и те гледаше.

Юрий си спомня, че е получил заповедта да се включи в операцията в Курска област точно когато е бил на почивка за първи път от дълго време

- Бяхте ранен по време на една от операциите в Кур. Как стана?

- Тръгнахме да разчистваме населеното място и когато се озовах в двора на една от къщите и завих зад ъгъла, там вече ме чакаше руски военнослужещ, който ме простреля.

Получих пет огнестрелни рани: два куршума удариха краката ми, един куршум удари стомаха ми и проби корема ми, а други два куршума удариха лявата ми ръка.

Свързахме се с нашия лекар, те започнаха да ми оказват медицинска помощ, аз предадох командването, защото за мен беше важно всички мои хора да излязат живи, живи и здрави.

Слава Богу, аз бях единственият за цялата тази задача. Тоест завършихме я успешно.

- Трябваше да вземете руски пленници. Как бихте описали средния им портрет?

- Уплашен и лъжлив. Те имаха само две тези: „Ние не сме били никъде освен Курск“ и „Ние сме строители“. Но когато после им вземеш документите и видиш, че тези момчета са на по 35, вече се съмняваш как наборник може да е 35-годишен.

Защо взехме толкова много пленници? Тъй като някои от руските войници просто избягаха, страхуваха се да се включат в битката, бяха немотивирани, съответно беше лесно да ги вземат в плен.


По принцип на практика нямах представа, че може да се получи званието „Герой на Украйна“. Струваше ми се, че е нещо непостижимо.


„Понякога ТРО изпълнява задачи, които надхвърлят компетентността на Въоръжените сили“

- Говорейки конкретно за вас и работата на вашето звено, с коя от операциите ви се гордеете най-много?

- Една от интересните операции беше в Ръживка, Сумска област. В началото на лятото "Ахмат" (руски чеченски спецотряд - УП) съобщи, че са превзели нашето село и са окачили там знаме. Но ние бяхме частта, която влезе след „Ахмат“, свалихме тяхното знаме и закачихме обратно нашето.

Такива задачи могат да характеризират TRO колкото е възможно повече. ТРО са звена, които изпълняват специфични задачи, които понякога дори надхвърлят компетентността на въоръжените сили. TRO извършва някои операции на същото ниво като SSO и други, участва в контранастъплението в Харков. Тоест доказа, че е абсолютно същото подразделение на Въоръжените сили като останалите.

Освен това ТРО е такова звено, в което всички идват доброволно, без военен опит. Съответно бързо се формира братство и максимална подкрепа един към друг, защото всички започнаха да придобиват този боен опит едновременно.

- Какъв е вашият основен принцип като командир в работата с подчинените ви?

- Важно е мнението на моя подчинен. Никога не сме имали ситуация да ни бъде обявена задача и аз сам да решавам как ще работим.

Винаги обсъждам всяка задача с моите момчета и всеки може да си каже мнението. Едва след като изслушам всички, вземам решение как ще продължим.

Според мен това е основният фактор, поради който успяваме. Хората разбират, че са чути, знаят, че участват в живота на звеното, че мнението им не е празен звук, че винаги се зачитат.

Юрий смята званието "Герой на Украйна" за заслуга на цялата си част

- Как излизате от ситуации, когато вашите бойци се страхуват или губят мотивация?

- Имаме братство, имаме споразумение помежду си, че всеки отговаря за всеки. Ние не се интересуваме да изтъкваме слабостите на нашите бойци или да се опитваме да ги поставим в неудобно положение, защото не са добри в нещо или не знаят нещо.

Лично аз винаги се опитвам да открия какъв е проблема, но по принцип никога не съм имал такава ситуация на задачи. защо Защото паниката идва най-вече от незнанието, от липсата на информация и в това нямаме недостатъци.

Ето защо не виждам моите момчета да се паникьосват от задачите. Обикновено е достатъчен един нормален разговор, само да си припомним как действаме и това е.

- На колко години е най-възрастният ви подчинен и на колко най-младият? И с кого се работи по-лесно?

- Най-старият май ще е на 54 (може да греша с година-две). Най-младият е на 23 години.

Невъзможно е да се каже с кого е по-лесно. От една страна, човек има собствен житейски опит, визия, разбиране как трябва да бъде. От друга страна, когато е млад човек, тя прави всичко основно на адреналин, на емоции и трябва да спреш нещо, напротив.

Следователно не трябва да се фокусирате върху това кой трябва да бъде по-лесен и кой трябва да бъде по-труден. Трябва да погледнете какъв човек е той, какви индивидуални качества има. Само тогава ще можете да разберете как трябва да работите с нея. И изобщо не зависи от възрастта.

Единственото, което зависи от възрастта, е физическата издръжливост: колко и какво човек може или не може. Виждал съм момчета на 20-25 години, които ще дадат преднина на всеки, защото са мотивирани, психологически силни, стабилни и се справят със задачите.

От друга страна се случва младите хора да се страхуват да работят, а един 55-годишен мъж стои с автомат и просто клати всичко подред. Дори една катерица мина и той стреля по нея с РПГ заради проблеми със зрението, защото го смята за куче


.„Имаме много готина страна с възможности и разбирате, че имате какво да губите“

- Постъпихте в отбраната на 23 години - 25 февруари 2022 г. Каква беше причината за вашето решение?

- Основната ми мотивация беше жена ми и децата ми да са в безопасност. Дори не съм си помислял, че трябва да се скрия или да замина някъде. Беше ми ясно: дойде ли врагът, той трябва да бъде спрян.

Имаме много готина страна на възможности и разбирате, че имате какво да губите: вашето бъдеще и вашата родина, която ви е предадена от вашите предци, за която те са пролели много кръв. Освен това разбирате, че историята вече е показала какво се случва, когато Русия идва: това е и глад, и репресии.

Така че имах такива мисли и с тези мисли по принцип отидох в TCC.

- Как приеха близките ви тогава вашето решение и какъв беше отговорът на ТКС?

- TCC тогава и TCC сега са две различни тела. Тогава имаха толкова голям поток от хора, че не знаеха какво да правят с него. По това време те назначаваха предимно хора с опит, които вече са се били най-малко в АТО, и не искаха да наемат много млади момчета. И всъщност беше малко жалко.

Що се отнася до моите близки и тяхната реакция, мисля, че жена ми разбра, че ще го направя. Роднините също го приеха за даденост.

Юрий е баща на две дъщери

- Какви качества открихте в себе си, след като станахте войник?

- Военната служба може би е по-дисциплинираща.

- Какви умения от цивилния живот ви помогнаха по време на работата ви като командир?

- Много ми помогна юридическото ми образование. Защото, може би сега ще засегна една болна за всички тема, армейската документация е най-страшното нещо, което съществува в нашата армия.

Имате 18 дневника и трябва да разберете как да ги управлявате, а всички се водят по различен начин. Така че ми беше малко по-лесно.

- Вие сте пример за човек, постъпил в армията на незадължителна за мобилизация възраст. Сега много се говори за необходимостта от намаляване на мобилизационната възраст. Някой казва, че трябва да започне на 20-годишна възраст, някой обикновено предлага да се определи този праг на 18-годишна възраст. Какво е вашето мнение по въпроса?

- Не бих намалил мобилизационната възраст, защото човек до 22-23 години придобива много важен житейски опит и се обучава.

В същото време имаме механизми, които дават възможност на хората на тази възраст да влизат в армията, ако желаят.

Имам 23-годишен медик в моето отделение. Той всъщност е учил в Полша и вероятно е планирал да продължи да живее там, но започва пълномащабна война и той идва, влиза в редиците на въоръжените сили на Украйна и започва да защитава страната ни. Той е страхотен човек.

От друга страна, като цяло е много по-лесно да се биеш, когато си млад. Имах ситуация, когато проведохме евакуация в едно от населените места в района на Харков. Беше необходимо да се изнесат ранените: слезте на 350 метра в някакво блато, храст. Но по-възрастните бойци понякога имаха болки в гърба или коленете. Не знам дали е оправдание или не. Но трябваше да последвам ранения.

Затова моето лично виждане: не бих намалил мобилизационната възраст, но бих помислил как да агитирам младото население, за да влезе в редовете на въоръжените сили.



"Ние спасихме страната си и това е най-важното. Горди сме, че сме част от нея"

- Когато задавате въпроси на лекарите колко бързо можете да се върнете в отделение, те какво отговарят?

- Този въпрос е труден. Не е ясно колко бързо ще растат костите на ръката, какво ще се случи с червата. Вероятно ще са необходими още 2-3 месеца лечение, места за рехабилитация и може би ще е възможно да се върна.

Имах голям късмет с лекарите на всеки етап: бързо ме събраха, зашиха и съответно сега правя страхотна рехабилитация. Не мога да се оплача от нищо, не чувствам дискомфорт, болка. Да, може би все още не всичките ми пръсти са напълно функционални, но поне фината моторика е възстановена.

- Сега дойдохте при нас във военна униформа. Как реагират хората по улиците, когато ви видят в него?

- Много различно. Моят аксесоар на ръката ми, мисля, че привлича повече внимание от униформата.

Вследствие на травмата Юрий има проблем с функционирането на ръката и носи апарата на Илизаров

Като цяло смятам, че обществото ни се дели на два типа: такива, чиито роднини и приятели са на фронта, и такива, които по никакъв начин не участват във войната. Това е много важно и реакцията на война е много различна според този принцип.

- Вие сте баща на две деца. Какво казвате на децата си за войната?

- Най-малкият ми е на четири години. Не говоря много за войната с нея. Още е рано. Но разбира се, тя знае, че се бия. Тя е по-голяма, вече вижда всичко сама, така че няма нужда да й обяснява нищо отново. Всеки път напомням на каква цена ни се дава всичко и защо трябва да се цени.

И като цяло ми се струва, че училището трябва да наблегне на това децата да разберат с какво сме се сблъскали, какъв съсед имаме. Този патриотизъм трябва да се възпитава у децата. Нашите деца трябва да разберат, че в бъдеще, ако са лоялни към Русия и руснаците, ако поканят такъв съсед, ще се сблъскат с това, с което ние се сблъскахме.

- Какво означава сега за вас да сте украински военнослужещ?

- На първо място, това е да се чувстваме горди за същите момчета, за същите военнослужещи, които се борят за нашата държавност. В края на краищата ние спряхме врага, отблъснахме го и вече страна като Украйна ще бъде 100%.

Ние спасихме страната си и това е най-важното. Горд съм, че съм част от тази велика организация, която успя да направи това и да покаже на целия свят, че количеството не е толкова важно, колкото качеството.

София Середа, УП



източник

Українська правда