пан.бг







Планът Вучич: как Сърбия ескалира с Косово и торпилира мирната стратегия на ЕС
Понеделник, 26 юни 2023 г., 17:25 ч. — Юрий Панченко, Европейска истина



Снимка от пресслужбата на президента на Сърбия
Александър Вучич настоява, че Западът го е измамил, като го е убедил да изтегли войските си от границата с Косово.

Миналата седмица стана ясно, че мирният план, който Европейският съюз се опита да наложи на Сърбия и Косово, е окончателно "мъртъв".

Арестите в Северно Косово на сърби, които са активни участници в последните протести, дадоха повод на сръбския президент Александър Вучич да се откаже от всички преговори с властите на частично признатата страна.

В същото време Вучич рязко изостри риториката си със Запада, обвинявайки го в измама.

Така че не е изненадващо, че преговорите в Брюксел, на които присъстваха лидерите на Косово и Сърбия, не дадоха резултат - Вучич отказа да се срещне с премиера на Косово Албин Курти.

В същото време сръбският президент се опитва да създаде илюзията, че косовската страна е виновна за настоящата криза. По-специално, за да покаже своята конструктивност, той се зае с освобождаването на трима косовски полицаи, които бяха заловени по-рано.

План, наложен от Запада

Очакването за мощна конфронтация в Северно Косово, територия, населена с етнически сърби, се превърна в тенденция поне през втората половина на миналата година.

Въпреки факта, че причината за ескалацията изглеждаше откровено несериозна - централните власти на Косово поискаха преминаването от сръбски към местни номера на колите, всеки път ситуацията се люлееше на ръба на въоръжената конфронтация, в резултат на което както Европейският съюз, така и Съединените щати трябваше да се намесят.

Западните страни очевидно не се нуждаеха от нов конфликт в Европа по време на голямата руско-украинска война.

Ето защо се ражда френско-германският мирен план, който предвижда съгласието на Белград за членството на Косово в международни организации (без реално признаване). На свой ред Косово трябваше да се съгласи за създаването на Асоциация на сръбските общини - отстъпка, която местните сърби настояваха от дълго време.

Струва си да се отбележи, че и Белград, и Прищина не бяха доволни от такова споразумение.

Сръбската общност в Косово вече има значителни права, което не я прави лоялна към държавата. В такава ситуация допълнителното разширяване на правата на сърбите изглеждаше по-скоро като увеличаване на рисковете за държавата.

Неслучайно премиерът на Косово Албин Курти, докато беше още в опозиция, критикува своите предшественици, че са се съгласили на подобни отстъпки, и обеща да ги блокира.

Президентът на Сърбия също не е в по-добра ситуация. Въпреки факта, че мирното споразумение с Косово не изисква официално признаване на независимостта и освен това носи на Сърбия множество печалби (европейски инвестиции и безвъзмездни средства, вероятно ускоряване на присъединяването към ЕС), споразумението може да струва на Александър Вучич позицията му (и вероятно животът му).

Радикалната опозиция се противопоставя на компромиса с Прищина, разглеждайки тези отстъпки като скрито признаване на независимостта на Косово.

Неслучайно окончателното споразумение не беше подписано от Вучич - по споразумение на страните той се ограничи до устно одобрение на плана за действие за нормализиране на отношенията с Косово.

Тактическа победа на Вучич

За да мотивира косовските власти да се справят с въпроса за Асоциацията на сръбските общини, ЕС реши да предприеме няколко стъпки към Прищина, така да се каже, като „аванс“.

От 1 януари догодина за гражданите на Косово започва безвизовият режим в страните от ЕС. В същото време стартира процесът на приемане на Косово в Съвета на Европа (да се приеме частично призната страна в ООН в момента е нереалистична задача).

Показателно е, че въпреки че подобни отстъпки бяха договорени със сръбската страна, президентът Вучич създаде огромен скандал по отношение на приемането на Косово в Съвета на Европа. По-специално, сръбският президент реши да игнорира срещата на върха в Рейкявик и най-важното, той обеща да преразгледа отношенията със страните, които подкрепиха това решение.

Украйна, която се въздържа при съответното гласуване, беше подложена на особена сръбска критика.

Факт е, че приемането на Косово в Съвета на Европа за Вучич е "по-малкото зло" - при положение, че може да се твърди, че не той се е съгласил, а Западът за пореден път е "заблудил" Сърбия.

Това споразумение обаче започна да нанася сериозен удар по рейтинга на сръбския президент. Съответно имаше нужда да се унищожи, но само така, че Косово да бъде признато за виновно за това.



Подходящ повод се появи на 23 април, когато се проведоха извънредни общински избори в "сръбските" общини на Косово.

Необходимостта от тези избори възникна поради миналогодишния демарш на партията Сръбска листа, ключова партия в Косово, която представлява интересите на местните сърби и е свързана с партията на президента Вучич. Миналата година заради изострянето около автономистите сръбските местни депутати подадоха оставки.

Депутатите от "Сръбската листа" умишлено пренебрегнаха новите избори. Затова не е изненадващо, че политиците, свързани с косовските власти, ги спечелиха, но избирателната активност на изборите беше рекордно ниска - около 3,5%.

Считайки, че законите на Косово не са били нарушени, международната общност призна тези избори. Но в същото време тя убедително препоръча на новата местна власт да управлява от дистанция, за да не дава повод за нови протести.

Тази препоръка обаче беше пренебрегната - косовските власти се опитаха насила да осигурят работата на новите кметове на работните им места. В отговор започнаха мащабни протести на сърбите, които трябваше да бъдат потушени от миротворците на КФОР. По време на тези събития бяха ранени около 30 миротворци и около 50 сърби.

Както искаше Вучич, Западът възложи отговорността за този конфликт на властите в Косово. Освен това за първи път срещу Косово бяха въведени санкции, засега по-символични, като отмяна на срещи на високо ниво и спиране на финансирането на някои проекти.

В такава ситуация Косово трябваше да направи допълнителни отстъпки, като се съгласи с исканията на западните страни за провеждане на преизбори в северните общини (въпреки че тази стъпка явно противоречи на националното законодателство).

Стабилизирането на ситуацията обаче явно не е било част от плановете на Вучич.

Помощ от Орбан

Действията на специалните сили на Косово дадоха възможност за нова ескалация.

Арестите на няколко сърби, които са обвинени в организирането на скорошни протести и атаки срещу миротворци, изглеждат напълно легитимен ход на косовските власти.

Изглежда обаче, че тези задържания са били придружени от прекомерна употреба на сила, на което обърнаха внимание западни дипломати.

И Вучич реши да използва този момент, за да разруши окончателно мирното споразумение.

Той заяви, че няма да присъства на друга тристранна среща, организирана от Европейския съюз, като вместо това постави ултиматум.

„Няма да си тръгна, докато не бъде освободен всеки арестуван сърбин, докато псевдомерианците не напуснат севера, докато полицията им не си отиде и не спре да арестува сърби всеки ден. Тогава ще говорим как да сформираме Съюза на сръбските общини. Стига аз", каза той. той.

Впоследствие Вучич коригира изказването си, като се съгласи да отиде на среща с европейски служители, но изключи преговори с Курти.

„Отивам за Брюксел, готов съм да говоря с Борел поне час, поне два, поне десет, но няма какво да говоря с Курти“, каза по-късно сръбският президент.

Най-драматичните изявления обаче бяха направени по време на лични срещи. Според сръбските медии Вучич се е срещнал с дипломати от ЕС, като ги е обвинил в измама - според тях той е повярвал на гаранциите им, когато се е съгласил да изтегли войските от границата с Косово. И обеща, че сега ще действа по-сурово (но не обясни как точно).

И веднага след тези обвинения Вучич отиде в руското посолство, за да отпразнува Деня на Русия.




И именно там – в руското посолство, го застигна новината за задържането на трима косовски полицаи, уж на територията извън Косово (вместо това Прищина обвинява сръбските власти в отвличане на хора от нейна територия).

Известно време Вучич заявяваше, че изключва освобождаването на тези полицаи, обещавайки им съд и затвор. Дори и въпреки факта, че посланиците на водещите страни от ЕС призоваха за освобождаването му.

По-късно обаче неговият голям приятел – унгарският премиер Виктор Орбан се обърна към Вучич със съответния призив. Вучич не даде ясен отговор, но по-късно полицаите бяха освободени.

****

Изглежда много странно обаче

сръбският президент все пак успява да наложи своите правила на играта на Запада.

Официален Белград е на ръба на ескалация с Прищина, но за да предотврати нова мащабна криза, Западът оказва натиск върху Косово, като иска от тях отстъпки.

Настоящата криза дава възможност на Вучич да забрави за известно време както необходимостта от отстъпки по отношение на Косово, така и необходимостта да се присъедини към санкциите срещу Руската федерация.

И за да изглежда вероятно по-добре от Косово в тази ситуация, беше извършена банална двойна сделка с ареста и освобождаването на полицаи (уж със съдействието на Орбан). С тази стъпка Белград показва своята градивност, за разлика от Прищина, която е принудена постоянно да настоява за зачитане на нейния суверенитет – а това изглежда като неконструктивно поведение за Запада.

Ситуацията може да се промени само с по-твърда позиция на Запада, като основното е готовността на ЕС да накаже Сърбия със санкции, от замразяването на преговорите за присъединяване до спирането на безвизовия режим.

Това са единствените аргументи, които могат да накарат Вучич да „забрави“ за страха от радикалите и да предприеме реални стъпки за стабилизиране на ситуацията в региона.

Изглежда обаче ЕС все още не е готов за подобни стъпки. И в подобна ситуация винаги е по-лесно да се прехвърли вината върху по-слабата страна – и точно това се опитва да постигне Вучич.

Автор: Юрий Панченко,

редактор на "Европейска правда"

източник

Українська правда