пан.бг









Путин избягва да взема рисковани решения - ISW
"Украинская правда" — понеделник, 6 февруари 2023 г., 06:55

Владимир Путин. СНИМКА ОТ САЙТА НА КРЕМЪЛ

Руският президент Владимир Путин е предпазлив при вземането на решения, които биха могли да разклатят статуквото му, и затова рисковете от ядрена ескалация или война с НАТО са малко вероятни, убедени са анализатори от Института за изследване на войната.

Източник: доклад на ISW

Детайли: Американски анализатори твърдят, че като декларира максималистични цели във войната срещу Украйна, Путин показва нерешителност при вземането на решения, демонстрирайки желанието си да избегне рискови сценарии, които биха могли да застрашат неговата власт или международна ескалация.

„Решенията на руския президент по отношение на Украйна след неуспешната инвазия от 24 февруари 2022 г. показват вероятно разминаване между неговите максималистични цели и готовността му да вземе потенциално рискови решения, необходими за постигането им. В същото време Путин вероятно е изхождал от погрешно предположение че руските сили ще могат да принудят Киев да капитулира без значителни военни загуби и следователно счита руската инвазия за приемлив риск.

Провалът на руските сили в битката за Киев принуди Путин да вземе трудни решения, докато Кремъл води все по-скъпа и продължителна война. Въпреки това Путин продължава да не желае да нареди сложните промени в руската армия и обществото, които са необходими, за да се промени хода на войната“, се казва в доклада.

Анализаторите на ISW цитират редица примери, които според тях показват нежеланието на Путин да взема рисковани решения:

Путин не пожела да нареди пълна мобилизация след тежките битки за Северодонецк и Лисичанск през юни-юли 2022 г. и няколко неуспешни настъпателни операции, които изтощиха голяма част от руската армия.
Путин пренебрегна многократните призиви на руски националисти през май 2022 г. за мобилизиране на резервисти, обявяване на война на Украйна, налагане на военно положение в Русия и модернизиране на наборната система в армията.
Президентът на Руската федерация не направи много публични изказвания, свързани с военните действия от началото на войната до средата на декември.
Путин започна да взема вътрешно непопулярни решения, като например обявяване на частична мобилизация или удължаване на военното положение, едва след като ужасната ситуация на фронта след успехите на въоръжените сили показа ясно, че Кремъл се нуждае от допълнителна бойна мощ.
Руският президент можеше да обяви по-мащабна мобилизация от 300 000 военни, но вероятно се опасяваше, че вече непопулярната перспектива за мобилизация ще навреди още повече на популярността му в руското общество.
Путин също така не обяви официално военно положение в Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области, вместо това инструктира тези региони да разработят правната рамка, необходима за подкрепа на руската мобилизация.
Президентът на Руската федерация явно не бърза да обяви втора вълна на мобилизация и вероятно отново е склонен да проведе „тиха мобилизация“ поради опасения за непопулярността на първата вълна на мобилизация.
Путин провежда проучвания, за да прецени възприятието на руснаците за мобилизацията, но все още не е решил кога да започне по-нататъшна мобилизация.
Руският президент разчита на "изкупителни жертви", които публично поемат вината за военните провали и непопулярната политика на Кремъл. По-специално, руските пропагандисти прехвърлиха изтеглянето на войските от Херсон и десния бряг на Херсонска област на бившия командир на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна, генерал от армията Сергей Суровикин.

„Нежеланието на Путин да поема рискове, пряко свързани с войната, която той отприщи, показва, че той остава малко вероятно да отиде до ядрена ескалация или война с НАТО. Путин очевидно цени вътрешното си статукво и се стреми да избягва рисковани и противоречиви политики в подкрепа на собствени военни цели“, заключиха анализаторите на института.




източник


Українська правда