ПОЛКОВНИК ЯНКО РОШКЕВ: 105 ГОДИНИ ОТ ПОЯВАТА НА ПЪРВИТЕ ТАНКОВЕ, КАКВО СЛЕДВА? (ЧАСТ 1)

Pan.bg 15 сеп 2021 | 08:49 views (1674) commentaries(0)
img
105 години от появата на първите танкове, какво следва?

О.з. полковник Янко Рошкев




На 15 септември 2021 г. се навършат 105 години от първото участие на танкове във военни действия. Танковата общност у нас, както вероятно и всички танкисти по света, чиито живот е свързан днес или в миналото с бронетанковите войски се интересуват не само от тяхното минало и настояще, но и от бъдещото им развитие и използване.
Мисълта за изключително отговорната и тежка служба на нашите танкисти и техните неимоверни усилия за отстояване на достойното място на танковите формирования днес, ме мотивира да се опитам да си припомним миналото, да опишем настоящето и да се прогледнем, доколкото това въобще е възможно, в бъдещето на танковете, у нас и по света.
Нека да се поклоним пред воините-танкисти от целият свят, които изпълнявайки военната клетва, са пожертвали живота си, в мирно и военно време, изпълнявайки своя свещен дълг да бранят своите отечества, в името на справедливостта и установяването на траен мир и сигурност.
Нека любознателните читатели, настоящите и бъдещите танкисти да знаят и вярват, че още дълги години ще имаме съвременни танкове.
На тях посвещавам подбрани откъси от подготвяната за печат книга, посветена на появата на танковете и тяхното минало, настояще и бъдеще.


ТАНКОВЕТЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1914 - 1918 г.

В ранното и мъгливо утро на 15 септември 1916 г. в сектора Flers-Courcelette, определян като ничия земя, североизточно от река Сома в югоизточна Франция, войските на Антантата (Великобритания и Франция), атакуват войски на Съглашението (Германия и Австро-Унгария), като използват срещу добре окопалата се немска пехота ужасяваща машина – невиждано до онзи момент, движещо се със странен шум и стрелящо огромно желязно чудо.
Войниците го наричат „Дявол“ и панически се разбягват, захвърляйки оръжието. До вечерта в шифрограмите и сводките за войските това чудо е наречено и записано: „Танк“.
Това е танкът „Смелчак” (модел „Марк I”) на капитан Харолд Уйлям Мортимор „Морти“ от Британската армия, който достигайки първата германска траншея, произвежда с едно от оръдията си дебютния боен изстрел. Така възвестява началото на своето военно господство. И нека кажем нещо любопитно за капитана - 35 години по-късно на 15 септември 1950 г., в деня на честването на годишнината от първата битка, се ражда единствената му дъщеря Тили.

Със своята поява, танкът бързо се налага като доминиращ на бойното поле на сухопътните войски, подобно на бойните самолети и кораби във въздушните и морски пространства, както и космическите сили и кибервойските в другите два домейна – космоса и електронната среда.
Определението за танка се развива във времето и към момента е съвършена бойна верижна машина, съчетаваща в себе си мощно въоръжение с високо точна система за управление на огъня, свръх надеждна комплексна автоматизирана защита, изключителна мобилност, и непрекъснато командване и управление.
Ролята и мястото на танковете при воденето на бойни действия е различна и доказана във времето. Най-важната е, че променя формата на войната от позиционна във високо маневрена. Ще се използва в световни и регионални военни конфликти, граждански войни, операции срещу бунтовнически сили и терористи, за сдържащи действия на агресивен противник и неотменно при военни преврати.
Ефектът от първото използване на танковете в битка е било основателно подценявано в началото. Разбираемо, те не успяват да постигнат очаквания голям пробив. От доставените 59 танка, са подготвени 49 за участие в атаката. По време на придвижването им към противниковите позиции 17 танка затъват в калта или се повреждат. 32 танка следвани от пехота и прикривани от стелещата се мъгла атакуват на фронт от 5 км. 21 танка успяват да преодолеят фронтовата линия, но само 9 танка пробиват на дълбочина до 3 км. Най-сериозното обвинение е, че е разкрита тайната от използването на новото оръжие преждевременно, и по този начин е намален шанса за осъществяване на голям пробив в противниковата отбрана. В действителност, недотам доброто представяне на английските танкове при р. Сома и през следващите няколко месеца, кара германското върховно командване да смята, че те са неефективни оръжия. По този начин е забавена германската програма за производство и използване на танкове и е дадена възможност на английските инженери и конструктори да направят по–ефективно използването на танковете през 1917 г. в битката при Камбер. Така идва „ерата на танковете“. Генералите по света в следващите битки ще предпочитат да имат винаги танкове, ще критикуват понякога действията на танкистите, но никога няма да ги игнорират!
Първите танкове са с ромбоидна форма, част от тях са въоръжени с две 57 мм оръдия QF 6 pounder Hotchkiss и три 7,7 мм картечници „Hotchkiss M1909 с въздушно охлаждане “, а друга част са без оръдия и имат четири 7,7 мм картечници „Викерс с водно охлаждане“. Максималната далекобойност на оръдията е 6860 м. с боекомплект 344 снаряда и скорострелност 15 – 20 изстрела в минута. Боекомплекът за картечниците е съответно 5760 патрона за тези с оръдия и 30 080 за вторите танкове, които са били достатъчни за изпълнение на поставените им задачи на разстояние до 1000 м.
Екипажът на танка е от 8 до 12 военнослужещи, разположени на в общо пространство с размери: дължина, ширина и височина - 7.92 x 4.33 x 2.44 м., без преградни отделения. Работната среда е изключително тежка и необичайна – температура, достигаща до + 50 градуса, високо токсичност – дължаща се на бензинови пари и изгорели барутни газове и почти никаква вентилация на въздуха. Налагало се е защитните люкове/врати/ да бъдат постоянно отворени за навлизането на свеж въздух, а в бойна обстановка, когато са затваряни и екипажите са работели под високо психологично напрежение и е било възможно да издържат не повече от 15 до 30 минути. За съжаление, танковете са били със слаба броня, силно уязвими от огъня на артилерията, картечниците и близката борба на пехотата с тях. На бойното поле в един боен ден загубите на танкисти и танкове са били 30 до 50%, а понякога и повече.
През месец април 2016 г. писателят Стивън Поуп, посвети на поколенията, незабравими 400 страници за живота на първите танкови екипажи в книгата си „Първите танкови екипажи” (The first TANK CREWS), в която четем: „.. ако танковете са оцелявали в боя, то екипажите са излизали замаяни с почти некординирани движения. Трудно са се възстановявали, но пак са влизали в бой и така в продължение на две години. Има неизброими истории на храброст, решителност и всеотдайност от групи невъзпяти герои. Малък е броят на тези първи танкисти, които постигат голяма слава, уважение и признателност за своите действия. Въпреки това много от тях живеят достойно и стават стълбове на техните местни общности и са пример на служба в името на хората и любовта към отечеството.”
И още малко за танковете от Първата световна война. Те са бавно подвижни, със средна скорост от 3 до 6 километра в час, дължащо се на голямото си тегло за женските – 27-28 тона и повече, както и недотам мощните си двигатели - 105 к.с.

В хода на бойните действия полевите командири наблюдават и оценяват силните и слабите страни на новото оръжие с помощта на войниците от бойното поле. Те анализират и предлагат иновативни идеи, които се реализират от конструкторските бюра на заинтересуваните страни. Появяват се по-новаторски танкове, произведени от Италия. В тях има отделения – за механик водача, за командира и мерачите на оръдието и картечниците, съответно двигателят е отделен от екипажа в трансмисионно отделение и т.н. Така най-близо до концепцията за съвременните танкове са италианците, но и французите, които измислят купола на танка. Именно по време на войната конструкторските бюра на Франция създават първия куполен танк „Рено” с въоръжение в него и възможност за завъртане на 360 градуса. Появяват се две иновативни решения с монтирането на двигателя в задната част на танка и другото с монтирането на двигателя в предната (Германският танк Л II). Танковете са с бензинов двигател, но към края на войната Япония монтира дизелов двигател. Тези танкове се превръщат в стандарт при производството на бойните верижни машини в света. Така е и до днес.
Изводът който можем да направим 105 г. по-късно и след войната през 2020 г. в Армения е: не е важно как изглежда танка, а каква е неговата защита и как изпълнява поставената му задача.

Целта на използването на танковете в началото е била да се постигне пробив на първата позиция на отбраняващите се войски и достигане проникване на дълбочина 8-12 км. Ролята на танковите формирования се развива и усъвършенства във времето, като се използва за решаването на тактически, оперативни и стратегически задачи при разгром на противника в бързо променяща се среда за кратко време и удържане на достигнатите рубежи.
Организационно, танковете са били сведени в: секция (взвод) – от 3-5 танка; роти – 10-16 танка; дружини (батальони) с 30-49 танка, полк – 40-90 танка и бригади – от 120 до 152 танка; Тази организация на формированията е запазена и в този момент, като непрекъснато се усъвършенства през годините.
За участие в бойни действия танковете са били придавани към пехотните и кавалерийските формирования и само в отделни случаи самостоятелно. Полевите командири постепенно усъвършенстват уменията си и предлагат различни начини за използването на танковете в бойните действия (самостоятелно; във взаимодействие останалите родове войски – пехота, артилерия, инженерни, химически, разузнавателни и с поддръжката на авиация; включват се и в състава на морски десанти, а дори и за поддръжка на силите за специални операции).
Водещи в този период са Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония. По това време Съветският съюз не притежава танкове, а разчита на бронирани автомобили. Произведените от първите пет страни танкове са приблизително към 10 хиляди. По-късно изброените страни ще анализират опита от войната и ще отдадат дължимото на танка и танковите войски, като нов род войски. Новатори в това отношение са Германия, а по-късно и Съветския съюз.




ТАНКОВЕТЕ В ПЕРИОДА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ
1919 - 1939 г.
След Първата световна война идва кулминацията на индустриалната епоха, а с нея и, образно казано, зловещата възможност да се убива в индустриални мащаби. Настъпва и времето за анализи и предложения. В Генералните щабове на световните сили се оформят две противоположни гледни точки за бъдещото използване на танковите войски: първата, че в бъдещи войни с използването на танкове няма никаква перспектива и танковите войски трябва да бъдат ликвидирани (отделни групи във Франция, отделни групи във Великобритания, отделни групи САЩ и отделни групи в СССР и др.), и втората, че бъдещето е на танковете – тяхното подходящо използване е най-доброто средство за атака в сухопътните операции (Германия, Италия, СССР, Япония, Чехия, Полша, отделни групи във Франция, Великобритания, в САЩ, както и страните от Балканския регион).
И тогава и сега, танковете се оценяват по няколко показателя: огнева мощ, защитеност, мобилност и непрекъснато управление. През целият период от съществуването на танковете стремежът на производителите им е бил и си остава тяхното усъвършенстване. Разбира се това не е всичко. Съществуват и други фактори, които за съжаление се изплъзват и на военните ръководители и на политиците.
Държавите, притежаващи танкове обикновено имат своите възгледи и доктрини за придобиване и използване на танковете. Историята, обаче показва, че когато няма разбирателство между военните експерти и липсва подкрепа и разбиране от политиците се е стигало и ще се стига до непоправими загуби.
Ето примера с Франция. В описвания период се водят локални войни с широко използване на все по-усъвършенствани танкове. По това време Франция е най-мощната танкова сила в света и е такава до 1940 г., притежавайки 2610 нови танка (в това число 655 средни и тежки) и още 2050 остарели Рено FT17/18, а също и 4010 танкeти (леки танкове), както и около 590 бронеавтомобила и 3560 верижни бронетранспортьора. При това средния танк Сома S35 се е считал за един от най-добрите в света, а тежкия B1bis е бил с репутация на „неуязвим“ с неговата 60-мм броня.
„По време на танковата битка аз напразно се опитвах да унищожа френски танк „В1 bis“, казва генерал Гудериан; всички снаряди рикошираха от дебелите бронирани бордове, без да му причинят някаква вреда. Нашите 20 и 37 мм оръдия бяха неефективни“. В същото време, поради напрежение в обществото между политическите и военните среди, не се извършва реализацията на останалите фактори. Не е извършена необходимата реорганизация на танковите войски и подготовката им за предстоящата война не се е провеждала или била е сериозно подценена.
Хитлеристка Германия задълбочено анализира ролята на танковете в бъдещите войни, участва с 50 леки танка в Испанската война, игнорира ограниченията на Ньойския договор и скрито създава танковите си войски от родни леки танкове. Чрез използването им с добре обучени екипажи и изучавайки и прилагайки тактиката на българската конница, по лично признание на генерал Гудериан, в „Блицкрига“ (светкавична война с масирано и ефективно използване на танкове, авиацията, артилерия и родове войски) ще възвърне отнетите и от войната територии и ще се подготви за война с Полша и Франция.
Иначе далновидната Италия, която от 1920 година стартира 10-годишна програма за създаване на танкови войски, организирани в бронетанкови бригади и дивизии се превръща във втора танкова сила. През февруари 1926 година за първи път използва в битка танка „Фиат 3000“ и доминира с него до 1940 г. в Северна Африка.
В периода между двете войни и непосредствено след разгрома на „Белогвардейците“ в Гражданската война СССР, предприема мащабно строителство на танкове. Количеството на танковете непрекъснато нараства и към 21 юни 1941 година Червената армия излиза на челно място в света, което държи и в момента по брой на произведените и използвани в бойни действия танкове. „Ако знаехме точния брой на руските танкове, никога нямаше да нападнем Русия, казва генерал Гудериан“. Те и сега се уточняват и непрекъснато цифрата им нараства от 10 000 до 28 000. До сега се отричаше, но вече е ясно, че на 21 юни 1941 година Червената армия е имала 711 тежки танка КВ и 59 Т-35 . Същият източник сочи, че на 21 юни Съветският съюз е имал точно 1400 танка Т-34.
Няколко думи и за Япония. До началото на Втората световна война японците построяват близо 1700 танка, което ги прави четвъртата танкова сила в света. В бойни действия в далечния изток срещу Русия и Китай участват с 1060 танка. Разработва и "О-И" супер тежък танк с тегло 120 тона, две оръдия, три картечници и 11 членен екипаж.
Какво е положението на Балканите?
Тук танковете се появяват по-късно. Географското разположение на страните е налагало непрекъснато да се повишава потенциала на отбранителната им промишленост и да неспира стремежа за поддържане на сравнително добре въоръжени армии, които да им гарантират националната сигурност. Кралство Румъния е първата държава от Балканите, която се въоръжава с 90 френски танка до 1920 г., а до 1935 г. нейните танкове вече са около 200, предимно френско и чешко производство. Кралство Сърбия/Югославия след 1919 г./ до 1930 г. приема на въоръжение основно 80 френски танка. Въоръжените сили на Кралство Гърция поръчват 14 танка, които не са доставени поради агресията на Италия през 1940 г. Турската армия тогава запазва неутралитет и усилено се въоръжава с френски, английски и руски танкове и бронеавтомобили, които достигат между 300 до 500 броя. Царство България оценява създалата се враждебна среда, преодолява отрицателното отражение на Ньойския договор върху състоянието на армията и от 1935 г. до 1939 г. закупува 22 леки танка, а до края на 1939 г.разполага с около 40 леки танка.
Локалните войни, предшестващи Втората световна война показаха и затвърдиха схващането, че успеха в боя зависи от посочените по-горе показатели и фактори. Безкуполните танкове са отречени, а тези само с картечници са изоставени. Оръдията на танковете непрекъснато увеличават своя калибър от 37 мм, 45мм и 57 мм, а картечниците са три (бордова, куполна и зенитна). Бронята им се усилва. Използваните снаряди са унитарни (цели) и са бронебойни и осколочни. За подобряване на управлението на танковете и взаимодействието в боя, се монтират на командирските танкове от взвод и нагоре радиостанции. За успешно решаване на бойните задачи, възниква необходимостта от използването на по-големи танкови формирования от батальон, полк, бригада и дивизия. Така ще се появят танкови корпуси и танкови армии, но за тях по-късно. Родовете и специалните войски ще започнат превъоръжаване с машини и въоръжение, адекватно по показатели на танковете.

ТАНКОВЕТЕ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1939 - 1945 г.

През 1939 г. стартира следващата нова крачка в развитието на танкостроенето и новата световна война. В тази война се водят бойни действия на три континента (Европа, Африка и Азия) и в три океана (Атлантическия, Тихия и Северния ледовит), и в тях участват всички развити страни в света, използвайки масирано танкови войски, наред с останалите видове и родове сили.
Описана е и е пресъздадена в много книги, филми и картини, но само участниците в нея са запечатили в съзнанието си най – ужасяващата картина на най-тежкият конфликт в цялостната история на човечеството. Имах възможността да се срещам с тях по време на службата си, пък и сега мога смело да заявя, че винаги е чест да говориш с достойни хора, които пряко са участвали в бойни действия, защитавайки род и родина.
Историята на войната е все още противоречива и твърде далеч от реалностите, които са се случили. Използването на танковете от воюващите страни е действителност, но има митове, които са създадени от политическата конюнктура и засягат както количеството и бойната им експлоатация, така и причините за успехите и неуспехите в отделните танкови битки.
Защитата на танка и неговото оцеляване се основава на бойната подготовка на екипажа и неговите умения да използва тактико-техническите данни на танка в бойните действия, но според създадената конкретна ситуация. Разбира се и от решението на старшия командир и най-вече как да използва танковете в боя.
Танковете участвали в бойните действия през Втората световна война са изградени по класическа сборна схема, която включва: верижна ходова част; корпус – в предната част е отделението за управление, в средата е бойното отделение и в задната част – моторно-трансмисионното отделение; въртяща се на 360° купола – монтирана в средата и захваната за корпуса на танка с многофункционално назначение – за монтиране на оръдието и една от картечниците на танка, за монтиране на стелажи и ниши за снарядите и кутиите с патрони за картечницата, за монтиране на приборите за наблюдение на бойното поле и мерните прибори за водене на огън с оръдието и картечницата, за поставяне на средствата за вътрешна връзка между членовете на екипажа и радиостанцията/радиостанциите/ за външна връзка, за разполагането на трима от членовете на екипажа – командир, мерач и пълнач. Другите двама членове на екипажът са механик-водача и радист-картечара, които са разположени в предната /носовата/ част на корпуса и разполагащи с една курсова картечница.
Оръдията на танковете непрекъснато увеличават своя калибър от 37 мм, 45мм, 57 мм, 76 мм, 85 мм до 88 мм и достигат до 120 мм. Повечето не са стабилизирани, но тогава се появява и вертикален стабилизатор при танк „Шерман“ М4А3 на САЩ. Използваните изстрели за тях са унитарни/цели/, а не разделни и основно са бронебойни и осколочни, а към края на войната и кумулативни. Тук ще направя едно отклонение и ще кажа, че кумулативния ефект е открит от американския учен Чарс Замано, а през 1939 г. немския оръжейник Франц Стаменик я използва за създаването на кумулативни снаряди за артилерията и танковете. На базата на пленени кумулативни боеприпаси СССР създава и използва свои. Танковите картечници основно са три, а към личното оръжие пистолет на екипажа се прибавя един автомат, отбранителни гранати и противогази за всеки член. Появява се т.н. неприкосновен запас от храна /консерви, сухари, захар, сол и др./, който се консумира само след разрешение.
Куполът и корпуса на танка е изработен от стоманена броня, чиято дебелина непрекъснато се увеличава, основно от челната страна. Бойният опит кара танкистите за своя защита от преносимите противотанкови оръжия да закрепват на бронята и корпуса на танка – тракове, листове ламарина, торби с пясък и др. Така се появява противокумулативният екран - решетка или платно от метал, смес от тъкан и гума и др. Основно след 1936 г. до 1942 г., но вече и задължително отвън на куполите и корпуса на танковете се монтират противосамолетни картечници и други спомагателни средства – за задимяване, за огнехвърляне, за закрепване на ЗИП /запасни части и инструменти/, за разминиране, за закрепване на кирки и лопати, необходими за копаенето на укрития и окопи за танковете и счели за почивка на екипажа на танка. Неразделна част към оборудването на танка е печката за отопление, бидоните за вода, бризента, маскировъчната мрежа и палатката за почивка на екипажа.
Люковете /вратите/ за влизане и излизане от танка обикновено са четири - за командира и мерача, за пълнача, за механик водача и радист – картечара и десантен люк за аварийно напускане на всички членове на екипажа, който обикновено е на пода, на една от страните или отзад на корпуса.
Приборите за стрелба са само оптически и са пригодени за използване само денем, но има и случаи за използване и нощем с включено осветление. Към края на войната се появяват и прибори за нощно наблюдение сред част от немските „Тигри“ и „Пантери“.
Бойната скорост на танковете достига до 12 км.ч., като основните способи за стрелба са от място и с кратки спирания, а след 1943 г. се използва и стрелбата от движение, като са правени опити за стабилизиране на стрелбата в хоризонтална и вертикална плоскост. Танковете стават все по-мощни, по-маневрени, а пробегът им достига до 300 и повече км.
Танкът „Шерман“ М4А3 освен вертикален стабилизатор има и навигационна апаратура, телефон за външна връзка и радиостанция за връзка с пехотата. Средствата за връзка и управление се усъвършенстват, като всеки танк е осигурен с радиостанция, а танковете на командирите на батальони и с повече. Работната среда е по-комфортна и по-поносима с изключение на недостатъчната вентилация на въздуха след стрелба.
Бойните задачи се изпълняват от възможно най – големи танкови формирования (танкови дивизии, танкови корпуси, танкови армии и група армии). Бойните редове са най-различни и са съобразявани с възможностите на противника. Полевата подготовка и бойния опит на командирите на формирования и танковите екипажи е изключително висока. Взаимодействието на танковите формирования с останалите видове и родове войски и сили е впечатляващо. Танковите сражения ще се водят от военни лидери, изключително грамотно с постоянно прилагане на формулата на победата: изненада, въздушно господство, пробив, развитие на успеха и непрекъсната логистика. Танковите командири ще се ползват с все по-голям авторитет сред офицерските корпуси на страните.
Само за 10 години танковите войски на Хитлер се организират, подготвят и триумфират в Европа и през горещото лято на 1941 г. се считат за най – добрите в света. Именно немските танкисти са в челото на бойния ред в битките и са острието на „Блицкрига“. Танковете са онзи брониран чук, с който Вермахта разгромявал отбраната на враговете на Райха – до онзи момент на месец ноември 1941г., когато Руските танкисти провеждат контраудара в района на Подмосковието. / 1084 танка Матилда са изпратени в Съветския съюз от Англия. Те влизат в действие по време на битката при Москва/.
Пораженията на Източния фронт принудили Германия да даде нов тласък в развитието на танковите си войски от усъвършенстването на тяхната структура и тактика до приемането на ново въоръжение и нови образци бронетанкова техника. Нито създаването на отделните тежки танкови батальони, нито растящия брой на танковите дивизии, нито страшните „Тигри“ и „Пантери“, нито мъжеството и майсторството на танковите асове, описано през 2012 г. от Лобанов А.В. в книгата „Панцерваффе“ ще спаси Третия Райх от катастрофата и безусловната капитулация.
Със своите ресурси и военна мощ Съветският съюз ще преодолее първоначалните неуспехи на бойното поле /изгубени 24 000 танка/, да поеме стратегическата инициатива във войната/ и да стане глобален играч, който ще влияе съществено върху победата на Хитлеристка Германия и следвоенното развитие на Европа и света. Съветските танкови заводи започват период на подем и масово производство на легендарният танк Т–34 с много добри технически характеристики, с оценени достойнства и недостатъци на съществуващите до момента световни образци. Те произвеждат 2000 танка на месец. Хитлер не може да произведе повече от 1200 месечно. Така Съветския съюз се превръща във велика танкова държава.
В Близкият Изток се водят две битки с участието на танкове за Ел Аламейн по пътя за Суецкия канал и една за Тунис. В тях са използвани 1659 танка. Срещат се танковете на Германия и Италия с танковете на Англия и САЩ. С поддръжката на авиацията по слабите танкове „Шърман“ и „Кромуел“ побеждават германските PzKpfw - 4 и италянските „Фиат“. Германия губи окончателно Северна Африка.
На 6 юни 1944 г. съюзническите сили дебаркират на северния френски бряг, окупиран от нацистите. В операцията “Овърлорд” – определена за най-мащабната десантна операция в историята участват над 6 хиляди кораба, 160 000 души, 11 хиляди самолета и 10 танкови дивизии въоръжени с „Шърман“ и „Кромуел“. Въпреки огромният опит на германските танкисти, въоръжени с малко на брой, но несравними по бойни възможности Кралски „Тигри“ и „Пантери“ битката е изгубена. Авиацията на съюзниците им нанася огромни загуби, а танковете обединени в групи ги довършват.
В периода 16 декември 1944 – 28 януари 1945 година Хитлер предприема отчаян ход, решавайки да заложи всичко на една карта, като провежда Арденската офанзива в югозападна Белгия с цел промяна в обстановката на Западния фронт, разгром на съюзните сили в Белгия и Холандия, и освобождаване на сили, които да бъдат предислоцирани на Източния фронт, където Червената армия настъпва неудържимо. Ако беше успяла офанзивата в Ардените "Тогава Германия щеше да удържи позициите си до късното лято на 1945 г. и вероятно тогава първата атомна бомба неизбежно щеше да бъде хвърлена върху германски град. Американците бързаха с атомната бомба не защото се страхуваха от Япония, а от Германия".
На Балканите още през 1942/43 г. танковите формирования на Кралство Румъния в състав 1танкова дивизия са напълно разгромени от танкистите на СССР в битката за Сталинград. Румъния става Народна Република. Двата танкови батальона на Кралство Югославия са унищожени през пролетта на 1941 г. от войските на Хитлер при походът им към Гърция. През 1943 г. е обявена независима Федеративна Република Югославия, която участва с войски при разгрома на Хитлеристка Германия. Кралство Гърция посреща през май 1941 г. войските на Хитлер на северната си граница без танкове, защото поръчаните 14 танка не са доставени от Италия. След капитулацията на Италия през 1943 г. в Гърция се води Гражданска война, която завършва през 1947 г. с победа на демократичните сили и е създадена Република Гърция с западна ориентация. Турция запазва неутралитет, не използва своите танкове в бойни действия, поддържа ги и с тях гарантира националната си сигурност. Танковете на Царство България /след 1946 г. Народна Република България /, около 250 бр. участват в състава на 1бртбр на страната на СССР в заключителната фаза на войната срещу Хитлерова Германия. Най-модерни към този момент са българските танкове, които по своите бойни възможности са едни от най-добрите в света. Българските танкисти участват във войната с твърде противоречива тактика / обучавани са и са възприели първоначално тактиката на италианските, а в последствие и на германските танкисти/, а участват със съветска, което спомага за понасянето на огромни загуби в танкове. Политическата конюнктура е наложила, с най-модерните ни танкове, да воюваме срещу първоначалните ни съюзници, от които сме ги купили на преференциални цени и които ни научиха да ги използваме в боя. Фелдмаршал Гудериан по този повод казва: „Ние изгубихме 88 танкa PzKrfw IV и 50 щурмови оръдия, които останаха неизползвани от нас. Надеждите на Хитлер да получи поне две антиболшевишки дивизии от България рухнаха“.
През май 1945 г. идва края на войната. Страните от Европа под въздействието на Победителите правят своя демократичен избор до 1947 г. Достигнат е нов връх в танкостроенето, а мащабите в бойното им използване остава ненадминато. Победителите триумфират, а победените анализират причините и много бързо и трайно се възстановяват.

ТАНКОВЕТЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА СТУДЕНАТА ВОЙНА
1949 – 1989 г.

Започва периода на Студената война. Раждат се два противоположни блока наречени „Западен“ воден от САЩ и страните от НАТО и „Източен“ начело със Съветския съюз и страните от Варшавския договор. Периодът продължава до края на декември 1991 г. и е финализиран с разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор.

Характеризира се с продължително напрежение във всички сфери на живота, но без преки военни сблъсъци. Берлин е разделен на зони между победителите от последната война. Реално съветските войски окупират Източна Европа, а тези на западните съюзници – Западната и южната част на континента. За поддържане на световния мир е създадена Организацията на обединените нации (ООН). Двата блока започват да изпълняват политика на сдържане и съживяване на икономиките на страните. Започва борба между тоталитаризма и демокрацията, борба за нов световен ред между две противоположни системи. Хиляди използвани във войната танкове и друга бойна техника остават на територията на Европа. Част от негодните танкове са извозени до заводите и претопени, друга част са ремонтирани и подготвени за следващото бойно използване.
Регистрирани са седем критични точки за използване / или са готови за използване / на танковете на двата блока по време на студената война. Това са Корейската война 1950 – 1953 г., строежът на Берлинската стена и Карибската криза 1961-1962 г., Виетнамската война 1956 – 1976 г., смазването на антикомунистическата революция в Унгария през 1956 г., Пражка пролет в Чехословакия през 1968 г., войните в Близкия изток през 1965, 1973 г. и 1981, и съветската инвазия в Афганистан през 1979 г. Периодът завършва с воденето на осем годишната Ирано-Иракската война 1980–1989г.
През този период водещ по броя на новосъздадените танкове е Варшавският договор начело със СССР, следван от Европейските страни членки на НАТО и САЩ. Ще минат няколко години и собствено производство на танкове ще имат Израел, Южна Корея и Япония, а по закупени лицензи ще произвеждат танкове Китай, Индия, Пакистан, Иран, Ирак, Полша, Чехословакия и др. Тези страни, които нямат собствено производство, започват да купуват танкове от водещите страни след избор при провеждането на „Световни изложения на танкове“ и с пряко договаряне. Страните, които участват в преки бойни действия и имат възможност, започват собствена модернизация на съществуващите танкове. Класическата компоновъчна схема в построяването на танковете, описана по-горе е запазена и продължава да се усъвършенства. Изключение прави шведския танк „Strv-103“ изпълнен по безкуполна схема. Танкът е с променлива височина. За движение на оръдието по хоризонталата се осъществява чрез завъртането на цялата машина, а за движението по вертикалата – специална хидравлика и пневматика. Появяват се и израелските танкове „Меркава“ при които моторно-трансмисионното отделение е разположено в предната част на корпуса с цел по-голяма защита на екипажа.
Използваните танкове са три групи - леки, средни и тежки. На по-късен етап са разделени основно на две групи - първа - основни бойни танкове (ОБТ) и (MBT- Main battle tank) — танкове предназначени за решаването на най-важните бойни задачи и втора - леки танкове - за решаването на поддържащи и специални задачи: разузнаване, преодоляване на водни прегради, огнехвърляне, направа на проходи и др. През този период Израел се превръща в третата (след Райха и СССР) велика танкова държава, а израелските танкисти са едни от най-воюващите през втората половина на 20 век в грандиозни танкови сражения, които по размах, напрежение и динамизъм не отстъпват на битките на Втората световна война. Легендарните танкове „Меркава“ (на иврит "колесница") се превръщат в едни от най-добрите съвременни танкове.
Описаните по-горе основни технически показатели започват да се усъвършенстват във всички марки танкове. Мощността на въоръжението се характеризира с появата на оръдия с над 100 мм. В началото са нарезни, а в последствие и гладкостенни с основен калибър за страните от Варшавският договор (от 85 мм, 100 мм и 125 мм) и за страните от НАТО (от 90 мм, 105 мм и 120 мм).
Екипажа на танковете е намален на четири човека, а на по-късен етап при въвеждането на системата за автоматично зареждане на оръдието и на трима човека, като по този начин е увеличен темпът на стрелбата. За увеличаване ефективността на стрелбата са въведени стабилизатори на оръдието в двете плоскости и започва монтирането на „Система за управление на огъня“, включваща лазерен мерник-далекомер, балистически изчислител, панорамен мерник на командира с независима стабилизация и др. Приборите за стрелба са не само оптически, а лазерни и са пригодени за използване денем и нощем. Екипажите основно тренират стрелба – денем, нощем и на зазоряване.
Увеличени са типовете на използваните боеприпасите – кумулативни и подкалиберни снаряди - за поражение на бронирани цели; фугасни снаряди (осколъчно-фугасни снаряди) – предназначени за унищожаване на жива сила и леки бронирани и небронирани цели; специални снаряди - за осветяване на бойното поле, поставяне на димни завеси, използване на химическо оръжие и др; изстрелване на управляеми снаряди - за поразяване на укрития, бронирани цели и съоръжения.
Картечното въоръжение се състои основно от две (при отделни модификации и три) картечници. Едната е монтирана в куполата и е с по-малък калибър, сдвоена с оръдието за водене на огън по пехота и небронирани цели. Втората картечница е монтирана на куполата на танка и се използва за водене на огън по нисколетящи цели – вертолети, пикиращи самолети, парашутисти, балони и др. Третата е бордова и си остава при механик-водача. Използват се модели танкове въоръжени с автоматични минохвъргачки (за водене на огън по пехота и за разминиране). Правят се опити за използването на лазерни оръдия и ракети.
Високата маневреност и мобилност се постига с използването на многогоривни и на газотурбинни двигатели. Повишава се тяхната мощност и надежност , а така също за достигането на приемливи ходови качества се балансира съотношението мощност на двигателя/бойна маса на танка в рамките на 18-20 к.с./т. Всички танкове са с вериги, което позволява използването им при всякакви теренни условия. Здравината на веригите е повишена с използване при свързването на отделните звена /тракове/ на веригите на профилни оси с гумени шайби, а проходимостта в градска среда с гумено-метални шарнирни тракове на веригите. Устойчивостта на веригите е по-надлежна с увеличаването броя на основните /от 5 до 7/ и поддържащите ролки и се намалява специфичното налягане на танка върху почвата. Внедряват се гумирани или метални екрани за защита на веригите. Бойната скорост на танковете достига до 18 км.ч., като основния способ за стрелба е стрелбата от движение, а не основни са от място и с кратки спираня.

Край на част 1
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка