СТРОГО СЕКРЕТНО: PAN.BG ПРЕДСТАВЯ ТАКТИЧЕСКИ РАКЕТЕН КОМПЛЕКС 9К79 "ТОЧКА" В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ!

Pan.bg 25 май 2020 | 11:42 views (1695) commentaries(0)
img
Краят на българските ракети
Тактически ракетен комплекс 9К79 “Точка”
pan.bg

В края на 60-те годни разработката на твърдогоривни ракети с тактическо и оперативно-тактическо назначение се възлага на КБМ в гр. Коломна с главен конструктор С.Н. Непобедимий. В него се създават множество оръжейни системи с различно предназначение, сред които са противотанковите и зенитните ракети. Разработката на новия тактически ракетен комплекс 9К79 “Точка” започва през 1968 г. За да се избегнат недостатъците на предшестващите комплекси “Луна” и “Луна-М” се предвижда новата ракета да се снабди с инерциална система за управление. Комплексът е предназначен за борба с наземни средства на разузнавателноударни комплекси, пунктове за управление на жива сили в районите за съсредоточаване. За основата на ракетата 9М79 са използвани възли от корабната ракета В-611 от комплекса “Щорм”. В зависимост от бойната си част ракетите са няколко вида:
- ракетата 9М79Ф с бойна част 9Н123Ф, тежаща 440 кг – осколъчно-фугасна;
- ракетата 9М79К с бойна част 9Н123К, тежаща 480 кг – касетъчна с 50 бойни елемента;
- ракетата 9М79Б с бойна част АА60, тежаща 482 кг – ядрен заряд с мощност 10 или 100 кТ. (1)
Далекобойността на ракетите е от 15 до 70 км. Инерциалната система за насочване и бордовата цифрова и изчислителна машина осигуряват КВО 250-300 м. 250-300 м. Органите за управление се състоят от аеродинамически плоскости за управление, стабилизатор и газодинамически сопла. Дължината на ракетите е 6,406 м. Максималният им диаметър е 0,65 м. Размахът на оперението е 1,29 м. Масата на ракетата е 2000 кг. Скоростта на полета достига 1100 м/сек. Двигателят съдържа 1100 кг твърдо гориво и работи 9 сек. Ракетите се пренасят в контейнери 9Я234, а бойните части в 9Я236. Изстрелването се осъществява от пускова установка 9П129, разработена върху шаси на БАЗ-35921, произвеждано в Брянск. Двигателят е шестцилиндров, четиритактов, дизелов, с мощност 295 hp. Масата на пусковата установка, снаряжена с ракетата, е 18 тона. В нея ракетата е поставена в хоризонтално положение и е покрита със специални капаци. Горната част на ракетата с бойната част е специално екранирана от подгревателно устройство. По време на подготовката за пуск то загрява до 40 градуса. Стартът се осъществява под ъгъл 62 градуса. Високата проходимост се гарантира от задвижването и на шестте колела. Пусковата установка се движи




с максимална скорост до 60 км/ч и може да преодолява наклони до 30%. Водните препятствия се преодоляват чрез плаване. Двата водометни двигателя осигуряват скорост на придвижване на вода 10 км/ч. Пробегът с едно зареждане е 650 км. Транспортно-зареждащата машина (ТЗМ) 9Т218 е максимално унифицирана с пусковата установка. В корпуса върху траверсите 9Т315 и 9Т316 пренасят две ракети, посредством монтиран кран ТЗМ осъществява задържането на ракетите върху пусковите установки. В комплекса “Точка” влизат още транспортна машина 9Т238, представляваща влекач ЗИЛ131 с ремарке, превозващо два контейнера с ракети. Машините 9В818 и 9В844 служат за техническо обслужване и контрол на пусковата установка и ракетите. Екипажите са защитени с филтровентилационна установка от оръжията за масово поразяване. (2)
Първите пускове са извършени през 1973 г. Две години по-късно комплексът 9К79 “Точка” е приет на въоръжение. На Запад е означен като SS-21 Scarab. По време на преговорите по подписването на ракетите с малък и среден обсег на действие ракетата 9К79 е обявена като ОТР-21 (оперативно-тактическа ракета –21). През 1971 г. започва разработката на ракета с инерциална система за управление, снабдена с радиолокационна глава да самонасочване, осъществяваща захват на целите от 15 км. Това позволява КВО да не превишава 45 м. В устройството си ракетата е аналогична на комплекса “Точка” и е означена като “Точка-Р”. Пред 1989 г. на въоръжение в съветската армия постъпва комплексът “Точка-У”, в който е включена нов тип ракета 9М79М-1, снабдена с оптическа глава за самонасомване. Бойната част е неотделима от ракетата. В края на траекторията си ракетата извършва програмиран маньовър, обезпечаващ вертикална среща с целта. По този начин се повишава ефективността на поразяването на целта. Далечината на стрелбата е от 20 до 120 км. КВО варира от 50 до 150 м. Топопревързването се осъществява автоматично от разположената в кабината на пусковата установка система и данните за стрелбата се въвеждат автоматично. (3)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Напиши коментар

Задължителни полета*

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола
whitewater.bg

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка