Лавров обяви край на боевете в Алепо (ВИДЕО)

Pan.bg 09 дек 2016 | 04:22 views (2351) commentaries(1)
img От Алепо, който е най-големият сирийски град, и все още е под обсада, трябва да бъдат евакуирани 8 000 души, пише Блокнот.
Шефът на руското Външно министерство Сергей Лавров съобщи, че в Алепо са прекратени бойните действия. Целта на тази пауза е, за да се изведе голяма част от цивилното население. По информация на руското ведомство става въпрос за около 8 000 души. Лавров нарече операцията "колосална", а маршрутът, по който хората ще бъдат евакуирани, е с дължина 5 километра.blitz.bg/

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 1

  1. #1
    БИТКАТА ЗА МОСКВА 09 дек 2016, 10:53
     
    2
     
    0

    05.12 20:50 - БИТКАТА ЗА МОСКВА В КОНТЕКСТА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И СЛЕД ТОВА
    Автор: gindev Категория: Други
    Прочетен: 1191 Коментари: 9 Гласове:
    http://gindev.blog.bg/drugi/2016/12/05/bitkata-za-moskva-v-konteksta-na-vtorata-svetovna-voina-i-sl.1494915

    Ако изобщо съществува консенсус по някой въпрос между управляващи и управлявани, това е по факта, че историческото време все повече се сгъстява. Това означава, че процесите в етносите, обществото, народите и държавите протичат днес в пъти по-бързо, отколкото преди години и векове. Това темпорално бягане стеснява възможностите на личността за ориентация, възприемане и осмисляне на ставащото, всява понятиен хаос, възбужда неувереност и страх за бъдещето. Всичко това го изпитахме достатъчно остро и ние в изминалите дни.
    Като всяко историческо събитие, и тази нова атмосфера съдържа две страни като същност.
    От една страна тя позволява, без вече да се е забравило миналото, зримо да отчитаме историческите осцилации, да ги имаме предвид при планиране на настоящето и бъдещето.
    От друга страна непоносимото темпо значително затруднява осмислянето на миналото и на историческите осцилации от гледна точка на нашите бъдещи интереси и предпочитания.
    Взети в единство двете диалектически страни на историческия процес в неговото времево измерение открива необозрими простори за различни исторически шмекери, самопровъзгласили се „геополитици”, „провинциални” политолози и социални антрополози за спекулация с факти, манипулиране на процеси и тяхната абсурдна интерпретация - работещи допълнително за затрудняване и маймунизиране на хората в техния стремеж за себепознаване и за познаване на другите и на другото.
    В навечерието сме на годишнина от много важен факт от човешката близка история – битката за Москва. Какво ново може да ни каже този несъмнен факт предвид днешната съдба на извън антинаучната съвременна тенденция за пренаписване на историята? Вярно е, че пренаписването на историята включва изтриване на факти или тяхното долнопробно преиначаване и интерпретиране.
    Но факта си е факт и при неговото несъмнено съществуване, въпреки твърдението на Хегел, че „факта е труп оставил след себе си тенденцията”, може да се помъчим да намерим неговото място в тендецията изразено достатъчно точно в самия исторически поцес.
    Ще се помъча съвсем накратко, да вместя съдръжаниета на битката за Москва в процесите на нашето съвремие и какво от нейните осцилации
    прозвучават днес като есхатологично напомняне от Всемирния Дух (духът на Историята).
    На 22 юни 1941 г. хитлеристка Германия нападна Съветския съюз. По политическата, стратегическа, психологическа, идеологическа и военна подготовка на войната има необятена информация, за да се спирам подробно на нея. Интересното тука е друго – каква формална, конкретна военна цел си поставя Германия в тази война ?
    Отговорът на този въпрос ще ни подскаже и ролята и значението на Москва в тази операция. Най-авторитетният от тях се намира в оригинала на прочутия план „Барбароса”. В първия раздел „Общ замисъл” се казва :
    „Крайната цел на войната (операцията) е създаването на заградителна бариера срещу Азиатска Русия по линията Волга – Архангелск. В случай на необходимост последният руски индустриален район зад Урал ще бъде парализиран с помощта на авиацията” (Совершенно секретно !! Только для командования! – „Наука”, Москва, 1967. Стр. 150).
    Към цитираното ще добавим и мнението на фелдмаршал Кайтел при самото планиране на операцията :
    „При разработването на оперативно-стратегическия план на войната на Изток, аз изхождах от следните предпоставки :
    а) изключителните териториални размери на Русия правят абсолютно невъзможно нейното пълно завоюване ;
    б) за победа над СССР е достатъчно достигането от нашата армия на най-важния оперативно-стратегически рубеж – линията Ленинград-Москва-Сталинград-Кавказ, което ще изключи практическата възможност за съветска военна съпротива, тъй като най-важните си бази и на първо място – от нефта.”
    Какво следва от цитиранията ?
    1. Първо, че Хитлер никога не си е поставял за цел превземането и окупирането на целия Съветски съюз - това е невъзможно. Той е искал завземането и окупирането на европейската част от СССР, като съвсем логично е предполагал, че това е политическото и цивилизационно сърдце на огромната държава. На тази окупирана територия ще последва невиждан геноцид. Още преди да дойде на власт Хитлер разяснява своите възгледи :”Помислете си само за човешкия потенциал, с който разполага Сталин ! Още от сега нашите публицисти трябва да бият тревога. Никога преди не е имало такава страшна и велика заплаха за западната цивилизация. Трябва да се разяснява на англичани, французи, американци и на Ватикана, че рано или късно ще бъдем принудени да започнем кръстоносен поход срещу болшевиките”.
    Нещо да ви напомня такава политика за днешната западна политика, макар и обвита в цивилизационни дрехи и защитена с високопарни, политкоректни и „хуманитарни думи” ?
    Съгласно „Генерален план „Изток” завладените територии ще се заселват от немци : 1 300 000 души до края на 1941 г. и 3 300 000 души след 1941 г. Поради тази цел от тези територии се изселват минимум 31-45 000 000 славяни !!! Терминът „изселване” не трябва да заблуждава – за нацистите той означава унищожаване. Което, впрочем, и стана на временно окупираните територии.
    През септември 1941 г. в своя публична реч Хитлер добави : „Границата между Европа Азия не минава по Урал, а по онези места, където свършват местата населени с германци...Наша задача е да преместим тази граница възможно по-далече на изток и ако е нужно – зад Урал. Азиатците и болшевиките трябва да бъдат изгонени от Европа и да бъде завършен епизода с 250- годишното пребиваване на азиатщината...Изток ще бъде за Западна Европа пазар на нейните стоки и източник на суровини”. Забележете, Хитлер говори на за Германия, а за Западна Европа.
    Ето как геополитическите и цивилизационни постановки на политическото ръководство са трансформират във военно-стратегически планове.
    2. Второ, в оперативно-стратегическия план се появява като цел Москва, централната точка в предполагаемата оперативно-стратегическа бариера и нейното допълнително натоварване с геополитически, идеологически, ментален и системен товар.
    3. Трето, сега си представете днешното положение на Руската Федерация.От нейната съветска територия са откъснати 1 000 000 км.? от европейската част (5 500 000 км.?), от които 175 015 км?. са в НАТО, а останалите са под въпрос. Ако това го онагледите на карта, се получава огледално изображение на крайната цел на плана „Барбароса” – нейната северно-западна част е непосредствено (180 км.) до Ленинград (сега Петербург), нейната юго-източна част – на 360 км. от Сталинград (сега Волгоград), а нейната централна част – на 80 км. от Смоленск и на 400 км. от Москва. А сега си представете какво би станало, ако Вермахта през юни 1941 г. би започнал войната от тези изходни позиции.
    Аз ще го кажа направо, като изхождам от историческия опит. Днес Западна Европа, Глобалния проект на англосаксанската цивилизация върви по трасираните от Хитлер оперативно-стратегически пътища (Дранг нах остен). Нещо повече. Върви и печели геополитически и цивилизационни успехи.
    4. Четвърто - и още нещо, което, е важно за днешния ден. В далечните дни на 1941 г. Съветското ръководство и лично Сталин успя да предотврати създаването на единен световен империалистически фронт срещу Страната на съветите. Аналогията със съвремеността е удивителна и показателна. ?
    Тук му е мястото за още едно сравнение и разобличаване на стари митове за войната. Убеден съм, че почти 99, 99 % от хората по света смятат, че първата страна притекла се на помощ на СССР е Великобритания. Това не е вярно.
    Първата страна се казва Тувинска народна република. Това е малка страна в Южен Сибир (територия – 170 000 км?. ; население към 1944 г. – 82 000 души), възникнала в Уранхайската област на Руската империя веднага след Октомврийската революция и просъществувала до 1944 г., когато е приета в СССР на правата на Тувинска автономна област в РСФСР.
    11 часа часа преди прословутото радио-обръщение на У.Чърчил от 22 юни за подкрепа на СССР, 10-я Велик Хурал на Тува приема следната офицална декларация : «Тувинския народ начело със своята революционна партия и правителство, без значение от бъдещите жертви, е готов с всички сили и средства да участва в борбата на Съветския съюз срещу фашисткия агресор до окончателната победа над него».
    От юни 1941 г. до октомври 1944 г. Тува е предала на СССР , наред със своя златен запас, стоки за 67 милиона рубли. Със събраните от народа спестявания са построени няколко десетки самолети. През всички военни години в Червената армия са се сражавали 8 000 граждани на Тува. Двама от тях са станали Герои на СССР.
    Тувинските бойци са се отличавали с изключителна храброст и презрение към смъртта. Само при появяването им немските войници обикновено са хвърляли оръжието и са бягали (тувинците са влизали в боя с националните си униформи). След боя край Дуражино през януари 1944 г. немците започнали да наричат тувинците „Черната смърт” («Der Schwarze Tod»). Плененият немски офицер, при разпита обяснил, че „моите войници подсъзнателно са възприели тези варвари (тувинците) като пълчищата на Атила и са загубили напълно своята боеспособност”.
    Този изключителен интернационален подвиг на един малък народ, ще бъде повторен от всички народности на Съветския съюз. Днешният министър на отбраната на Руската Федерация Сергей Кужугетович Шойгу е тувинец. Това все пак значи нещо !
    И едно многозначително допълнение. За цялата война в Червената армия воюваха 64 644 съветски немци : 3 178 офицера, 8 351 сержанта и 53 115 войници. Нито един от тези «съветски немци» не измени на своята втора Родина. Повтарям – нито един. Което не може да се каже за много от славяните в Червената армия.
    Но да се върнем към началото на войната.
    Ударната германска групировка е разпределена в три фронтови формации.
    Групата армии «Север» под командването на фелдмаршал Вилхем фон Лееб е предназначена за настъпление през Прибалтика към Ленинград (700 000 души в 20 пехотни, 3 танкови и 3 моторизирани дивизии със 700 танка и 830 самолета).
    Групата армии «Център» под командването на фелдмаршал Теодор фон Бок е предназначена за настъпление през Белорусия към Москва (820 000 души в 31 пехотни, 9 танкови, 6 моторизирани и 1 кавалерийска дивизии с 2000 танка и 1670 самолета).
    Групата армии «Юг» под командването на фелдмаршал Герд фон Рунщедт е предназначена за настъпление през Украйна към Урал и Кавказ (800 000 души в 26 пехотни, 5 танкови, 4 моторизирани, 4 лекопехотни и 2 планински дивизии, заедно с 19 румънски дивизии и 4 унгарски бригади с 1100 танка и 900 самолета).
    Вече ясно се вижда, че трите фронтови трупировки са насочени към трите основни точки на «барбаросовата дъг». Проличава и важността на Москва за изпълнението на плана – групата армии «Център» е най-голяма и мощна.
    Около 70 дни след началото на войната, изминавайки 800 км. групата армии «Север» се появява край Ленинград. За 120 дни другата група «Център» достига Москва. На юг са превзети Киев и Одеса, германци и румънци започват обсадата на Севастопол. Германското настъпление се движи почти по графиката на Генералния щаб, предвиждаща завършване на цялата операци в интервала от 9 до 19 седмици (5 месеца).
    Над Съветския съюз надвисна смъртна опасност – още малко и главните цели на план «Барбароса» щяха да бъдат достигнати. И тази опасност имаше достатъчно обективни военно-стратегически основания.
    В периодизацията на Великата отечествена война времевият интервал от 22.06.1941 г. до 18.11.1942 г. се означава като първи период. Той включва три кампании : лятно-есенна през 1941 г., зимна през 1941-42 г. и лятно-есенна през 1942 г.
    Първата кампания е най-тежката и трагична за Червената армия. Тя губи 124 стрелкови (пехотни) дивизии, 18 416 танка, 7679 бойни самолета, 100 000 оръдия и минохвъргачки, 2 335 500 пленени, безвъзратни загуби (убити и умрели)
    802 200 души. Това са изцяло първият и вторият ешалон на Червената армия.
    Хитлер е доволен, за него руската армия е унищожена и войната е спечелена. И той е прав – няма друга страна в света, която би издържала такива ужасяващи загуби, практически на цялата си армия. Оказа се, че има. От тук започва метафизиката и есхатологията на войната, достигнали своята връхна точка в битките за Москва и Сталинград. Но това бяха съветската метафизика и Сталинската есхаталогия. За тях Хитлер нямаше как нито да знае, нито да ги разбира.
    Само ще отбележим, че и през първия изключително тежък, жесток и кървав период Червената армия се сражаваше с изключителна упоритост, издръжливост и героизъм. Немските безвъзвратни загуби са по-големи от съветските - 850 000 души.
    Московското статегическо настъпление се прикриваше от войските на : Западния фронт (командващ – армийски генерал Жуков), Резервния фронт (маршал Будьони), Брянския фронт (ген.майор Захаров), Калининския фронт (ген. полковник Конев) и дясното крило на Юго-Западния фронт (маршал Тимошенко).
    Но положението в Москва наистина беше тежко. Върхът на кризата е на 16 октомври. Изведнъж московското метро спира. Спират и трамваите, изключено е парното отополение, затворени са магазините.Настъпва паника. Започва бягството от Москва, горят се партийни билети, изхвърлят се съчиненията на Ленин и Сталин (нещо подобно стана в България през 1989 г.). Но паникьорите не са „познали” - те си имат работа със Сталин. На 19 октомври Държавният комитет по отбраната обявява в Москва обсадно положение. В края на заповедта се казва от ясно по-ясно : „паникьорите, обирджиите, крадците и шпионите да се разстрелват на място”. (Некрасов В. Записки зеваки//Некрасов В. Избранное. М., 1991. С. 212). За ден и половина положението в Москва се стабилизира. Правителството и съветските органи са евакуирани в Куйбишев. В Москва остават Сталин, Микоян, Берия и Громико. Но се оказва, че само оставането на Сталин е било достатъчно.
    На 15-16 ноември 1941 г. Вермахта започва последната офанзива за превземането на Москва, като се стреми на обгради града от север и от юг. Командващи и войници са убедени, че за няколко дена Москва ще падне. На северния фронт е правзета Красна поляна, на 39 км. от центъра на Москва и на 20 км. от Московската околовръстна магистрала. Отделни части стигат до канала Москва-Волга, но до тук. В периода от 16 октомври до 16 ноември се беше случило нещо изключително, нещо неподозирано, нещо космическо. На Червения площад в обсадената столица, беше проведен традиционният ноемврийски военен парад.
    Да си представим за миг обстановката. Сутринта е мъглива и вали снежец. Във въздуха господства немската авиация. На Червения площад се чува не толкова отдалечният тътен на битката. И в този момент светват с целия си блясък петолъчните звезди на Кремъл. По лична заповед на Сталин звездите са разчохлени. Помислете какво са чувствали строените батальони – звездите светят напук на немската авиация, звучат привичните команди, от Спаската врата на Кремъл се появява на кон приемащия парада маршала на Съветския съюз Симьон Будьони. Парада командва генерал-летенант Павел Артемиевич Артемиев. На трибуната на Мавзолея е Върховният Главнокомандващ на въоръжените сили на Съветския съюз. В ефира на огромната страна звучи познатия глас : „Нека в тази война ви вдъхновяват мъжествените образи на нашите велики прадеди : Александър Невски, Дмитрий Донски, Кузма Минин, Дмитрий Пожарски, Александър Суворов, Михаил Кутузов.
    Нека ви благослови победоносното знаме на великия Ленин !
    Под знамето на Ленин, напред към победата !”
    И те победиха! На 5-6 декември Червената армия премина в контранастъпление. Врагът беше отхвърлен на 250-300 км. от столицата и понесе тежки загуби : 500 000 души в жива сила, 1 300 танка, 2500 оръдия, 15 000 автомашини и друга техника. Беше поставено началото на коренния прелом
    във войната. Още много трудности предстоеше да изпита Съветския съюз – очакваха го нови тежки загуби, но и велики и грандиозни победи – пътят към Берлин беше трасиран !
    Какви са изводите от битката за Москва ?
    1.Прозвуча първият звън на погребалната камбана за плана „Барбароса”.
    Регулираната и точна машина на Вермахта спря за първи път и се завъртя назад – Хитлер и немския Генерален щаб загубиха всякаква реална представа за Източната война. Това беше тежко гносиологично поражение.
    2. Започнаха да се проявяват постояннодействащите компоненти на всяка голяма и продължителна военна операция – човешките и материални резерви. Само от Далечния Изток защитниците на Москва получиха 15 пехотни и 3 кавалерийски дивизии, 1 700 танка, 1 500 самолета. По цялата огромна съветска страна, в Поволжието, Урал, Казахстан, Сибир, Далечния изтоксе формираха все нови и нови съединения и части : 10-а армия със 7 дивизии от Московския военен окръг, 20-а армия с 352-а дивизия от Татарстан, 331-а и 78-а дивизия от сибиряци, 64-а стрелкова бригада от моряците на Тихоокеанския флот. От Алма-ата пристига знаменитата 316-а гвардейска панфиловска дивизия, която ще се обезсмърти с подвизите на своите бойци. На следвоенния паметник на прославените панфилофци е издълбан надпис :”Русия е голяма, но за нас място за отстъпление няма!” Това беше рещаваща стратегическа победа от Московското сражение. Беше пречупен основополагащия, главния, най-важен инструмент на Вермахта – блицкрига. Срещу него се изправи геополитиката на евразия !
    3. Съветският съюз демонстрира пред своите съюзници, че няма защо да се страхуват за своите военни доставки – те няма да попаднат в ръцете на немците. А този страх беше съществена обективна причина за започналото забавяне на западната помощ. Това беше политическата победа от Московското сражение.
    4. Антинацистката съпротива в окупираните западни и централноевропейски страни получи нов живителен стимул за активизация. Това беше интернационалната победа от Московското сражение.
    5.Може да се приеме, че в първия период на войната беше разгромена Червената армия на Троцки, за да се роди в мъките, кръвта и жертвите на Московскат битка новата Съветска армия на Сталин. Това беше армията на съветския народ, на съветския, а не на някой друг. Този народ прояви масов, невиждан героизъм. Съветският комунизъм стана мощен обединителен стимул и организираща сила. Създаващото се в СССР ново общество с новия съветски човек формира поколение от беззаветно предани патриоти. И ако в Първата световна война немците воюваха с нискогромотна маса от полуфеодални селяни, то съветските работници и колхозници бяха съвсем други – важна фигура за победата беше станал съветския учител. Това беше победа на сталинския патриотичен интернационализъм –победа на съветските хора.
    6. Московската битка нагледно показа и доказа потенциала на бойния дух, на морална сила на войската. На бойните полета край Москва се раждаше и утвърждаваше събирателния образ, митологията на съветските герои (Зоя Космодемянская, 28-те панфиловци – заедно с Гастело, Матросов и Младогвардейците), които щяха да водят Червената армия чак до Берлин. Това беше метафизичната, мистичната победа от Московското сражение.
    За сравнение, ето как се описва Московското сражение в западните средстава за манипулация на съзнанието : „Край Москва съветските войски се отбраняват „зверски” и нападат „свирепо”. Немците блестящо отстъпват, пред тайно създаденото съветско превъзходство в сили и средства” (из документалния филм за Втората световна война „Войната на века”, излъчен на 22.09.2009 г. по канал „Viasit History” на Българската телевизия).
    Военната митология е исторически обусловена – всички древни народи са имали митология върху базата на военните победи. Вече е известно, че нито спартанците при Термопилите са били 300, нито Троянската война се е водила заради открадването на минелаевата Елена.. През Втората световна война, англосаксите измислиха мита за операция „Морки лъв”, която била провалена поради храбрстта на англичаните, заедно с победата им над Луфтвафе, което пък си е пълен блъф. Американците добавиха мита за безкрайната американска храброст по европейските бойни полета и снеха известния филим „Спасяването на редник Райен”. За разлика от тях, всички съветски военни митове имат като основа доказани факти. Практиката на новата руска армия от последните години го доказва по категоричен начин. (Исполнительный директор Российского военно-исторического общества Владислав КОНОНОВ – «balkans.kp.ru» - 11.10.2016 г.).
    7. И накрая, един очарователн факт, който почти никой не знае – музикалният съпровод на военния парад е от военен оркестър от 250 музиканти под диригенството на Василий Агапкин – авторът на знаменития военен марш „Прощаването на славянката”. Още в началото на ноември Агапкин получава писмено предписание, че оркестърът ще свирипрез месеца. Дата не е посочена.И когато този марш проечи край древните стени на Кремъл, България незримо ще писъства на Червеният площад в сакралния ден. Маршът „Прощаването на славянката” е написан по случай започването на Балканската война. И когато сборния военен оркестър на РККА извирва марша под деригентството на автора Агапкин, сякаш българската идея родена от гръмките победи на българската войска, тръгваше заедно със съветските войни да брани столицата на Съветския съюз. Говореше Историята, говореха историческите осцилации. Това беше есхатологичната победа от Московското сражение.?
    И така, край Москва нацистката идеология се изправи срещу : гносиолгията, стратегията и геополитиката, политиката, интернационалния патриотизъм, метафизиката, есхатологията и марксизма. Нацизмът намаше никаков щанс !
    Какво ни говори Московското сражение на нас, днешните хора, в днешната нестабилна и тревожна обстановка. Казал го руският бард Юрий Панюшкин от град Толиати :
    На ихнюю истерику
    Пойдем железным строем.
    Колумб открыл Америку,
    А мы ее закроем.
    В превод на български:
    На тяхната истерика
    Говорим без да крием
    Колумб откри Америка,
    А ний ще я закрием
    Трябва да признаем : нацизамът не е някакъв немски „казус”, както говори за него либералната историкография. Той беше закономерна европейска тендинция на своето време. И днес се наблюдава новата вълна на „еврофашизма” - накъдрена, изкъпана и облечана в модните дрехи на толерантността и политкоректността. (Александр Щипков – „aif.ru” – 9.05.2015 г.).
    Аз няма какво повече да кажа за битката за Москва през ноември и декември 1941 г.
    Нагоре

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка