в.ПРЕСА

Благодарение на предишния кабинет принципът за граждански контрол върху армията се изроди в политически диктат. Бившият министър преора военния закон, който ГЕРБ гласува, без да мисли, и си вмени функции на единоначалник от соцвремената. Така министърът решаваше и се изказваше по всички въпроси - от това къде и какви ротни учения ще има, за дрехите и прехраната на войската, до стратегическите ни проекти с НАТО. Длъжността на началника на отбраната, на първия военен в държавата, е сведена до разносвач на папки. Който не вярва, нека прочете внимателно закона за отбраната. Впрочем ген. Симеон Симеонов знае за какво става въпрос. Особено за това как се разместват и назначават генералите. Тях никой не ги пита. Казваха им кой къде ще служи и какво ще командва. Защото законът, който написаха политиците, е такъв. И ако не го спазват, може да ги обвинят в „страшни“ грехове. Дали някой е искал мнението на ген. Симеонов при последните разстановки във висшия ешелон на армейската пирамида? Просто задавам въп­рос. Ето и друг - уместно ли е началникът на политическия кабинет, който е цивилно техни­ческо лице, да отдава от свое име разпореждания за изпълнение до командния състав на войската. До всички - от горе до долу.

Изборите на 12 май чукат на вратата. Кой ще управлява държавата следващите четири години - ще реши суверенът. В момента няма записано правило, че министърът на отбраната трябва да е бивш военен или да е от тези среди. Той е политическо назначение. Но Ангелов промени закона и вписа правомощия и отговорности на министъра като за действащ генерал. Така постави капан на следващия шеф на МО, независимо от коя партия е. Защото юридически на министъра на отбраната като политическо лице са предоставени армейски функции. Практика, която не се среща в нито една европейска и демократична държава. В НАТО военните министри правят две същностни неща - защитават бюджетите за отбрана в парламента и отстояват интересите на войската пред депутатите. У нас военните министри на ГЕРБ не направиха нито едното, нито другото. Затова военните обещания на партията от предизборната програма пред 2009 г. бяха предвидливо изтрити.