Любомир Денов, в.24 часа

- Каква е идеята за създаването на Обществения съвет по отбранителна политика, г-н министър? Съществуват съмнения дали в условията на армията - там, където властва принципът на единоначалието, ще проработи идеята за по-сериозно зачитане на общественото мнение?

- Обществените съвети са отговор на очакванията на хората техният глас да се чува по-ясно. Нямам никакви колебания, че нашият съвет по отбранителна политика е необходим и гарантирам, че ще обърнем внимание на всяко разумно предложение.

- На първото заседание на съвета представител на протестиращите остро реагира срещу ваша реплика, че няма място за политическа агитация. Чухте ли го?

- В първия момент не чух добре репликата му. Категоричен съм, че навън всеки може да агитира за когото иска, но в обществения съвет няма място за партизиране. В армията по закон политическата агитация е забранена, а заседанието на съвета все пак се провежда на терен на МО.

- Не се ли притеснявате, че някои хора ще се опитат да подменят темите на обществения съвет? Разбрах, че са ви искали пари за издаването на списание например?

- Допускам, че ще дойдат и хора, чиято представа за армията е доста изкривена. На съвета няма място за такива искания. Наскоро отказах да разреша теренът на едно поделение да се използва от местни за масово тържество, за купон. Просителите изпаднаха в потрес, когато разбраха за отказа. Ама как така, ние сме поканили 10 000 души, реагираха те. Опитах се да вникна в тяхната логика, но без успех. Те вероятно гледат на армията като на някога силен боксьор, който днес е изпаднал в нокдаун и когото могат да разкарват както си искат по разни шоута. Е, няма да стане, Българската армия не е заслужила такова отношение.

- Изказахте мнение, че напоследък държавата отнема от армията терени и сгради, строени с пари от военния бюджет, а в замяна не получава нищо. За пример посочихте терена от Военната академия, върху който бе построена сградата на ДАНС. Впрочем как гледате на идеята районът на Военната академия да бъде даден на Министерството на правосъдието?

- Чух само за някаква медийна публикация, в която се споменава, че т.нар. Военно НДК, което правителството прехвърли на Министерството на правосъдието, не било много удобно, в академията било по-просторно, имало къде да се паркира и т.н. Не знам доколко е сериозно това. Само ще кажа, че ситуацията с академията не е като при Военното НДК. Земята, на която някога е построено военното училище, е дарена с изричното условие да бъде използвана само за нуждите на военното образование.

- А как тогава бе отрязано парчето земя за сградата на ДАНС, където днес са ДКСИ и Специализираният съд и прокуратура?

- Първоначално тази сграда трябваше да бъде за служба "Сигурност - Военна полиция и ВКР". И разрешението за строеж бе тъкмо за това. Междувременно обаче ВКР се вля в ДАНС и това послужи за повод сградата да бъде дадена на агенцията. След известно време ДАНС се изнесе оттам и настаниха ДКСИ. Но не си спомням някой да е повдигнал въпроса защо тогава не върнаха сградата на истинския собственик на земята - МО?!

- Доколкото знам, е отрязано и друго парче от земята на академията?

- Знам за това и скоро ще направим постъпки да си върнем тази земя. Имаме идея
там да бъде разположен натовският център, в който ще се обучават експерти от алианса за действия при кризи и аварии. Вариантите да го сместваме в хотел "Шипка" или в учебния комплекс Чаралица край Горна Малина не са удачни. Вероятно ще съборим няколко стари сгради откъм ул. "Черковна" и ще построим нова за нуждите на центъра.

- МО получи ли някаква компенсация за това, че т.нар. Военно НДК бе прехвърлено на правосъдието?

- Нямам такава информация. А е редно, защото там са вложени 32 млн. лв. от бюджета на МО. Искам правилно да бъда разбран: от промените насам МО непрекъснато се освобождава от т.нар. имоти с отпаднала необходимост. Повечето се даряват на общини или държавни структури и това е напълно естествено. Щом не ни трябват и не можем да ги поддържаме - нека ги вземе този, на когото са необходими.

- Специализацията на армията в НАТО е ваша стара идея, която развивахте още преди години. Защо смятате, че можем да специализираме в областта на военномедицинското осигуряване и на киберотбраната?

- Да, още тогава можехме да специализираме. Но влакът мина и замина, изпуснахме го. Сега имаме шанс в тези две области. Това, разбира се, няма да стане за два месеца, но не е невъзможно. Между другото почти бяхме отказали специализацията в медицинското осигуряване, мотивът бе недостигът на пари. Оказа се, че опасенията са били преувеличени, че имаме сили, а може да се намерят и средства.

- В коя област на медицинското осигуряване е специализацията?

- В операциите на НАТО и ЕС. Става дума за операции, в които участват десетки хиляди души и на които са необходими полеви болници. Нашата ВМА действително разполага с такива възможности, разполага и с отряд за бързо реагиране. И е напълно по силите ни да се включим в операции на НАТО с наша военнополева болница.

Подобни участия са изключително престижни, носят солиден международен авторитет.

- А защо пращате звеното за киберотбрана в резерва? Не го ли подценявате така?

- Не е толкова важно къде ще бъде това звено. Моята амбиция е първо да направим програма за развитие на способности за киберотбрана. Това пък ще наложи промяна в доктрини, преглед на организации, процедури, механизми за взаимодействие, какви хора вземаме, как ги готвим, с какво ги оборудваме. Впрочем подходът на Франция е именно такъв - тези дни получих информация, че в резерва формират 6 групи по 40 души. Освен това според мен у нас резервът се подценява още преди да се е изградил.
- Дали обаче млади и перспективни специалисти ще предпочетат работата в звеното за киберотбрана пред по-добре платените места в наши или чужди фирми?

- Може пък за някои младежи парите да не са най-важното. Така че тук има надежда, влакът на специализацията в киберотбраната не е отминал, а по-скоро идва и имаме добра възможност да се качим. Това е бъдещето - младите да се занимават и с киберотбрана, а не само с подготовката за мисии в чужбина.

- Не стана ясно защо уволнихте ген. Атанас Запрянов, който в последните дни на предишното правителство бе назначен за шеф на дирекция в министерството?

- По принципни съображения. С ген. Запрянов се познаваме много отдавна, работили сме заедно. Не считам, че е особено коректно при правителство в оставка член на политически кабинет да се назначава на такава висока административна длъжност. Все пак това е второто ниво след постоянния секретар на отбраната. Другото съображение е, че по този начин даваме много лош сигнал на цивилните, които идват в МО с идеята, че могат да направят кариера.

- Вие сте първият министър, който поставя толкова остро въпроса с назначаването на пенсионирани военни в МО. Ще продължите ли по-нататък?

- Много е кратко времето за някаква съществена промяна. Но смятам, че преразглеждането на някои принципи в моделите за кариерно развитие ще повлияе положително на общественото доверие. Ще разчитаме на бивши военни, но по изключение.

- Каква е идеята за създаването на Обществения съвет по отбранителна политика, г-н министър? Съществуват съмнения дали в условията на армията - там, където властва принципът на единоначалието, ще проработи идеята за по-сериозно зачитане на общественото мнение?

- Обществените съвети са отговор на очакванията на хората техният глас да се чува по-ясно. Нямам никакви колебания, че нашият съвет по отбранителна политика е необходим и гарантирам, че ще обърнем внимание на всяко разумно предложение.

- На първото заседание на съвета представител на протестиращите остро реагира срещу ваша реплика, че няма място за политическа агитация. Чухте ли го?

- В първия момент не чух добре репликата му. Категоричен съм, че навън всеки може да агитира за когото иска, но в обществения съвет няма място за партизиране. В армията по закон политическата агитация е забранена, а заседанието на съвета все пак се провежда на терен на МО.

- Не се ли притеснявате, че някои хора ще се опитат да подменят темите на обществения съвет? Разбрах, че са ви искали пари за издаването на списание например?

- Допускам, че ще дойдат и хора, чиято представа за армията е доста изкривена. На съвета няма място за такива искания. Наскоро отказах да разреша теренът на едно поделение да се използва от местни за масово тържество, за купон. Просителите изпаднаха в потрес, когато разбраха за отказа. Ама как така, ние сме поканили 10 000 души, реагираха те. Опитах се да вникна в тяхната логика, но без успех. Те вероятно гледат на армията като на някога силен боксьор, който днес е изпаднал в нокдаун и когото могат да разкарват както си искат по разни шоута. Е, няма да стане, Българската армия не е заслужила такова отношение.

- Изказахте мнение, че напоследък държавата отнема от армията терени и сгради, строени с пари от военния бюджет, а в замяна не получава нищо. За пример посочихте терена от Военната академия, върху който бе построена сградата на ДАНС. Впрочем как гледате на идеята районът на Военната академия да бъде даден на Министерството на правосъдието?

- Чух само за някаква медийна публикация, в която се споменава, че т.нар. Военно НДК, което правителството прехвърли на Министерството на правосъдието, не било много удобно, в академията било по-просторно, имало къде да се паркира и т.н. Не знам доколко е сериозно това. Само ще кажа, че ситуацията с академията не е като при Военното НДК. Земята, на която някога е построено военното училище, е дарена с изричното условие да бъде използвана само за нуждите на военното образование.

- А как тогава бе отрязано парчето земя за сградата на ДАНС, където днес са ДКСИ и Специализираният съд и прокуратура?

- Първоначално тази сграда трябваше да бъде за служба "Сигурност - Военна полиция и ВКР". И разрешението за строеж бе тъкмо за това. Междувременно обаче ВКР се вля в ДАНС и това послужи за повод сградата да бъде дадена на агенцията. След известно време ДАНС се изнесе оттам и настаниха ДКСИ. Но не си спомням някой да е повдигнал въпроса защо тогава не върнаха сградата на истинския собственик на земята - МО?!

- Доколкото знам, е отрязано и друго парче от земята на академията?

- Знам за това и скоро ще направим постъпки да си върнем тази земя. Имаме идея
там да бъде разположен натовският център, в който ще се обучават експерти от алианса за действия при кризи и аварии. Вариантите да го сместваме в хотел "Шипка" или в учебния комплекс Чаралица край Горна Малина не са удачни. Вероятно ще съборим няколко стари сгради откъм ул. "Черковна" и ще построим нова за нуждите на центъра.

- МО получи ли някаква компенсация за това, че т.нар. Военно НДК бе прехвърлено на правосъдието?

- Нямам такава информация. А е редно, защото там са вложени 32 млн. лв. от бюджета на МО. Искам правилно да бъда разбран: от промените насам МО непрекъснато се освобождава от т.нар. имоти с отпаднала необходимост. Повечето се даряват на общини или държавни структури и това е напълно естествено. Щом не ни трябват и не можем да ги поддържаме - нека ги вземе този, на когото са необходими.

- Специализацията на армията в НАТО е ваша стара идея, която развивахте още преди години. Защо смятате, че можем да специализираме в областта на военномедицинското осигуряване и на киберотбраната?

- Да, още тогава можехме да специализираме. Но влакът мина и замина, изпуснахме го. Сега имаме шанс в тези две области. Това, разбира се, няма да стане за два месеца, но не е невъзможно. Между другото почти бяхме отказали специализацията в медицинското осигуряване, мотивът бе недостигът на пари. Оказа се, че опасенията са били преувеличени, че имаме сили, а може да се намерят и средства.

- В коя област на медицинското осигуряване е специализацията?

- В операциите на НАТО и ЕС. Става дума за операции, в които участват десетки хиляди души и на които са необходими полеви болници. Нашата ВМА действително разполага с такива възможности, разполага и с отряд за бързо реагиране. И е напълно по силите ни да се включим в операции на НАТО с наша военнополева болница.

Подобни участия са изключително престижни, носят солиден международен авторитет.

- А защо пращате звеното за киберотбрана в резерва? Не го ли подценявате така?

- Не е толкова важно къде ще бъде това звено. Моята амбиция е първо да направим програма за развитие на способности за киберотбрана. Това пък ще наложи промяна в доктрини, преглед на организации, процедури, механизми за взаимодействие, какви хора вземаме, как ги готвим, с какво ги оборудваме. Впрочем подходът на Франция е именно такъв - тези дни получих информация, че в резерва формират 6 групи по 40 души. Освен това според мен у нас резервът се подценява още преди да се е изградил.
- Дали обаче млади и перспективни специалисти ще предпочетат работата в звеното за киберотбрана пред по-добре платените места в наши или чужди фирми?

- Може пък за някои младежи парите да не са най-важното. Така че тук има надежда, влакът на специализацията в киберотбраната не е отминал, а по-скоро идва и имаме добра възможност да се качим. Това е бъдещето - младите да се занимават и с киберотбрана, а не само с подготовката за мисии в чужбина.

- Не стана ясно защо уволнихте ген. Атанас Запрянов, който в последните дни на предишното правителство бе назначен за шеф на дирекция в министерството?

- По принципни съображения. С ген. Запрянов се познаваме много отдавна, работили сме заедно. Не считам, че е особено коректно при правителство в оставка член на политически кабинет да се назначава на такава висока административна длъжност. Все пак това е второто ниво след постоянния секретар на отбраната. Другото съображение е, че по този начин даваме много лош сигнал на цивилните, които идват в МО с идеята, че могат да направят кариера.

- Вие сте първият министър, който поставя толкова остро въпроса с назначаването на пенсионирани военни в МО. Ще продължите ли по-нататък?

- Много е кратко времето за някаква съществена промяна. Но смятам, че преразглеждането на някои принципи в моделите за кариерно развитие ще повлияе положително на общественото доверие. Ще разчитаме на бивши военни, но по изключение.