За добро или за лошо Аню Ангелов остави наследника си почти без работа.
20 март 2013 11:27 | Спирдон Спирдонов - argumenti-bg

През тези три месеца до изборите и малко след тях най-леко ще бъде на военния министър. Тази прогноза не е далеч от истината. Отбраната и армията тотално се настаниха в миманса на изпълнителната власт. За тях президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев не каза нито думичка, представяйки задачите на избраните от него министри. Служебният премиер Марин Райков между другото спомена, че ще продължаваме да изпълняваме ангажиментите си като член на ЕС и НАТО. И толкова. Каквито и амбиции да има Тодор Тагарев, като министър на отбраната, което е обяснимо, ръцете му са вързани от статута на служебното правителство и от законите.

Всичко непопулярно, което можеше да се случи в армията и Въоръжените сили, вече го свърши Аню Ангелов със санкцията на премиера Бойко Борисов, финансовия министър Симеон Дянков и депутатите от ГЕРБ. На служебния министър на отбраната Тодор Тагарев няма да се наложи да предислоцира поделения, да съкращава военнослужещи, да предлага промени в закони, които водят до негативни настроения във войската. Няма и парламентарен контрол, за да отговаря на непрестанните въпроси на Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Венцислав Лаков и други депутати за състоянието на Военновъздушните сили и търговските дружества на МО, за неосъществения военен пенсионен фонд, за недостигнатите 1.5 на сто от БВП за отбрана, за нереализираните войскови имоти с отпаднала необходимост, за сделките при утилизацията на боеприпасите, за дадените бонуси в МО и за обещаното, но недадено ДМС (допълнително материално стимулиране) на военнослужещите, за броя на рапортите за уволнение и оголването на кадровия състав и т.н.

Нещо повече, кабинетът на Бойко Борисов даде гръб на служебния министър на отбраната, отлагайки в последния момент планираната реорганизация на две бригади „Спецални сили” и „Логистика”, с което тушира още едно, напълно ненужно преди изборите, огнище на напрежение във войската.

И да иска служебното ръководство на Министерството на отбраната не може да сключи нито една сериозна сделка в интерес на модернизацията на армията. Засега „Инвестиционният план 2020”, който така и не получи санкцията на правителството, ще чака по-добри времена. Поправките в Закона за отбраната и Въоръжените сили, приети от отишлото си вече Народно събрание, така вързаха ръцете на изпълнителната власт, че без одобрението на парламента министърът на отбраната не може да харчи за проекти повече от 50 млн. лв., а на правителството се разрешава – до 100 милиона.

Целият мандат на правителството на ГЕРБ мина в събиране на информация за евентуална покупка на нови изтребители. Аню Ангелов си подготви доклада за пред Министерския съвет, но не можа да го внесе. Ако процесът беше финиширал няколко месеца по-рано, на Тодор Тагарев щеше да се наложи да изпълни волята на своя предшественик за закупуването на нов боен самолет за Българската армия. И това обаче няма да се случи. Най-лошото е, че трудът на екипа от военни специалисти, начело със заместник-командира на ВВС бригаден генерал Румен Радев, може да отиде напразно.

Почти сигурно е, че гласът на министъра на отбраната ще се чува по-рядко в служебното правителство. Впрочем той и досега беше второстепенен след този на Симеон Дянков. Може би не е и нужно. Той няма, и дано наистина да няма, ангажименти към гражданските протести. Събирането на приходите и фискалния резерв не е негов ресор.

Малкият и средният бизнес са към друго министерство. Грижата на военния министър за парното и тока е дотолкова, че поделенията да имат средства да си платят сметките. И без това в тях не е топло, колкото в Министерството на отбраната. Няма да мисли и за доходите на военните и цивилните. С цената на сериозна загуба на рейтинга си, заради спорни решения и отстъпки в социален план, Аню Ангелов вдигна заплатите на военнослужещите от редника до генерала и на администрацията. Това беше съвсем скоро, така че и този товар пада от плещите на неговия приемник. Разбира се, никой не забранява на служебното правителство да подготви законопроекти, с които да подпомогне следващите кабинет и парламент. Едва ли обаче патовата политическа ситуация у нас и неизвестността от изхода на изборите, прави подобно упражнение смислено.

Тодор Тагарев сам си определи, като една от най-важните задачи консултациите в НАТО. Става дума за приемането на задължения, които надхвърлят сроковете на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили. Консултациите са в много напреднала фаза, но все още няма окончателно решение. Новият министър вече изрази готовност за поемане на подходящи за България ангажименти, като сериозен и достоен съюзник в НАТО и ЕС. Всичко останало е рутинно, включително и осигуряването на мисиите ни зад граница, които стават все по-малко.

Разбира се, трябва да се подготвят и проведат тържествата на 6 май – Ден на храбростта и Празник на Българската армия. Там военните си знаят работата. Само чакат да получат заповед как ще празнуват – с парад или без.

Дали обаче в тази на пръв поглед идилия няма подводни камъни? И за това трябва да мисли новият министър на отбраната. Например докато формира екипа си, колкото и малък да е той в сравнение с познатите ни политически кабинети. Или ако реши да взема решения без военното ръководство, макар че в истинските демокрации последна дума имали политиците. Това правило не би трябвало да важи за служебните правителства. Или, когато започне да осъществява поръчания от президента диалог с обществените организации. Само в сферата на отбраната и сигурността те са не по-малко от 40. С коя от тях диалогът ще бъде по-активен, този въпрос не е с много ясен отговор.

Тодор Тагарев ще трябва да са замисли и върху едно друго предупреждение на своя предшественик. Ден преди да сдаде поста си Аню Ангелов откровено заяви: „Не мога да кажа, че 100 процента всички служители тук са оперирани от корупция”. Има, допълни той, редица фирми, които съществуваха и продължават да съществуват само за това, че имат договори с Министерството на отбраната. Този факт е достатъчно красноречив за наличието на корупционен потенциал.

До изборите власт и народ ще гледат произведената по незнайно какви закони генерал министър на вътрешните работи Петя Първанова. По всички личи, че както Цветан Цветанов, без да е вицепремиер, тя ще свири първа цигулка. Все пак ще има гласуване за нов парламент, който трябва да избере и следващото правителство. Отбрана и армията са отдавна е миманса. И си остава там. Даже и с вързани ръце.