" alt="img" /> В Руско-турската война (1877-1878 г.) са участвали и румънци, сърби, черногорци и финландци

Един общоизвестен факт, който също не бе споменат от президента Плевнелиев в речта му за 3 март, е че в Руско-турската война (1877-1878 г.) са участвали и румънци, сърби, черногорци и финландци.

На 4 април 1877 г. в Букурещ румънският министър на външните работи Когълчиану и руският консул барон Стюърд, подписват Руско-румънска конвенция. Румънското участие във войната е особено запомнящо се по време на бойните действия при Плевен. При третата атака на Плевен (26 август -7 септември) румънците превземат редут Канлъ табия, а загубите им се изчисляват на 3000 души убити и ранени. След третата атака на Плевен румънците превземат и редут Баштабия, отново с цената на големи жертви - 929 души убити и ранени. Ръмънски части се включват и в пълната блокада на Плевен, довела до капитулацията на западната османска армия. В края на 1877 г. е сформиран Западен румънски армейски корпус в състав от 38 000 войници и 180 оръдия, който действа в Северозападна България. След подписването на Одринското примирие румънските части влизат във Видин и Белоградчик. В заключителния етап от войната румънците дават 430 души убити и ранени.

Във войната участва и Лейбгвардейският финландски полк в състав от 4 роти с общо около 900 войника. Командир на полка е генерал-майор Василий Лавров. Финландците се отличават в боевете при с. Горни Дъбник, както и при изключително трудното преминаване на Западния отряд през Стара планина. Финландските жертвите във войната са 24 загинали, 100 ранени, 148 починали от болести и 3 безследно изчезнали. Полкът е награден със знак към униформата с надпис „За Филиппополь 5 Января 1878 год“.