" alt="img" /> Колегиалната подкрепа е сила

текст и снимка Андрей Рангелов
в-к Българска армия

Сила ми дава подкрепата на колегите, имам голямо желание да си свърша работата както трябва. Това изтъква лейтенант Христина Петрова, която е командир на център в поделение 28 610 в Горна Баня - София. Отивам с желание на работа, службата ми харесва, казва тя. Родом е от Горна Оряховица, но вече от две години, веднага след военното училище, служи в София.
Има подчинени войници, сержанти, повечето са по-големи от нея, с по-голям стаж. Слушат и изпълняват задачите, заявява лейтенант Петрова.
Подчинените й са само мъже. Когато е необходимо, тя показва как трябва да се изпълни задачата, като при това държи подчинените й да са задружни, да си помагат, да има колегиалност.
Според нея най-трудното за един млад офицер при постъпването му в поделението е страхът от неизвестностите – колективът какъв е, дали ще се справи с работата. Но колегите и началниците помагат за преодоляване на първоначалните притеснения. По думите й по основните военни дисциплини няма разминаване между наученото във военния университет и практиката във формированието.
Баща й е бил военен. Исках да допринеса с нещо, да продължа семейната традиция, споделя дамата в бойна униформа. Първоначално родителите й били „малко против” нейното намерение, но след това вече започнали да я подкрепят и сега са горди с постиженията на дъщеря си.
А тя дава воля на амбициите си. Признава, че в бъдеще иска да учи във военна академия. При първа възможност би тръгнала на мисия в някой български контингент.
Според лейтенант Петрова, има още какво да се желае по възприемането на жените в армията наравно с мъжете. Но определено имаме напредък, казва тя.
По думите й, за да има успех в кариерата, дамата в униформа не бива да разделя хората на мъже и жени, а трябва да изисква те да си изпълняват задачите. А момичетата, които искат да се отдадат на военната професия, съветва: „Най-вече да имат воля и вяра в това, което правят”.
Обича да ходи на театър, на мачове по баскетбол, волейбол. Стреми се да спортува, тренира бойни изкуства, доколкото времето й позволява.
Определено обичам да готвя сладки неща, признава с усмивка момичето под пагон. Специалитетът й са малки кексчета и бисквити-курабийки „Братислава”.
Постигнала е и обществено признание в сладкарството. По време на благотворителния коледен базар, организиран от Сдружението на жените-военнослужещи в Централния военен клуб в София, нейните сладкиши бяха сред най-предпочитаните от посетителите.
Сред другите й предпочитания за свободното време е четенето. Обича завладяващите светове на фентъзито. Предпочита да си кара отпуската на планина, вместо на море, пътува при всяка възможност до градове, които все още не е посещавала.
И не спира да учи езици. Знае английски, но непрекъснато го усъвършенства. Мисля, че вече трябва да започвам и немския, казва лейтенант Петрова.
Така че – поредната цел вече е поставена. Започва изпълнението й. Вярвам най-вече в себе си, споделя младата дама. И върви към успехите.