Пази ли отпуските на цивилните служители Колективният трудов договор на МО?

Спирдон Спирдонов
otbrana.com

И да, и не. Вчера правителството прие решение, с което препоръчва на ръководителите на административни структури при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда и на Закона за държавния служител да предприемат мерки за определяне на еднакъв размер – пет дни, на допълнителния платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден за държавните служители и за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. Симеон Дянков отбеляза, че има две-три министерства, сред които Министерството на отбраната (МО), в които има съществуващи колективни трудови договори, което означава, че промени ще влязат в следващия колективен трудов договор.

Решението на правителството е добър повод всеки цивилен служител в МО да прояви интерес към два документа, които влязоха в сила от 1 януари т.г. Макар че според заповедта на министъра на отбраната за обявяване на договореностите, командирите и началниците са длъжни да запознаят подчинените си с документите. Става дума за Колективния трудов договор, сключен между Министерството на отбраната, от една страна, и Федерацията на независимите синдикати от отбраната „Българска армия“ към КНСБ и Националния синдикат „Отбрана“ към КТ „Подкрепа“, от друга страна и Споразумение относно представителните и защитните функции на синдикатите с оглед интересите на цивилните служители по служебно правоотношение, работещи в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които прилагат Закона за администрацията и Закона за държавния служител, по въпросите на служебните и осигурителните отношения. Колективният трудов договор и споразумението не са тайна, те са оповестени на сайта на министерството. И двата документа важат за срок от 2 години. От тях става ясно, че „Цивилните служители, страни по този КТД, работещи в условията на ненормиран работен ден, имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, т. 2 от КТ в размер от 8 до 12 работни дни, съгласно утвърдения съсзаповед на министъра на отбраната списък на длъжностите, които се изпълняват при условията на ненормиран работен ден.” И второ: „За изпълнение на задълженията извън работно време държавните служители имат право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 работни дни.”

И в договора, и в споразумението е записано, че страните поемат обща отговорност за изпълнението им. Дадено е обаче и право при възникнали основания за изменение и допълнение всяка страна да прояви инициатива за провеждане на преговори и сключване на допълнителни споразумения. Очевидно е, че са предвидени възможности за промени в определения двегодишен срок на действие на документите. Въпросът е, дали вчерашното решение ще бъде повод една от страните да прояви инициатива?!