Военните разузнавачи празнуват, чакат закон и ... отговори

Pan.bg 12 яну 2012 | 09:43 views (2692) commentaries(0)
img Военните разузнавачи празнуват, чакат закон и ... отговори

Спирдон Спирдонов
otbrana.com

С доста въпросителни посреща днешния си празник военното ни разузнаване. Впрочем те не са от вчера. Като че ли, включително и наблюдателите, свикнаха с тях. Знаем, че има нерешени въпроси. В същото време обаче не само знаем, но сме убедени, че военните разузнавачи си изпълняват професионално своите задължения, което си е присъщо в цялата 104-годишна история на тази служба на Въоръжените ни сили. Дори от много по-рано, т.е. от първия ни военен аташе през 1891 г. в Белград майор Илия Димитриев. Или от първия военен секретар през 1903 г. в Одрин капитан Иван Парлапанов.


Бойното кръщение на военното ни разузнаване е по време на подготовката и воденето на Балканската война, чиято 100-годишнина ни предстои да отбележим. В навечерието на войната разузнавателна информация се придобива главно от военните аташета, консулските представителства и граничните дружини. Широко се използва агентурното разузнаване, организирано още в мирно време. Архивите свидетелстват, че военното разузнаване е осигурявало на държавното и военното ръководство изключително ценна информация. Тази последователност при перфектното изпълнение на поставените задачи продължава в периодите до 9 септември 1944 г., до 10 ноември 1989 г. и до днес.

Що се отнася до въпросителните, за които стана дума, те не са тайна за институциите и за не малка част от обществото. Първата, ще се запази ли сегашната тристепенност на военното разузнаване – тактическо, оперативно и стратегическо, или последното, наречено служба „Военна информация” ще отиде в някаква друга общност. Засега знаем, че промяна няма да има, но с уговорката, че не сме видели анонсираната от премиера концепция за разузнаването. Втората, докога проектът на закон за военното разузнаване ще виси на сайта на Министерството на отбраната. Вече стана ясно, че министърът на отбраната го задържа изкуствено, имайки предвид евентуалното развитие на тази тема, като решение на правителството и подсказвайки по този начин, че е крайно време да се напише закон и за Националната разузнавателна служба. А по едни графици на правителството до 1 юни м.г. парламентът трябваше да разполага с проекта на закон за военното разузнаване, за да започне работа по него. Третата, ще има ли скоро служба „Военна информация” титулярен директор. Днешният полковник от резерва Веселин Иванов е заместник-директор с директорски отговорности. Ситуацията продължава доста време и чака новият президент, за да намери своето решение. Какво ще бъде то? Засега единствената кандидатура, за която се знае, че ще бъде сред обсъжданите, е на Веселин Иванов. Възможно и очаквано за мнозина е длъжността да се заеме от генерал или полковник, т.е. от кадрови военнослужещ. Предлаганият проект на закон дава шанс и на двата варианта – цивилен или военен директор. Ако е без генералски пагони, министърът на отбраната ще си го назначи без да очаква санкция от по-горна институция. Ако е офицер с висше военно звание, тогава ще има думата правителството за предложение, а президентът за указ. Близо година и половина не е намерен приемник на генерал-майор Пламен Студенков. Подобна кадрова ситуация не е имало поне от 68 години насам. Има една четвърта въпросителна, която се поражда от идеята най-сетне Националната разузнавателна служба да има закон. Дали там нещата няма да се решат по-добре? Резонен въпрос. Затова двата закона би трябвало да се обсъждат, одобряват и приемат едновременно от правителството и парламента.

Така че днешният празник, освен с всичко друго, е свързан и с очаквания. Сбъдването им не бива да се очаква от редовите разузнавачи. То е грижа и отговорност на трите власти.

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка