Президентът Плевнелиев ще чуе от премиера къде да бъдат НРС и НСО. И ще се съгласи...

Спирдон Спирдонов (argumenti-bg.com)

Нищо не му пречи на Бойко Борисов да мине през един дебат за мястото на НРС и НСО в националната сигурност и тогава да изпраща законопроектите им в парламента. Поне на пръв поглед ще бъде демократично. Особено, що се отнася до разузнаването. А може и да чуе някоя добра идея от хора, които не са от управляващите. От няколко дни обаче става ясно, че за подобен подход изобщо не се мисли. По думите на премиера проектите на законите за двете служби били готови. Остава да дойде само чаканият с нетърпение 22 януари, за да приеме Росен Плевнелиев най-високия държавен пост.

Ще представим концепцията на президента Плевнелиев и ако той прецени, че минаването на НРС и НСО към изпълнителната власт не е отнемане на негови правомощия, ще я внесем за гласуване в парламента, разкри следващият си ход Бойко Борисов. Дано това не е някаква тенденция. Всеки, който дойде на власт сам да определя правомощията си. Според премиера не някой друг, например парламентът, а съответната личност, в случая Росен Плевнелиев, може да решава какво да прави и какво да не прави като президент. Едва ли новоизбраният държавен глава ще има друго мнение от това, което ще му предложи Бойко Борисов. Това обаче е друга тема, за която твърде много се говори и ще продължи да се дискутира, докато президентът и премиерът не докажат обратното.

Това, че разузнаването ще мине към изпълнителната власт не е новина. И че още две специални служби, освен ДАНС, ще бъдат на пряко подчинение на Бойко Борисов – също. Очевидно има аргументи за това решение. Натежава и фактът, че сегашният шеф на НРС е на същото мнение. Не допускам, че един генерал ще защитава определена позиция само за това, че са му обещали висок дипломатически пост зад граница. (Макар че по това назначение премиерът и външният министър изразиха различни мнения, но напоследък е обичайно членовете на кабинета да разменят реплики по между си.) В този смисъл приемам становището му като обективно.

Защо обаче да не се чуят възможно най-много мнения. Преди повече от година бъдещето и същността на разузнавателната общност у нас беше най-дискутираният въпрос на няколкото кръгли маси за обсъждане на Стратегията за национална сигурност. Стигна се до определена формулировка, която със своята обтекаемост развързва ръцете на управляващите. Дава им възможност да минат през разузнаването по терлици с уговорката, че ще питат новия президент. Чакайки Росен Плевнелиев, те блокираха законопроекта на Иван Костов и Димо Гяуров за създаване на Държавна агенция „Разузнаване”. Дадоха достатъчно ясен знак, че готовият от месеци и преминал през обществено обсъждане законопроект за военното разузнаване, трябва да чака. Защо? Заради очакваната реакция на Георги Първанов. И заради неготовата още концепция, за която говори премиерът. ГЕРБ изживя детската си болест да сформира една агенция, включително и с разузнаването при министъра на отбраната. Вече е ясна позицията на управляващите, в т.ч. на Бойко Борисов и Аню Ангелов и на останалите членове на Съвета по сигурността, за запазване на статуквото на служба “Военна информация” – МО. По този въпрос имаше определена дискусия в обществото и медиите, която, както се вижда даде своя резултат. Не може да откъснеш военното разузнаване от неговото стратегическо ниво – служба “Военна информация, да го оставиш само с оперативното и тактическото, при положение, че си с амбицията да имаш роля на международната сцена, като член на НАТО.

След 22 януари действително се създават условия за политика по терлици, включително и при законотворчеството за специалните служби. Дали обаче това е най-добрият подход? Времето ще даде отговора. Все пак другото мнение също има значение.