12.01.2010 | Би Би Си

Изпитателните изстрелвания на руската балистична ракета с морско базиране `Булава` ще бъдат възобновени в края на май и началото на юни, когато Бяло море се прочисти от леда, съобщиха от главния щаб на военноморските сили на Русия.
Според представител на щаба, пускът през пролетта ще бъде осъществен от преоборудваната за изпитанията подводница `Дмитрий Донски`. Ако всичко премине успешно, следващият старт ще се състои през есента от борда на новата подводница `Юрий Долгоруки`. Анонимен източник на РИА `Новости` отбеляза, че през тази година може да има дори повече от два пуска.
`Булава` е първата бойна ракета, създадена в страната след разпадането на СССР. От юни 2004 г. до декември 2009 г. с нея бяха проведени 12 изпитания, от които седем завършиха с неуспех.
Както пише днес вестник `Ведомости`, позовавайки се на анонимни източници от военнопромишления комплекс, комисията, разследваща последната авария, е видяла причините за нея не в конструкцията на самата ракета, а в отказа на механизма за управление на тягата на твърдогоривния двигател, произведен от пермското научнопроизводствено обединение (НПО) `Искра`. Именно това, според вестника, е дало основание за решението да се възобновят изпитанията в близко бъдеще - защото става дума не за принципен, а за производствен, тоест – лесно отстраним, дефект. Според източника на РИА `Новости` причина за последния неуспешен пуск на 9 декември 2009 г., (тогава `Булава` се самоунищожи в небето над Норвегия така зрелищно, че местните хора я помислиха за НЛО - б. р.) е `конструкторска грешка в един от агрегатите, отговарящи за отделянето на третата степен на ракетата`.
От НПО `Искра` отхвърлят обвиненията към предприятието. От там посочват, че в Перм се разработва само двигателят на първата степен на `Булава`, а двигателят на третата степен се произвежда от Московския институт по топлотехника. Тъй като докладът на комисията е засекретен, не е възможно да се проверят тези твърдения.
В интервю за Би Би Си научният сътрудник на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Андрей Фролов предположи, че причината за неуспешния пуск може да се крие не в двигателя, а в ниското качество на твърдото ракетно гориво. По думите на експерта, в СССР ударението традиционно е било върху течногоривните ракетни двигатели, които са `достигнали висока степен на съвършенство`. Твърдогоримните двигатели обаче имат редица важни преимущества като компактност, безопасност и почти мигновена готовност за старт. Поради това през 70-те години на 20 век съветските конструктори започват да работят и над този тип двигател, с който са оборудвани някои оперативно-тактически ракети и ракети със среден обсег `Пионер`, по-известни като SS-20.
Първата междуконтинентална ракета с твърдогоривен двигател стана `Топол`. Според Фролов, конструкторите и военните имат достатъчен запас от време, тъй като срокът за експлоатация на намиращите се в момента в строя пет подводници от клас `Тайфун` с ракети Р-39, оборудвани с течногоривни двигатели, изтича чак през 2020 г. и не е изключено да бъде продължен.