" alt="img" /> НВИМ и инициативата "Здравей, музей!"

На 15 декември 2011 г. се проведе второто занятие на експерименталната група по музейно възпитание при 31 СУЧЕМ със старши възпитател Поля Арнаудова. Срещата започва с информация за резултатите от анкетата, а след това по желание се прочете съчинение на тема „ Защо в двора на музея оръдията мълчат“, направено като самостоятелна работа в къщи.

Съвсем изненадващо по време на занятието се появи кукла–момченце, от детски куклен театър, чийто автор е художникът Георги Петров.

То прояви желание присъставащите да му дадат ново име, като изходят от факта, че обича непрекъснато да задава въпроса „защо“ и отговорите му винаги започват със „защото“. След кратки дебати учениците се спряха на името Любопитко-многознайко. Децата, кръщавайки куклата, много бързо осъзнаха, че те също са любопитковци и искат всичко да знаят и по тоя повод нарекоха себе си любопитковци-многознайковци.

Вярна на себе си куклата постави първия си въпрос: Защо предметите в музея могат да говорят? Настъпи пълно мълчание и объркване. Веднъж отговорят на въпроса, защо в двора на музея оръдията мълчат, а пък сега– могат ли предметите, съхранени в музея, да говорят. За да им помогне куклата им постави следната задача: Разгледайте предметите поставени пред вас! Опишете устно какво виждате. Кажете за какво служат!

И така, многознайковците, въоръжени с лупи и линии, разглеждаха различни вещи, съхранявани в музея, и стигнаха до извода, какво е „музеен предмет“ и какви са неговите информационни свойства, какво е автентичен предмет, копие, уникат. Приятно се изненада д-р Стефанка Кръстева – ръководител на програмата „Здравей, музей“, от начина, по който деветгодишните деца се отнесоха към старите над 100 години книги. Те с голямо вълнение и страхопочитание разгръщаха овехтелите страници и се учудваха на странния правопис, радваха се, когато прочетат някоя дума, изписана с непознати букви, обсъждаха илюстрациите. Не по-малко любопитство предизвикаха у тях и старите документи, свързани с военната история на страната. У децата се появи усещането, че държат предмети с обществено значение и че и малкото копченце от пагона на изявен ваеннослужещ може да има социално и историческо значение. След това нарисуваха петлици, копчета от военни дрехи и порцелановата бъкличка с много интересна лична история.

Като обобщение за всичко направено до този момент, д-р Стефанка Кръстева им представи една сребърна чашка, подарена от руския император Николай ІІ на български опълченец. Децата я разглеждаха и направиха много добро описание на предмета.

Не се затрудниха и пред витрините, посветени на Васил Левски и на българския хайдутин. Тук те проявиха компетентност, отговаряйки на въпросите: защо в музеите има витрини и за какво служат те, какво трябва да бъде държанието на посетителите пред тях, защо всяка витрина съдържа такива предмети, с които може да се изгради един кратък разказ.

Срещата с учениците завърши с пожелание за весели празници и с обещание още през януари да направят ново занятие в музея.