Оръжието – изправно и барутът - сух

Служба “Артилерийско въоръжение и боеприпаси” навърши 133 години

Кирко Кирковски, в-к Българска армия

Полковник Диан Иванов е завършил висше артилерийско училище в гр. Пенза – Русия и ВА „Г.С. Раковски” . Преминал е през всички длъжности в структурите по въоръжението и бойните припаси във военните формирования на Сухопътните войски (СВ) в гарнизон Ямбол и София. От 2010 г. е началник на сектор „Въоръжение и бойни припаси” в щаба на СВ.


Органите за въоръжение, съхранение, ремонт и осигуряване на армията с въоръжение и бойни припаси са създадени в най-дълбока древност. Те са едни от най-старите служби не само в Българската армия, но и в световната военна история.
Всички велики военни пълководци, оставили имената си в историята с постигнатите от тях военни победи са обръщали особено внимание и са полагали големи усилия за въоръжението на предвожданите от тях войски. Много често именно превъзходството във въоръжението е бил един от ключовите фактори за завоюваните победи.
Българската история не прави изключение. Под личното ръководство на

първите български ханове

и царе като Аспарух, Омуртаг, Крум, Калоян са създадени работилници за производство и ремонт на въоръжението, състоящо се по това време от стрели, лъкове, копия, мечове, катапулти, аркобалисти и други.
В крепостите са строени складове за съхранение и опазването на оръжието и снаряжението. Към хановете и царете от Първото и Второто българско царство е имало специално назначено „доверено лице”, което е проверявало годността на оръжието и снаряжението преди всеки бой.
С развитието на човешката история се развива и въоръжението. С появата на барута през XIV век започва производството на огнестрелното оръжие. По време на османското робство в нашата страна първоначално българите са били държани настрана от оръжейното производство. Поради нарастващите големи потребности на османската армия обаче българите постепенно били допуснати до оръжейните занаяти.
По време на Възраждането има български

майстори, наречени тюфекчии

(пушкари), които се занимавали с производство на огнестрелно и хладно оръжие. По време на османското робство Г. Ст. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Хаджи Димитър и другите български революционери са правили всичко, което е било по силите им, за да въоръжат четниците и въстаниците с оръжие. Към всички чети е имало оръжейници, които са се грижили за оръжието, а по време на Априлското въстание от 1876 г. в района на Еледжик е била организирана и полева оръжейна работилница.
След Освобождението императорският комисар в България княз Дондуков – Корсиков подписва на 1 юли 1878 г. заповед №1 за формирането и устройството на Българската земска войска. Само за няколко месеца след това в нея е създадена стройна организация на органите по въоръжението.
На 18.11.1878 г. княз Дондуков – Корсиков утвърждава „Временно положение на артилерийските складове на Българската земска войска”, с което се поставя началото на органите на службата артилерийско въоръжение в Българската армия. Затова и през 1997 г. със заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия датата 18 ноември е утвърдена за празник на органите за ракетно-артилерийско въоръжение и боеприпаси.
Това е част от историята на органите за артилерийско въоръжение и хората, които днес служат в тях в СВ добре я помнят и тачат. Затова и началникът на сектор „Въоръжение и бойни припаси” в Щаба на СВ полковник Диан Иванов с неприкрито

чувство на гордост

споделя: „Службата за артилерийско въоръжение и боеприпаси е една от службите, които имат най-дълга и богата история в нашата армия. Ние много добре знаем и помним какво са направили нашите предшественица и именно традициите оставени от тях са един от източниците, от които черпим сили и мотивация, за да се справяме с трудностите в нашите напрегнати войнски делници.”
А че тяхното ежедневие наистина е напрегнато говорят сами по себе си многобройните задачи, които те решават. Изброяването само на една малка част от тях показва колко многообразна и отговорна е тяхната дейност, а също и защо тя стои в основата на успехите на техните колеги от другите родове войски.
Да се твърди това съвсем не е пресилено, защото част от професионалните задължения на хората от тези служби са да организират правилната експлоатация, изправността, съхранението, отчетността и ремонта на въоръжението, зенитно-ракетните комплекси, противотанковите средства, радиолокационната техника, оптиката, средствата за индивидуална балистична защита. Тяхна отговорност са и техническите обслужвания на специалното въоръжение, планирането и осигуряването на годишните лимити от бойни припаси, провеждането на метрологичното осигуряване...
Много и разнообразни са задачите, които изпълняват службите за артилерийско въоръжение в СВ. За тях полковник Диан Иванов казва „В нашата дейност всички задачи са еднакво важни. Все пак новите условия на средата за сигурност, характеризиращи се с трудно предвидими рискове и заплахи, членството на България в НАТО и свързаното с това участие на Българската армия и СВ в мисии зад граница поставят пред нас в настоящият момент като приоритетни две основни задачи. Първата от тях е работата по Проект за превъоръжаване на батальонна бойна група, за която трябва да осигурим въоръжение, техника, оборудване и екипировка.
Втората приоритетна задача е свързана с участието на нашите формирования в мисии зад граница и произтичащата от това необходимост за осигуряване и организиране на експлоатацията на постъпилите на въоръжение нови средства за

индивидуална балистична защита,

новите по-надеждни образци стрелково оръжие и боеприпаси, както и голяма гама съвременни оптически и електронно оптически прибори. Ние работим в условията на световна финансова и икономическа криза, което дава отражение и на нашата работа. Лимитите, които ни се отпускат са много ограничени, но с разбирането и съдействието, което ни оказва Командването на СВ се стремим винаги да изпълним качествено и в срок поставените задачи”.
На днешния празник командирът на СВ генерал-майор Стефан Василев със своя заповед ще награди най-изявилите се през годината военнослужещи и цивилни служители от техните редици. От своя страна полковник Диан Иванов се обръща в празничния ден към своите колеги с думите: „Благодаря на всички военнослужещи и цивилни служители от органите по въоръжението и бойните припаси от СВ за професионалното отношение към изпълняваните задачи. По повод празника им пожелавам да са здрави, успехите да съпътстват тяхното служебно и лично ежедневие и нека продължим, и занапред да работим все така отговорно за да бъде винаги оръжието изправно, а барута - сух.”