Спирдон Спирдонов
otbrana.com

Очакванията, че тези, които си изпълняват съвестно служебните задължения в армията, ще получат с ноемврийската заплата допълнително материално стимулиране (ДМС), не се сбъднаха. Министърът на отбраната отмени собствената си заповед, т.е. замисълът на Аню Ангелов, обявен на 1 септември при откриването на учебната година във Военна академия „Георги С. Раковски”, да поощри отличниците остана само на приказки. Носещата радост за военни и цивилни заповед е с дата 28 октомври, а тази, която помрачи настроението на всички е от 9 ноември.

Това, че пари няма да има го каза лично премиерът Бойко Борисов след края на втория тур на президентските избори. Имаше предвид 82 млн. лева за изплащане на оставащи суми по договора за доставка на хеликоптерите „Пантер”. За хората в отбраната той бе болезнено категоричен: „Защото, ако дръпнат 82 милиона, в смисъл, те 100 процента ще ги дръпнат от отбраната, това означава, че военните няма да получат заплати. Сиреч, няма откъде да им ги докараме.” Министър-председателят говори за неполучаване на заплати, а какво остава за ДМС. В този смисъл може да се прогнозира, че по-голямото зло все още не е дошло.

Според заповедта на министъра икономии от фонд „Работна заплата” за тази година има. Те изглежда не са малко, след като ще стигнат за хеликоптерите и ще осигурят „безпрепятственото изплащане на работните заплати на военнослужещи и цивилни служители през 2012 г.” Можеше ли държавата, респективно финансово министерство, да направи така, че все пак да има ДМС? Разбира се, и това беше задължително. Подобен ход би бил демострация на подкрепа на реформите в България. Военнослужещите заслужават такова внимание заради стреса, на който са подложени в резултат на поредните съкращения и заради неизвестността пред повечето от тях къде ще служат след година или две. Реалността обаче съвсем не е такава.

В България е налице безпрецедентна атака срещу хората в системата на националната сигурност. Не без участието на правителството в обществото се изгражда мнение, че военните и полицаите са виновни за проблемите на пенсионно-осигурителната система. Интересно, какво е виновен обикновеният военнослужещ, че някой не си е свършил работата и е допуснал бюджетът на МО да изпадне в невъзможност да му изплати изработеното. Или продължава политиката днешните управляващи с цената на всичко да ни убеждават колко са били лоши техните предшественици. Добре, но защо на гърба на хората?

Ще завърша коментара си с писмото на Минка Вичева до редакцията на „Отбрана”: „Едва ли обикновенният военнослужещ и полицай,който вечер се прибира при учителя, доктора или здравния работник се вълнува от факта дали бюджетът стига или не. Едва ли съпругата му, която е в майчинство, я е грижа, че парите, които получава са 240 или 270 лева. Преди да си правят тънки сметки за икономии, да обявят колко от децата на военни и полицаи взимат детски и да ни кажат, на нас, цивилните членове на семействата им, защо трябва да плащаме данъци? Или нашите деца не са на тази държава? То и съпрузите ни не са наши, а на държавата, но тя може само да иска и да не им дава нищо. Говорят само за привилегии. А дават ли си сметка, че военнослужещите, полицаите и техните семейства, защото не цялото семейство е в МО и МВР, живеят живот, подчинен на 24 - часово разположение на държавата. Колко пъти са им прекратили отпуската на втория ден и са пропътували 800 км. с цялото си семейство, за да са на работа на следващата сутрин (вярно тях ги карат със самолети). А как ще обяснят на 5-годишното си дете, че профукаха спестяваните цяла година пари за почивка, която остана мечта. ГОЛЕМИ ПРИВИЛЕГИИ. Вземете им сега и заслуженото ДМС, за да сме доволни и щасливи!

От един ЩАСЛИВ учител, живеещ с военен.”

Повече думи не са необходими. ДМС-то остана в историята. Сега да погледнем към родните депутати. Ще се съгласят ли те с поредното орязване на социалните прави на военнослужещите, в случая скоково увеличаване на необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия от 25 на 27 години? Дали пък няма да им хрумне мисълта да се заемат и с 20-те заплати? Тогава разочарованието в армията ще бъде безгранично.