" alt="img" /> Новият кмет на Сливен Кольо Милев: Под мое командване 61-ва бригада премина сертификация пред НАТО

Валерия Тодорова, в-к "Българска армия"

В службата си като офицер в БА генерал Кольо Милев е преминал през командни длъжности във всички войскови единици: от командир на взвод до командир на бригада. От 2008 г. е с чин бригаден генерал. Удостоен с медал "За заслуги" от президента на Р България заради активната му работа по недопускане на наводнения по поречието на р. Дунав през 2005 - 2006 г, когато е главен координатор на поделенията от БА, участващи в борбата с наводненията.
Двадесет години от професионалната му кариера преминават в Сливен. До 1996 г. е командир на Инженерно-сапьорния полк в с. Сотиря.
След това шест години е командир на 55-а Инженерно-сапьорна бригада.
В последните години от кариерата си е командир на най-голямата механизирана бригада в Българската армия - 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово.
Кольо Милев е инженер по подемно-транспортни, пътно-строителни и специални машини. Ръководил е изграждането на военни и промишлени инфраструктурни обекти.
Завършил е ВНВУ "Васил Левски" и Военна академия "Г.С. Раковски" - София, специалност "Организация и управление на оперативно-тактическите звена" с отличие. Първенец на випуска и на Генералщабния факултет към ВА.
Роден е през 1953 г. в с. Рудник. Съпругата му е от Сливен, по професия - библиотекар. Има син и дъщеря.

- За всеки военнослужещ, изкачил йерархическата военна стълба до генерал, безспорно има ключови, открояващи се етапи. Кои са вашите?
- Първият е израстването ми като командир и управленец в сливенския инженерно-сапьорния полк – Сотиря през периода 1989 – 1996 г. Важен етап за мен е като командир на 55- и инженерно-сапьорния полк в Белене през 2002-2008г. Също и като командир 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово. Свързани с голямо изпитание, отговорност и навременни действия са наводненията в Искърското дефиле, а през 2006 г. и по поречието на река Дунав в участъка от Ново село до Силистра.

- Какво научихте от сблъсъка с природните бедствия като командир и човек?
- Заставането в лице с природата и с нейната стихия е една от големите и страшни битки. Най-трудно беше по време на наводненията през есента на 2005 г. и пролетта на 2006 г. Бях назначен за главен координатор на усилията на армията да предотврати наводнения, разрушения и жертви в участъка от Ново село, Видинско, до Силистра. Това са моменти на най-голямо напрежение в живота ми. Това, което съм видял и преживял в онези дни и нощи и аз, и моите войници, и хората, които ни помагаха, трудно може да бъде разказано. Да си мъж на думи и пози е лесно, но има моменти, когато се изправяш пред стихията и виждаш, че за нея няма генерал и редник - всички са равни. Важното е, че не се стигна до жертви и големи щети. Пак тогава научих и нещо, което като на повечето хора, забързани в делници и празници, ми е убягвало през годините - най-ценното е човешкият живот. Не постовете, не собствеността, не амбициите, а животът.

- До 2010 г. сте бил командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада в Карлово. Имаше ли тежки моменти през този период?
- Това е най-голямата механизирана бригада в Българската армия. Под мое командване тя премина сертификация пред НАТО за участие в пълния спектър на операции на Алианса. В нея се подготвят основните български контингенти за военни мисии зад граница. Тежък момент е изпращането на млади българи на мисия. Когато моите подчинени заминаваха за Кербала, държах да запомнят две неща: да се върнат живи и здрави и да се докажат като професионалисти. През тези години в армията не допуснах човешки жертви в чуждестранните мисии. Подготвяхме професионалисти, които успешно се връщаха при семействата си.

- Какво ви даде военната кариера като опит и светоусещане?
- Най-ценното, което ми даде службата в Българската армия е натрупване на управленски опит, усъвършенстване на бързи и адекватни решения в трудни ситуации, умението за работата с хора, както и синхронизираната екипна работа. А също и да ценя стойността на човешкия живот.