КГБ срещу Тексим или оръжейната сделка с алжирските тигри!

Pan.bg 27 сеп 2011 | 13:50 views (5647) commentaries(0)
img Автор : Борис Цветанов
http://www.desant.net/show-news/22910/


Началото на легендата „Тексим” се заформя като класическа шпионска история. Френското разузнаване научава,
че в България се подготвя крупна пратка оръжие за алжирските патриоти. Българското контраразузнаване организира дезинформационна операция. Пред очите на френски шпионин на наш кораб се товари оръжие. От тук нататък корабът е непрестанно под погледа на френското разузнаване. При пръв удобен случай плавателният съд се тараши основно.
image

Открити са само невинни машинарии. В същото време натовареният тайно в залив недалеч от Бургас кораб „Родина” пътува спокойно и необезпокояван пристига в Мароко с 10 000 тона оръжие. Сред посрещачите е крал Хасан Втори.
Изгрява звездата на Георги Найденов, служител във външнотърговското министерство, офицер от Първо главно управление на МВР. Той е скроил дезинформацията, от тук нататък ще гради суперпредприятието „Тексим”.
„Тексим” е точно копие на шпионските фирми, изградени от легендарния съветски разузнавач най-известен като сър Гордън Лонсдейл, но и като Георгий Лонов, Константин Трофимович Перфелиев (така се води във ведомостите за заплати на КГБ) или Конон Трофимович Молодой. Като търговец в Лондон, започва със скромен капитал, седем години по-късно е собственик на 4 фирми и върти капитал от 270 000 000 лири стерлинги.
Притежава осем луксозни автомобила (сред които и „Бентли“), а за заслуги към английската икономика кралицата му е присъдила титлата „сър”.
„Тексим” действа по същия механизъм – 17 специалисти ръководят 4 500 работници, строят заводи за безалкохолни напитки, хиляда камиона обикалят света с български стоки, внос, износ, реекспорт... Започнал с капитал от 2 314 долара за една петилетка те са превърнати в 136 млн. долара активи, без да се брои материалната база.
image
Георги Найденов

„Не можех да си позволя да работя през куп за грош – ще каже след години Лонсдейл. Под същите думи може да се подпише с две ръце и Георги Найденов. Колкото по-мощна става „Тексим”, толкова повече расте авторитетът на държавата. От ООН пристигат специалисти, за да изучават опита на предприятието, който да се внедри в развиващите се страни. Седем години „Тексим” танцува под ръкоплясканията на Тодор Живков и Живко Живков, но и под скърцането на зъби на Пенчо Кубадински, Гриша Филипов и Тано Цолов.
И в друго отношение компанията удивително прилича на фирмите на Лонсдейл. Съветският разузнавач пише в спомените си: „Към печалбата нямах никакво отношение. Лични разходи ми се полагаха само за необходимо прикритие. Всичко, което харчех за себе си, влизаше във финансовите отчети до Центъра и ако там сметнеха разходите за излишни, приспадаха ми ги от заплатата”.
Съветският разузнавач поддържа имиджа си с колите, които кара с бензин с октаново число 100, има вила-дворец в околностите на Лондон, поддържа наети стаи в хотели, но всъщност притежава само двустаен апартамент, олющена „Волга” с еленче на капака и 400 рубли заплата, която получава жена му Галя. Така е и с Найденов.
Ето думите на следователя по делото му Николай Орешаров: „Найденов не беше присвоил нито цент, нито рубла, нито копейка, нито стотинка. От н его печелеше само държата...”
image
След предателство Лонсдейл е разкрит, арестуван, съден, по-късно разменен за английския разузнавач Гревил Уин. Връща се в Москва и отначало нищо не подсказва, че над главата му ще надвиснат облаци. Това става, след като през 1967 г. КГБ е оглавено от Юрий Андропов.
Той води със себе си като дясна ръка Виктор Чебриков. Двамата са свръхконсерваторите на ленинизма. Става автор на доктрината „Суха гилотина“. Няма процеси, няма главоболия, неудобните се изпращат в психиатрията. Там му е мястото на Лонсдейл, решават в КГБ. Причината е следната. В тия години на мода са срещи на бивши разузнавачи с трудови колективи. Златната тройка са легендарните Рудолф Абел, Ким Филби и Лондсдейл.
На Абел обаче скоро му омръзва, Филби го удря на нескончаеми запои, но Лонсдейл обикаля и за тримата. „Бях смаян от хаоса – пише той в спомените си, – от некомпетентността, незаинтересоваността, ниската производителност...”
Същото изпитва и Георги Найденов. Като наблюдава сродни по дейност наши предприятия, Лонсдейл говори от трибуните: „Другари, това вашето е бардак! Аз подобно нещо не бих търпял във фирмите си и ден. Дайте ми вашето предприятие и аз за година ще го превърна в бонбон. Ред, дисциплина, висока производителност на труда, високи заплати!” Работниците хвърлят шапки до небесата. А Юрий Андропов и Чебриков скърцат със зъби.
Разузнавачът е извикан лично при Андропов. „Конон Трофимович – казва му Главният, – крайно време е да се отърсите от дребнособственическите си навици...” Лонсдейл обаче се опъва: „Защо дребнособственически?! Напротив! Едрособственически! Дайте ми вашата промишленост и икономика и ще видите, че социалистическата икономика не е по-лоша от капиталистическата...”
И за да подкрепи думите си, дава пример с това какво прави в братска малка България един човек на име Георги Найденов с неговата фирма „Тексим”. Андропов ще запомни това име.
Скоро проблемът „Лонсдейл” е решен. Класически. Разузнавачът получава масиран инфаркт в гората по време на бране на гъби.
В София тайно пристига самия Юрий Андропов. Той се среща с Тодор Живков и настоява за ревизиране отношението към Георги Найденов и „Тексим”.
Съветският пратеник посочва Найденов като враг номер 1 на социализма и СССР – той е според Андропов в дъното на смъкването на рублата на стойност до 65 български стотинки в търговските операции между двете страни.
Извикан е надеждният 36-годишен следовател Николай Орешаров. Заравяйки се в делото, което е скалъпено, Орешаров вижда, че Георги Найденов и помощниците му не са нарушавали дори нюансите на законите. Нещо повече – открива, че „Тексим” точно е следвал решения на партийни пленуми от 1967-69 г.
image
Един ок корабите на "Тексим" - Aldebaran

На страната на следователя застава и Първи софийски градски съд. Той обявява обвиняемите за невинни. В Москва побесняват. Вече не им стига Найденов и „Тексим”. Заговорва се против допусналия установяване в страната на капиталистически взаимоотношения вътрешен министър Ангел Солаков. Сам той с поведението си, с което само подчертава достойнството – своето и на страната си, както и с това, че не се подмазва на Големия брат – налива вода в мелницата на Андропов.
Като връх на всичко Солаков се опитва да изгради в МВР ново управление – Седмо, което, контролирайки цялата събирана от министерството информация, да има възможност да се измъкне от опеката на Партията, да стои над нея. Живков окончателно застава в угода на Кремъл. Орешаров е уволнен, председателят на съда Илия Байчев – също. Натиснат е главният прокурор на републиката Иван Вачков.
Върховният съд отменя решението на Софийския градски съд и Найденов и сътрудниците му са пратени в затвора. Започва разчистване на сметки в самото Политбюро. Отстранени са вторият човек на държавата Живко Живков и Лъчезар Аврамов. Отстранен е от министерския пост и Ангел Солаков.
В целия този традиционно по тоталитарному развой има една неизвестна подробност. Хора от разузнаването, които винаги знаят нещо повече, смятат, че пазарно ориентираният концерн „Тексим“ е идея на самия Тодор Живков. В оная година, в която и до сега се разказва за това как на банките на ООН Хрушчов удрял с обувката си (което пък не е истина – снимката е монтаж), в Ню Йорк е и Тато.
След като произнася речта си, той веднага излиза и тръгва без охрана, само с преводачка, из улиците на големия град. Научни институти, фирми, офиси, концерни, банки – надниква навсякъде, където му дойде. На другия ден американските вестници гърмят с големи заглавия: „Президентът Живков чу себе си и напусна съвещанието”, „Господин Живков опипа пулса на Америка”, „Държавен глава на социалистическа република – сред американски работници” и други в тоя дух.
В мемоарите си Живков отбелязва мимоходом: „Моите съмнения в правилността на основните насоки и от там на цялостния градеж на социализма намериха потвърждение в посещенията ми в капиталистическите страни”.
По някаква случайност след завръщането си от Ню Йорк, Живков по препоръка на втория човек Живко Живков се среща и води доста дълъг разговор с младия енергичен специалист по инженерно управление Георги Найденов.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка