Екипът на военния сайт Pan.bg се срещна с д-р Силвия Сиракова, за да ни разкаже за премиерата на новия филм „Просто войник” на ВТК

Силвия Сиракова е доктор по история и класическа археология. Работила в Националния исторически музей (НИМ), като археолог и уредник. Преподавател в НБУ (Нов български университет). Организационен секретар на „Балкански форум по сигурност”. Журналист в печатни медии и във ВТК (Военен телевизионен канал). Автор на редица документални филми на патриотична и историческа тематика,сред които „Един срещу девет”, „Изповед на шпионина” – трилогия и др. Водещ на рубриките „Балканите днес”, „Балкани и сигурност”, „Балканика”, „Исторически графити”, „Щрихи от миналото”, „Българските пълководци”, „Войнишки памегтници” и др.
Общественик. Член на Военноисторическата комисия, Фондация „Културно –историческо наследство”, Съюз на българските журналисти, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюз на Тракийските дружества в България.


РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > >
Д-р Сиракова, В навечерието сме на премиерата на новият Ви филм „Просто войник”, за който говорихме с Вас в предишно интервю. Може ли отново да припомните на нашите читатели на какво е посветен този Ваш пореден документален филм?

- Да, спомням си, беше през пролетта точно по време на снимки. „Просто войник” ще се окаже май – по изстрадан и от „Един срещу девет”, защото няколко пъти спирахме и отново започвахме работа по него. Причините бях и обективни (ситуацията с Ковид) и субективни. След почти 2 години „Ходене по мъките” този филм най – после е факт.



- А, как започна всичко?

- По време на снимките на филма в две части „Винаги готови”, който беше посветен на Празника на Съвместното командване на специалните операции за рубриката „Военните репортери” на Военния телевизионен канал, говорих доста с момчетата от това формирование, особено с парашутистите, за които направих изцяло втората част и неизменно стигахме до един момент и едно име. Моментът беше пребиваването на Първия батальон в Ирак и кървавия Стефанов ден – 27.12.2003 г., а името беше това на Добрин Стоянов.
Отдава исках да работя по подобен проект дори дружеството на „Сините каски” или т.нар. „Камбоджанци” бяха писали писмо за да предложат подобен проект на министър Каракачанов и по - точно филма да бъде посветен на загиналия в Босна от мъченическа смърт Евгений Василев, но отговор не получиха, затова се „запалих силно” по възможността да направя филм за момчетата от Първия батальон, и по- точно трима командоси от Специалните сили тогава.
Трудно издирих Добрин Стоянов (Чичо), който отдавна не беше в редовете на БА. Животът му се оказа готов сюжет за филм. Макар, че повече от 12 години той не е в армията – всичко у него продължава да бъде подчинено на армията.
Отне ми повече от 3 месеца да го убедя все пак да участва в този проект, защото той се оказа нещо, като свързващо звено с останалите двама военослужещи. Незнам доколко бързо убедих Добрин Стоянов, но аз с всеки изминал ден, с всеки прочетен материал или чут спомен от някой от свидетелите на тези събития се убеждавах, че този филм трябва да бъде направен.
Другите двама командоси са старшина Мирослав Павлов и Стефан Драганов – също страхотни момчета, отдадени изцяло на работата си!
Покрай филма открих един съвсем различен, нов и прекрасен свят, зад който се оказа, че стои цяла религия – тази на свободата, да летиш, като птиците.
Както казва един от героите ми във филма „Парашутизмът е психология на свободата”.
Този филм е посветен на житейския и професионален път на тримата командоси – едни от първите кадрови войници в Българската армия. Тримата от Пловдив, израснали от деца в Авиоклуба в Крумово. Решили да станат кадрови войници – командоси от Специалните сили. Заедно преминали през всички форми на обучение. Заедно решили да заминат за Ирак, за да разберат колко добри и подготвени са. Заедно преживели Кървавия Стефанов ден, помогнали си и оцеляли, макар, че Стефан Драганов е най- сериозно ранения, но оцелял след атентата. „Просто войник”, обаче не е филм за войната в Ирак. Този филм е в голямата си степен социален. Момчетата разбиват стигмата, че са „печалбари” и обясняват своите мотиви да заминат на мироопазваща мисия. Филмът е срещу това, че голяма част от обществото лекомислено маха с ръка, че „никой не ги е пратил да воюват”, а малко хора осъзнават, че всъщност участието в една подобна мисия може да даде отговор в реална обстановка до колко е подготвен военослужещия, защото на полигона е различно. Във филма Стефан Драганов казва следното „Да плуваш в басейн правили те добър плувец или това да плуваш в открито море?”.



В този филм говорим и за родителите и семействата– основните „потърпевши” от едно подобно изпитание, като участието в мироопазваща мисия.
Във филмът най – често повтаряните думи са две: екип и доверие! За това доверие и силно, мъжко приятелство, което, както казва пък Добрин Стоянов „Това са моите другари. И десет години да не се чуем – ние сме братя!”. Убедих се в думите му!
Във филмът „Просто войник” не раздаваме присъди във връзка с атентата. Не търся скандала! Запозната съм с разсекретения доклад, който беше публикуван през 2014 г.. В никакъв случай не искам да „бъркам с пръст раната” на почернените семейства след атентата на 27.12.2003 г.! Напротив! Прекланям се дълбоко пред мъката им, осъзнавайки чрез запознаването ми с много детайли и спомени на участници, колко прекрасни български войни сме изгубили. Аз вярвам само в присъдата, която времето ще въздаде, а от тази присъда не може да бъде спасен никой! Пак ще цитирам един от героите ми – Мирослав Павлов, който казва „Не мога да съдя никого! „Аз не разбирам от фортификация! Бесен съм от факта, че момчетата ги няма!”.
„Просто войник” е филм за всеки български военнослужещ, който се е клел да служи пред Трикольора, защото всеки един от тях остава български войник до края!



- Споменахте, че старшина Мирослав Павлов е един от героите във филма. Той претърпя инцидент преди няколко месеца…


- Да, старшина Мирослав Павлов претърпя инцидент преди няколко месеца на 13.05.2003г. при изпълнение на служебните си задължения и парашутен скок. Беше повече от 2 месеца в кома, но вече се възстановява в клиника в Истанбул. Точно във връзка с него аз се убедих колко е силно наистина приятелството между тези момчета.
Да, разбира се основно семейството си знае как е преживяло последните месеци с грижата първоначално дали ще оживее, дали ще се събуди от комата, а после стъпка по стъпка възстановяването му, но и ние, приятелите, не спряхме да се молим и да правим, каквото можем за Мирослав. Само едно ще кажа: Мирослав е герой и Бог го пази! За втори път след атентата в база Индия за малко се размина със смъртта, но какво това коства на родителите му…
Както казах, в момента се възстановява в специализирана клиника в Истанбул и съм сигурна, че отново ще се върне Специалните сили, като инструктор! Той е силно необходим, заради опита и отдадеността си към БА и парашутизма. След възстановяването си от атентата в Ирак и Стефан Драганов също се е върнал, като инструктор в Специалните сили.
С бащата на Мирослав – Павел Павлов сме се разбрали да пием по питие под асмата им, когато Миро се възстанови напълно. Силно вярвам, че на тази трапеза ще присъства и човека, който помогна старшина Павлов да бъде излекуван!

- Този проект на ВТК самостоятелен ли е или, както в „Един срещу девет” участват и други формирования на БА?

- Да, също както в „Един срещу девет” във възстановките на филма участваха военнослужещи от БА. Този път работихме изцяло с екип от войници от 61 ва Стрямска механизирана бригада, които се оказаха добри актьори също като колегите им от Военна полиция, които участваха в „Един срещу девет”. За да го има този полу художествен филм основна „вина” има бригаден генерал Деян Дешков. Без него, без неговата помощ и разбиране…филма нямаше да може да бъде реализиран! Никога няма да мога да се отблагодаря на бригаден генерал Дешков за многото ценни съвети, които ми даде! Той е и един от тримата консултанти на филма. О.з. полковник професор д-р Димитър Йончев и полковник Тодор Даков от Съвместното командване на специалните операции също много ми помогнаха с експертизата си по темата. Полковник е и участник в Първия батальон и очевидец на събитията, за които става въпрос.
Благодаря
Възстановките са заснети на полигона Марино поле, а униформите, използвани във филма са на военнослужещи от 61 ва Стрямска механизирана бригада.
В тази връзка искам горещо да благодаря на всичките си „съучастници” в работата по „Просто войник”.
Филмът го има благодарение на продуцентът Тома Иванов, който беше и продуцент на „Един срещу девет” и отново ми повярва. Редактор е д-р Стоян Марков. Извинение пред двамата страхотни оператори от Военният телевизионен канал Борислав Василев и Цветомир Ташков, че „понесоха геройски” всичките ми „виждания и хрумки” не само по полигони, разрушения, но и по въздуха! За архива се грижеше Елена Загорчина. Железният Антон Вътев е режисьор по монтажа, заради който Холивуд може само да завижда на ВТК!
Благодарности за ценните съвети и на големият военнен журналист Чавдар Кръстев, който ми предостави да ползвам негови материали.


- А, кога да поканим нашите читатели на премиерата на „Просто войник”?

- О, това може да каже само Ръководството на ВТК! Предпремиерата ще бъде на 30.11.2022 г., както подобава във Военния клуб в Карлово пред участниците от 61 ва Стрямска механизирана бригада.„

Интервюто взе: Преслав Панчелиев

По-долу може да разгледате галерия от заснемането на филма.

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 1/16 СЛЕДВАЩА СНИМКА