pan.bg
Зенитно-ракетните системи започнаха да влизат на въоръжение в ранните години на Студената война, като Съветският съюз бе първият, който развърна такава система, С-25, оборудвана с зенитна ракета с голяма далечина на действие. Списание The Military Watch Magazine приведе данни за конкурентите на руската система за противовъздушна отбрана С-400, които наред с нея в момента са най-модерните и мощни многоцелеви ракетни системи „земя-въздух“. С-400 за пръв път навлиза в руските войски през 2007 г., разработена като наследник на системата за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-2. С-400 е способна да използва повече от половин дузина различни видове ракети - от 40-km 9M96E до 400-km 40Н6E, което прави този комплекс изключително универсален. Той може да поразява стелт-самолети на големи разстояния, да проследява до 160 цели, половината от които могат да бъдат поразявани едновременно, което е два пъти повече от конкурентите. Очаква се до 2025 г. морската модификация на С-400 да бъде развърната на руските тежки крайцери. Системата за противовъздушна отбрана С-500, за разлика от С-300 и С-400, е проектирана предимно за поражение на критично важни цели - сателити, бойни глави на междуконтинентални балистични ракети и тежки бомбардировачи. С-500 може да проследява противникови самолети на разстояние до 800 km и да поразява цели на разстояние до 600 km с хиперзвукова скорост над 14 M. В зенитно-ракетната система С-300В4 има много технологични постижения взети от С-400. Ракетата й 40Н6Е поддържа далечина на действие от 400 km и може да поразява цели с хиперзвукова скорост над 14 М. Ракетата използва траектория, уникална за ракетите "земя-въздух", като се изкачва на височина до 30 km преди рязко да се спусне до целта. 40Н6Е използва активна радарна глава за самонасочване - това позволява на ракетата да поразява нисколетящи (до 5 m) обекти на екстремни разстояния отвъд хоризонта. Смята се, че С-300В4 може да атакува до 64 цели едновременно, насочвайки по тях до 128 ракети. Уникална характеристика на американо-израелската система за противовъздушна отбрана Sling Davida ("Прашката на Давид" , Sharvit Ksamim или Stanner) е използването на двурежимно терминално насочване на ракетите, което увеличава шансовете за поразяване на целите. Въпреки технологичната си сложност, липсата на мобилност на "Прашката на Давид" прави тази система за противовъздушна отбрана уязвима на атаки от противникови противорадиолокационни ракети,
РАЗГЛЕДАЙТЕ ГАЛЕРИЯТА > > > а ниската скорострелност, съчетана с изключително високата цена на ракетите, ограничава ефективността на Stanner. Независимо от това, комплексът е способен да поразява цели, включително и бойни глави на ракети със среден и по-малък обсег, на разстояние до 300 km. Китайската зенитно-ракетна система HQ-9B използва двустепенни ракети с максимална далечина 250 km. В сравнение с руската С-300ПМУ-2, HQ-9B се смята за по-модерна и сложна система. Ракетите на тази система за ПВО летят с по-ниска скорост - около 4,2 М, но имат по-точна система за насочване. HQ-9B има висока защитеност срещу радиоелектронно въздействие и мобилност, сравнима с руските С-300/400.
Л. Дойчинов
По информация на https://militarywatchmagazine.com

Навигирайте с бутоните под снимката, за да разгледате галерията!

ПРЕДИШНА СНИМКА 3/4 СЛЕДВАЩА СНИМКА