Днес е празникът на българското военно разузнавене

Pan.bg 12 яну 2011 | 07:27 views (2264) commentaries(0)
img http://www.otbrana.com

Ньойският договор съкращава разузнавачите ни, пращат ги дипломати

Първата стъпка за институциализиране на българското военно разузнаване е направена преди 120 години с приетия от Народното събрание Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. На негова основа към канцеларията на Министерството на войната се създава специално звено за обработване на разузнавателна информация, получавана от българските дипломатически представителства зад граница. Тогава е формиран и първият орган за осигуряване на военна информация, наречен Учебно бюро. То събира и обобщава сведения по военни въпроси, добити от открити източници и преди всичко от българските дипломатически агенства.

През 1891 г. се поставя началото на изграждането на апарата на военните аташета. През юни е разкрита длъжност военен аташе в Белград, но по организационни причини се заема година по-късно. Първият ни военен дипломат зад граница е майор Илия Димитриев. Той е роден през 1855 г. в Шумен. През Сръбско-българската война е началник-щаб на конния ескадрон, който е в състава на Търново-Сейменския отряд от Източния (Задбалкански) корпус. Стига да звание генерал-майор. През 1912 г. вече имаме военни аташета в Белград, Виена, Петербург, Букурещ, Рим, Берлин, Париж, Цариград и Атина. От 1913 г. започва назнавачането на военни секретари към българските търговски агенства в Османската империя. Първи са капитан Рачо Петров в Солун и капитан Иван Парлапанов в Одрин. Към средата на 90-те години на XIX в. започва утвърждаването на европейския образ на българското военно разузнаване. По това време в армията постъпват офицери, завършили генералщабни академии и курсове във водещи европейски държави. Културата и знанията им са изключително полезни за разузнаването и контраразузнаването.

През годините Учебното бюро се трансформира в Информационно бюро, а от 12 януари 1908 г. – в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията. Тази дата е обявена за официален празник на българското военно разузнаване. Неговото бойно кръщение е по време на подготовката и воденето на Балканската и Междусъюзническата война. Тогава разузнавателната информация се добива главно от военните аташета, консулските представителства и граничните дружини. Широко се използва агентурното разузнаване, организирано още в мирно време. За падането на Одринската крепост от изключителна полза са сведенията, събрани в мирно време и получаваните от пленници, българи прибежчици и местни жители. Разбира се, използват се и всички други възможности
на армията. За първи път успешно се води въздушно разузнаване с 29 самолета и 2 балона. Правят се първите опити за радиосмущения, организира се подслушване и прехващане на чуждия радиообмен, приемат се бюлетини от радиостанциите на международниета генции и от противникови войскови радиостанции. Така поставяме началото на радиоразузнаването, което е принос в световното военно изкуство.

Ньойският мирен договор свежда армията ни до 20 хиляди души, спира развитието на органите й за управление, силно ограничава дейността на Разузнавателната секция. В периода от 1919 до 1939 г. някои от бившите военни разузнавачи са назначени на дипломатически постове в европейски страни. Те съдействат за развитието на отношенията с тях и за преодоляване на политическата изолация на страната. В поверително писмо от българския военен аташе в Белград до Щаба на армията от 9 август 1937 г. се посочва: ”Тук приложено Ви представлявам едно сведение за състоянието на въоръжените сили на Англия, Франция Гърция, Италия, Югославия, Полша, Румъния, Съветска Русия, Чехословашко и Турция към 1 януари 1937 г. според данните на германския Генерален щаб.” Следва сведението в три екземпляра, което е лично и строго поверително.

Преди включването на България в заключителната фаза на Втората световна война Разузнавателният отдел на Щаба на войската (РО-ЩВ) е окончателон изграден разузнавателен и контраразунавателен орган. Непосредствено след 9 септември 1944 г. радикални структурни промени не настъпват. Съществено се изменят насоките на дейност и задачите, които се поставят. През 1947 г. се извежда контраразузнаването и РО-ЩВ се преобразува в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО-ГЩ). След три години РО-ГЩ става Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ – ГЩ). В края на 1958 г. на РУ-ГЩ се разрешава да формира резидентури зад граница и агентурно-оперативни пунктове за водене на външно разузнаване от териотрията на страната. През 80-те години на XX в. РУ-ГЩ е вече добре организирано в структурно отношение и с нормативно уреден статут. В него е съсредоточен значителен интелектуален потенциал. Разполага със задгранични органи в повече от 35 държави. Това му дава възможност след демократичните промени през 1989 г. да предоставя на държавното и военното ръководство и на войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуална заплаха за националната ни сигурност.

През 1999 г. на основата на РУ-ГЩ се създава главна дирекция „Военна информация” в МО, която от 1 януари 2000 г. се трансформира в служба „Военна информация”. В ГЩ се формира разузнавателно управление, което по-късно е закрито. Днес служба „Военна информация” е добре изградена съвременна разузнавателна структура, способна да реагира на предизвикателствата. Изпълнението на задачите й е възможно благодарение на съхраняването и развитието на традициите на българското военно разузнавене, съчетаването на опита с дръзновението на младите военни разузнавачи и граждански лица и ценната помощ на НАТО и ЕС.

(Използвани са материали от книгата „В защита на Отечеството – 100 години българско военно разузнаване”.)
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка