Warning: getimagesize(://<img src="http://airgroup2000.com/gallery/albums/userpics/33973/EMIL.jpg" alt="image" border="0" />): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 186

За службата в Българската армия, като военна професия

Pan.bg 08 мар 2013 | 07:51 views (5109) commentaries(7)
image" alt="img" /> Вицеадмирал от резерва Емил Люцканов*

www.otbrana.com

Въпросът за военната професия е разглеждан понякога като един от многото „ежедневни“ и добре „разбирани“ въпроси. Вероятно поради тази причина-доста повърхностно. Разбира се има и други професии, но няма да се спирам на тях.

Обикновенно, в науката се въвеждат основни понятия, които ни позволяват да анализираме процесите и явленията, което е важно и в нашият случай, т.е какво всъщност влагаме в понятието „професия“

Според един от източниците (http://bg.wikipedia.):

Професията е вид трудова дейност (служба или занятие), която изисква продължително и интензивно обучение и владеене на специализирани знания и умения и обикновено се регулира от професионална организация, етическикодекс и процес на лицензиране или сертификация.

Според Тълковен речник - Професии, са основна трудова дейност при човека, за която се подготвя, квалифицира и с която се прехранва.

На основата на първото определение, Европа и Северна Америка професионалисти са библиотекарите, дипломатите, счетоводителите, инженерите, правистите, преподавателите, архитектите, лекарите, социалните работници, психолозите, фармацевтите, финансистите, военните, духовниците, медицинските сестри, както и тези, които провеждат научни изследвания в различни области на наука.

Защо у нас все още сме в процес на осъзнаването на военната професия? Вероятно една от причините е съществуващата социална памет за опълченците, народното противопоставяне, дългогодишната традиция, задачата по «военната» защита на обществото да е морален императив изразен в смесената система за изграждане структурата на въоръжените сили (кадрови военнослужещи, наборни военнослужещи и т.н волнонаемни), като в известен смисъл народът ни е влагал по-вече представата за «доброволен» принцип. Според Клаузевиц в такъв тип »доброволчески» армии главните, опорните елементи са «личната смелост, способността, силата на издържливостта и ентусиазмът». В този контекст, «монолитното» в мнението си общество естествено приемаше, че кадровите военнослужещи са професионални военни, наборните - доброволно изпълняват своя дълг, а като цяло, в съществуващата тогава парадигма-защитата е общо дело.

Започналите промени в държавно-общественото устройство през 90-те, решението, а по-късно и реализираното членство в военно-политическата организация НАТО, в икономическата общност на ЕС и променените задачи за въоръжените ни сили наложиха и промяната в подхода за структуриране на БА, което накратко наричаме «професионализация». Необходимо е обаче да си дадем сметка, че професионализацията не се изчерпва с наемане на «кадрови войници», а е процес, който трябва да е регулиран от действащото законодателство. Това означава, че военната професия,




трябва да се приема от обществото, не само като «професия», а и в контекста на призванието и проява на морала и готовността, да се защитава целостта на страната. С първия елемент, официално признаване на военната професия бихме могли да кажем, че в съответствие с Професионални квалификации, за регулираните професии, намираме три основни военни професии:

v Офицер за оперативно ниво на управление;

v Офицер за стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили;

v Офицер за тактическо ниво на управление.

Редовите кадрови военнослужещи, със специфични, вътрешно ведомствени военните специалности, формират съдържанието на основните бойни елементи.

Основното предизвикателство сега е да се разбере вторият елемент от военната професия, а именно призванието, изключителната проява на морал и готовност за подчиняване на личното пред интересите на държавата (саможертва). Именно тези елементи на военната професия, я правят трудна, в определена степен романтична, във висока степен непредсказуема и по същността си изключителна, ограничаваща възможностите за избор. Тук ще цитирам по смисъл едно от обобщенията, по темата за свободния избор, че «военните са най-свободните хора, защото съзнателно и доброволно са направили своя избор да бъдат ограничени в своите възможножности». Според Клаузевиц «военното достойнство е качество само на редовните армии и те се нуждаят най-много от него» и по нататък « самото име постоянна армия, не означава нищо и не осигурява воинското достойнство.... военното достойнство на една армия, следователно е една от най-значителните морални сили». Според него (Военното достойнство на една армия и на отделната личност в нея е «Да бъдеш вдъхновен от усещането за духа и характера на това дело, да го използваш, да въодушевяваш, да включваш в системата сили, които биха били активни в нея, да проникнеш напълно в природата на войната с разума сида печелиш чрез военни учения увереност и опитност в нея, да и бъдеш напълно отдаден, да изтъкнеш на преден план човека в ролята, която ни е поверена да играем във войната».

Израз на неразбирането на този елемент е непрекъснатият стремеж, военната професия да се изразява единствено и само като средство за препитание на хора, които са решили да се занимават с това, акцентирайки върху липсата на различия с другите професии и стремеж да се приравнява с тях. Тук няма да правя политически внушения, още по малко да давам оценка за подготвеността на политическите елити в сферата на сигурността, но безпрецедентният натиск с началото на трансформацията след 90-те години, бе фокусиран единствено и само върху въоръжените сили в лицето на хората под пагон и военно-научния потенциал, като прекалено много хора, количество техника и нейната непригодност. Това само потвърждава и подкрепя изразеното от професор Николай Слатински мнение, отчитащо реално протичащите събития в страната ни –„ Сега е прието да се смята, че да се пише за сигурността е лесно-прочиташ някоя и друга книга на западен политолог, добавяш от това, което С. Хънтингтън удачно нарича глобална алибалистика и стратегически тъпизми и готово. Ала дебатът у нас се води повърхностно, информираността е под всякъква критика“.

В контекста на казаното по-горе следва извода, че отношението към военнослужещите в държавите се определя от зрелостта на обществото и най-вече от способността на ръководството на държавата, което е избрано и по дефиниция трябва да защитава националните интереси, интегрирайки ги в съюзните такива. От тази гледна точка няма да се впускам в разкази и примери, как в другите държави се решават въпросите на професионалните военнослужещи, защото тези въпроси са специфични за всяка една от тях, определят се от много фактори, но могат и трябва да са обект на дискусии, когато се формират национално отговорни решения.

Какви са основните предизвикателства пред Въоръжените сили в това число и Българската армия, като базов елемент от системата на отбраната, която е от основните елементи на националната сигурност? Според мен те не могат да бъдат разделени механично на национални и съюзни, защото интегрираният подход определя националните политически и военни решения, едновременно, като аргумент и функция от съюзните. Все още намират проява негативни тенденции, като:

v Уронване авторитета на командния състав от различни нива, с твърдения за недостатъчни знания и квалификация на основата на различни критерии, умозаключения, и в процеса на междуполитически борби, което разрушава не само теорията на военната наука и изкуство, но противоречи и на познанието за живота като непрекъснат процес, отричат се приемствеността, традициите, което в областта на отбраната има особено място. Във връзка с това все по важна е ролята на обществените организации, разбиращи тази проблематика и търсещи общи подходи.

Липсата на устойчива тенденция в процеса на трансформацията, демотивира професионалния военен и поставя кариерното развитие в положение на политическа зависимост, което създава реални предпоставки армията, като основен елемент на въоръжените сили и инструмент за отбрана на държавата да попадне под влиянието на определена партия ( партизиране)!

Нужен е ясен път за кадрово развитие с ротация на командните длъжности, като особено внимание трябва да се отделя на всеки един военнослужещ, преминаващ обучение, квалификация или командирован в различни елементи от структурите на НАТО и ЕС. Всяко следващо назначение/командироване, трябва да е в интерес на изграждане способностите на структурите, чрез повишаване квалификацията на отделния военнослужещ, а не самоцел/лично желание, за да поработи дори и на същата длъжност. Естествена причина за това е несравнимият еквивалент на заплащането и практическа възможност за намиране на постоянна работа в следващ момент.

Тревожна е тенденцията в кадровия процес да се прилагат практики от политическия живот - военен началник, командир да си «избира екип»! Самия кадрови процес предполага изграждането на структурите на базата на съществуващите критерий и лични качества, а не да пасва на някого лично и в това е основния смисъл на известната схема за кариерно развитие. Ако тенденциите не се променят, това е потвърждение за ерозиране на армията, като призвание!!

Социалният статус определя военнослужещите, като особена част от обществото, които докато са на служба следват решенията на правителството и заповедите на командирите. Когато завърши кариерният път, понякога доста по-рано от законовите възможности за другите граждани, определени от пенсионна възраст, поради спецификата на военната професия и изискванията на работодатели, те застават пред предизвикателството на нов избор. Не бива да се подценява фактът, че в процес на трансформация на обществото в условия на криза и повишена безработица, ангажирането и реализирането на излезлите от армията е въпрос с повишена трудност, а за обществото-израз на липса на социална политика. Не бива да се приравнява социалната политика до нивото-«социални кухни» и клубчета «да си се събират там».

От тази гледна точка, са необходими ясни и своевременни средносрочни (1-1,5 години) националните отговорни решения.

1. Да се инициира в парламента от името на президента, като върховен главнокомандващ, провеждане на „Стратегически преглед на сигурността и отбраната“ в контекста на нейната многоелементност, който да позволи реализирането на интегрирания подход отразен в „Стратегията за национална сигурност“. С това, да се изключи възможността от по-нататъшно разрушаване на Българската армия, като основа на отбранителната структура чрез многократно провеждане на политически мотивиран, вътрешно ведомствен (в Българската армия) преглед на структурите.

2. Под контрола на президента, като върховен главнокомандващ и съответната парламентарна комисия, да се направи анализ и оценка на ефективността на новата интегрирана структура на МО, новосформираното Съвместно командване на силите и командванията на видовете въоръжени. Да се оценят причините, водещи до минимизиране на военната експертиза в процеса на управление на МО, довели до реализиране на законодателни промени с недостатъчно добре обоснован ефект.

3. Да се завърши формирането на обществената представа за професионалния военнослужещ на действителна служба и в резерва. Законодателството в страната, в това число и военното, следва да интегрира като критерий двата елемента на военната професия -единият, като „място за квалификация и прехрана“ и вторият - свързан с «Призванието, изключителната проява на морал и готовност за подчиняване на личното пред интересите на държавата (саможертва)». Честите, немотивирани от тази гледна точка промени, поставят на изпитание морала в армията, без който тя се разпада.

4. Да се настоява да бъде преразгледано и анализирано приетото поредно изменение в критериите/условията в Кодекса за социално осигуряване при пенсиониране на военнослужещите, като се даде реална оценка за влиянието му на готовността на армията и социално –психологическия климат в нея. Да продължи обсъждането и дългосрочното решаването на проблемите в пенсионната система в във връзка с регламентираното със закон ограничение на максималната пенсия (таван), като се разглежда опитът на други държави, като Германия, Румъния и други.

5. Необходимо е политическите съветници и експертите във военната област на всички нива на управление в държавата, в това число частния бизнес, добре да познават същността на процесите и тенденциите на дискутираните въпроси, да търсят причините за различни решения по аналогични проблеми в други страни. Тяхното съгласие или несъгласие да не е конформистко, обслужващо моментни политически цели, за да си осигурят безоблачно бъдеще, а да е мотивирано от познанието и личната им убеденост, че :

§ военната професия е ПРИЗВАНИЕ;

§ военнослужещите от различни нива са образовани и добри професионалисти в областта на отбраната преди всичко, което стеснява възможностите за последващо адаптиране в други области, особено след 20-30 години служба.

§ от провежданата политика, изразяваща се в състоянието на военнослужещите след уволнение и отношението към тях се определя бъдещият морален облик на армията, а чрез него и на въоръжените сили.

Няма да се спирам на инициативите, които са предприемани през последните години, по отношение социалните програми за действащия състав, програмите за адаптацията след напускане на бойният строй, но си заслужава да знаем реалността на тези начинания-независимо дали се харесват или не. Очевидно светът се развива и по скоро сме във взаимна зависимост, отколкото да си мислим, че става това, което си искаме тук. Тенденциите са необратими - познание, развитие, противопоставяне на идеи, дискусии, но ако професионалните военни нямаме единство, а сме разделени в стремежа да оцелеем поединично или защото искаме да върнем спомен за собствената си значимост - не се случват очакваните неща. Липсата на единни подходи, успешно позволява политическо манипулиране и противопоставяне.

* Авторът е бивш първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия. Публикацията е част от доклада му на кръглата маса „Военната професия - настояще и бъдеще”, организирана от Обществения съвет по въпросите на отбраната и Асоциацията на Сухопътните войски.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 7

  1. #1
    5656 08 мар 2013, 10:19
     
    0
     
    0

    за 24 год в авиацията се скъсах от работа и напрежение и сега какво...на боклука.

  2. #2
    Dead Moroz 08 мар 2013, 11:37
     
    0
     
    0

    ...."Тревожна е тенденцията в кадровия процес да се прилагат практики от политическия живот - военен началник, командир да си «избира екип»! "....авторът такива работи не е правил...нее

  3. #3
    Пенчо Славеков 08 мар 2013, 13:32
     
    0
     
    0

    Адмиралчо , военната професия е най-вече да можеш да си изхраниш семейството, другото са глупости. Престани вече с тая комунистическа пропаганда и се огледай малко, в България живееш все пак!

  4. #4
    Сигурно 08 мар 2013, 14:06
     
    0
     
    0

    Късно се е сетил господинът да прочете и некадърно да компилира постановките на Хънтингтън от книгата му "Войникът и държавата".Да беше чел и приложил тия идеи докато беше тандем със Златан Стойков,ама вместо това напълниха армията с некадърници и заешки генерали,но пък политически послушковци.Сигурно е нямал време овреме да изчете тая книга,поради заетостта си като на агент на ДС.

  5. #5
    Голем ръб 08 мар 2013, 21:38
     
    0
     
    0

    Евала на вицето. За първи път някой да се наеме конкретно да обрисува рамка за развитие на армията. В сравнение с плоскодънните опити на бялата книга и разни организацийки горните редове са просто бисери. Президенто да си ги препише в тефтерчето и да ги зубри.

  6. #6
    silvi 10 мар 2013, 22:16
     
    0
     
    0

    Много ме кефи, когато някой, който навремето е разполагал с някаква власт и нищо не е направил, сега дава акъл какво трябва да се направи. Златан Стойков ще го запомня със знаменитата заповед, до 1 септември, всички от ГЩ, които се намират в МО-1, да дойдат в МО-2. След 2-3 години цялото ГЩ отиде пак в МО-1. Движение да има.

  7. #7
    Да не би? 11 мар 2013, 15:42
     
    0
     
    0

    Бе тоя клепар навремето е ходил при турската врачка Фидес да му врачува,а сега ми говори наукообразни приказки за важността на военната професия.Да каже за какво е ходил при врачката Фидес?Да не би да е питал дали ще го обявят,че е агент на ДС?

Напиши коментар

РЕГИСТРИРАЙТЕ СЕ, ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА!


Регистрирай се

За реклама

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Новини от агенция Xinhua

Прочети още
eXTReMe Tracker