Ангелов: Всъщност истинска вълна от напускащи не се получи. Сега е обратният момент

Pan.bg 04 фев 2013 | 18:59 views (3653) commentaries(0)
img Интервю на министъра на отбраната Аню Ангелов за предаването „Денят започва” на Българската национална телевизия
01.02.2013 г.


Водещ: Казвам добро утро на министъра на отбраната Аню Ангелов.
Аню Ангелов: Добро утро.
Водещ: Затрудних се малко, защото много често казват „военния министър”, а всъщност вие сте министър на отбраната.

Аню Ангелов: Така е, да.
Водещ: Поводът да ви поканим е, че се прибра една голяма група от български военни тази нощ от Афганистан. Каква е вашата оценка, г-н Ангелов, на мисията, която те извършиха д в далечната азиатска държава?
Аню Ангелов: Всъщност приключихме една от мисиите. Това е външната охрана на международното летище в Кабул, столицата на Афганистан. Приключихме успешно, без жертви и тежки наранявания. Най-важното е, че момчетата се върнаха живи и здрави. Основната част от техниката и имуществото са прибрани в България, остава още малка част. Те изпълниха своите задачи перфектно по оценка не на мен или моите подчинени, или на началника на отбраната, а по оценка на техните командващи в Афганистан. Следователно, можем с открито сърце да кажем, че сме удовлетворени всички ние и самите участници, и ние, които ги ръководим, от тяхната дейност през тези 10 години, откакто всъщност изпратихме нашите първи войници в Афганистан.
Водещ: Дайте малко повече подробности за хората, които не са изкушени във военно-политическата тематика. Изтеглят ли се окончателно българските военни от Афганистан?
Аню Ангелов: Не, окончателно не се предвижда изтегляне. Предвижда се изтеглянето на т.нар. бойни поделения. Сега, в момента, извършваме втория етап с изтеглянето на ротата от Кабул. Там остават 82 офицери, сержанти и войници, които ще изпълняват съветнически функции, и два медицински екипа. Освен това има отделение „Разузнавачи”, отделение „Военна полиция” – с това осигуряваме нашето командване, което е на територията на Кабул. Остава до края на 2014 г. целият ни контингент в друг важен град - Кандахар, където се охранява летището в Кандахар, един от основните хълмове, от който се снабдяват всички армии, които участват в тази операция, и считаме до края на 2014 г. да изтеглим и тази рота. Ще останат около 120-150 души общо военнослужещи, които ще изпълняват функции по оказване на помощ на афганистанските сили за сигурност по отношение на техните действия, подготовка, обучение.
Водещ: Г-н Ангелов, много българи биха се запитали обаче каква е ползата за България от една подобна мисия, защото тя струва и доста пари?
Аню Ангелов: Ако сме честни, трябва да кажем, че би струвало много повече пари, ако ние сами осигурявахме цялото ни участие. Ние получаваме една огромна помощ от САЩ по отношение на логистичното осигуряване на нашите контингенти там. До момента през различните контингенти в Афганистан са преминали 7250 военнослужещи. Това е огромен опит – вие чухте и националният командир какво каза. Някои от тях са били на мисия там два или три пъти, а това е опит, който никъде другаде не може де придобиете конкретно по изпълнението на тези задачи, които са характерни за съвременните условия, за съвременните заплахи. И аз считам, че това участие е от огромна помощ и за армията, въпреки че наистина изразходваме средства, които задължително трябва да изразходваме, като командировъчни – това е единственото, което плащаме. На практика всички военнослужещи, които се връщат тук, са уверени, че са изпълнили своя дълг. И аз искам от тук да им изкажа своята сърдечна благодарност за това, което те правят, правиха и ще продължават да правят, съгласно стратегията за трансформация.
Водещ: Как се вписват в Българската армия хората, които са били на мисии, като започнем от Камбоджа, минем през Ирак и Афганистан?
Аню Ангелов: От две години всъщност в нашите мисии са изпращани щатни подразделения. Това означава, че рота или батальон изпълняват конкретна задача. Допреди 2011 г. те се набираха на доброволен принцип, което създаваше доста проблеми при запознаването на хората, чувството за близко рамо и т.н. Считаме, че тази крачка е в правилна посока и ще продължим само с щатни подразделения да изпращаме там. Важното е, че връщайки се тук, те остават със своето формирование и продължават да служат – така, както са служели и преди да заминат на мисия, но вече с ново самочувствие и с нов опит.
Водещ: Със сигурност военният опит е незаменим, който придобиват българските военни, но човек може да си зададе въпроса: за какво й е на България да праща нейни момчета и момичета да ги убиват на другия край на света? Какви са ползите ни като държава от това да пращаме наши войски в такива размирни райони?
Аню Ангелов: Тук наистина ще трябва, особено за този период след 2014 г., който надявам се ще бъде по-спокоен, да разширим нашето участие в Афганистан – икономическо и културно. Защото това е една държава, с която имаме отдавнашни връзки. Много афганистанци има, които са се обучавали в България. Те чувстват България като страна-приятел и наистина някак си трябва да помислим и за разширяване на кръга от възможности с граждански специалисти, с участие на български фирми, за да може наистина да използваме това отношение на Афганистан към България и да можем да придобием и някаква икономическа полза. Тук не става въпрос за полза, която винаги се поставя като въпрос „Защо сме там?”. Ами просто ние сме там, защото сме страна-членка на НАТО. Ние не само трябва да се ползваме от колективната сигурност и отбрана, но и да допринасяме за тази колективна сигурност и отбрана, да допринасяме за укрепване на мира и сигурността в света. Това е една от много важните мисии на Българската армия. Точно в изпълнение на тази мисия участваме с контингент и в Афганистан.
Водещ: Заслужава ли си, г-н министър, при положение, че много българи пострадаха – в Афганистан не толкова, но в Ирак, да кажем, където дадохме доста жертви?
Аню Ангелов: Какво означава заслужава ли си? Всъщност и в Ирак беше война. Ние имаме и трима тежко ранени, които се възстановиха, и сега продължават да служат от Афганистан.
Водещ: Да, въпросът е, че това не е наша война, това не е българска война.
Аню Ангелов: Това е война на международната общност, както, например, в Ирак – срещу диктатора Саддам Хюсеин, който използва химическо оръжие срещу своя народ. Като говорим за Афганистан също мисля, че трябва да се съсредоточим върху това какво всъщност представлява тази държава. Това беше един рай за „Ал Кайда” и не само за тях, един рай за транснационални терористични организации. Така че нашето участие там е от гледна точка на възможността да въздействаме далеч от нашите граници, за да може да дадем и повече сигурност. Както знаете, няма 100% сигурност. Това го доказа и терористичният акт в „Сарафово”. Но това е един от начините да се борим с международния тероризъм.
Водещ: Да ви попитам, днес прочетох статистически данни, че България по брой военни на глава от населението е на второ място в Европейския съюз. Мен лично това ме изненада леко, защото доста съкращения имаше в Българската армия в последните 20 години. Не са ли много подобен род военни за страна в икономическо състояние като България?
Аню Ангелов: Не. Всички армии съкращават своя състав и когато гледаме тези относителни цифри, трябва да си даваме сметка все пак какво е или колко на брой е населението на дадена държава – да кажем, 45 на 10 хиляди. Ние правим всичко възможно да увеличим разхода, т.е. средствата, които се заделят за един военнослужещ. Ако сте обърнали внимание в това изследване, ние сме на последно място по отношение на осигуреността на всеки един военнослужещ – около 5000 евро на година. Това не ни дава възможност за развитие и точно това целим с онова, което вършим сега, в момента, съгласно Бялата книга за отбраната и въоръжените сили. Намаляваме личния състав, целим да увеличим дела на инвестиционните разходи с цел да увеличим това осигуряване, то да достига до 10-12 хиляди евро на военнослужещ, с което на практика бихме се наредили някъде по средата на тази градация, която се прави в това изследване. Всъщност съкращаването с 5700 военнослужещи е една сложна задача. Основната част ние вече я минахме. През тази година имаме да съкратим около 800 щатни длъжности, така че да изпълним в края на 2014 г. тази цифра от 5700 щатни длъжности по-малко в Българската армия и в другите структури на Въоръжените сили.
Водещ: Това няма ли да се случи по един естествен начин, след отпадането на някои социални придобивки на военните? Изобщо, случи ли се тази вълна от рапорти за напускане след отпадането на възможността за получаване на заплати при пенсиониране?
Аню Ангелов: Да, имаме. Всъщност 658 души напуснаха заради въвеждането на второ изискване за пенсиониране – това е именно възрастта. Тези офицери - основно офицери, много малко сержанти - напуснаха и то благодарение на различни слухове за премахване на 20-те заплати, за намаляването им наполовина, за въвеждането на тази възраст, която в края на краищата им дава повече сигурност и повече време да служат в армията, отколкото да излизат навънка и да търсят наново работа и наново поприще. Всъщност истинска вълна не се получи, тъй като право имаха около 1700 души да поискат да бъдат освободени, а около 700 направиха това. Сега е обратният процес. Сега, до момента, нямам нито един рапорт след Нова година за освобождаване по желание, а имам рапорти и имейли, които искат да се върнат на служба – част от офицерите, които напуснаха. Това означава, че и ние не сме си свършили както трябва работата да обясним на военнослужещите всички плюсове и минуси на едно такова решение да напуснат армията в такъв момент. Но това от друга страна - знаете, че трябва да съкращаваме длъжности – облекчи хората, които искат да служат и те можеха и могат да останат да служат, вместо да напуснат армията по силата на организационно-щатни промени, а не по желание. Това е плюсът от решението на тия млади хора, които, кой знае защо, решиха да напуснат преждевременно армията.
Водещ: Накрая на нашия разговор, да попитам - как върви изборът за покупката на многоцелеви изтребител за нашата армия след правителственото решение? В скоро време може ли да очакваме развръзка?
Аню Ангелов: Решението на Министерски съвет е до края на месец февруари – началото на месец март да представя резултатите от преговорите с четири държави. С две от тях привършихме, остават още две държави. До края на месец февруари ще бъдат проведени такива преговори и в зависимост от методиката и критериите за анализ на предложенията ще бъде взето решение и на Министерски съвет ще се предложи конкретен нов тип боен самолет за Военновъздушните сили, съответно с всички необходими съпътстващи данни като цена и т.н. Тук искам да подчертая, че напразно се тръби от уж приятели на ВВС, че едва ли не 700 милиона лева ще похарчим за девет самолета, т.е. делейки на девет се сумира цената на един самолет. Не. Ние разчетохме, че можем да отделим за тази цел по 100 милиона лева на година от бюджета на Министерството на отбраната, без да закачаме съществуващите или евентуално повишаващи се бюджети за социални осигуровки, за здравеопазване, за образование. Това е изцяло в рамките на възможностите на бюджета за отбрана. Това са ни възможностите – за седем години, от 2014 до 2020 г., да заделяме по 100 милиона. Това е, което ни ограничава в избора на конкретен тип нов боен самолет, така че имаме още работа.
Водещ: Добре, благодаря ви, че дойдохте в нашето студио да кажем добре дошли на завърналите се от Афганистан български военни.
Интервюто взе: Марио Гаврилов
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка