Преди 70 години съветската победа при Сталинград обръща хода на войната

Pan.bg 02 фев 2013 | 18:40 views (3409) commentaries(0)
img БЛИЦ

На 2 февруари 1943 г. приключва битката за Сталинград – 6-та германска армия на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира напълно и безусловно. След като предишната зима в битката при Москва е спрян настъпателният устрем на германците, при Сталинград Съветската армия завладява стратегическата инициатива и обръща хода на Втората световна война.Битката за Сталинград (днешен Волгоград) започва на 17 юли 1942 г. с лятното настъпление на Вермахта в Южна Русия, като е създадена най-плътната и мощна групировка по това време на фронта. Привлечени са и всичките румънски, унгарски и италиански войски, дори и хърватски полк.

До 18 ноември немците успяват да излязат на река Волга и да завземат между 80 и 90% от разрушения Сталинград. Съветските войски продължават да бранят само два тесни, изолирани един от друг участъка.

Рано сутринта на 19 ноември 1942 г. съветският Югозападен фронт започва контранастъпление от плацдармите на десния бряг на Дон. Румънска 3-та армия е смляна и ден по-късно прекратява организираната съпротива.

Основният удар е нанесен на 20 ноември южно от Сталинград. Три армии от Сталинградския фронт разбиват левия фланг на 4-та румънска армия и я отхвърлят на запад. На 23 ноември части на Сталинградския фронт се съединяват с Югозападния, затваряйки обръча около германските войски край Сталинград.

В обкръжение попадат между 250 000 и 300 000 войници на Оста: 14 пехотни, 3 танкови, 3 моторизирани, една противовъздушна и две румънски дивизии, както и хърватски полк. Срещу тях са насочени 7 съветски армии, а други части на Червената армия формират външната страна на обръча срещу евентуални опити на германците за пробив отвън.

Адолф Хитлер, който още в края на септември обявява публично, че немците никога няма да напуснат Сталинград, отхвърля призивите за отстъпление на 6-та армия, докато съветският обръч около нея все още не е твърде плътен. Влияние за това решение оказва опитът от февруари-май 1942 г., когато Луфтвафе успява да осигури с горива, продоволствие, муниции и свежи войски 100-хилядна немска групировка, обкръжена край Демянск на северния участък на Източния фронт.

Фюрерът приема уверенията на Херман Гьоринг, че военновъздушните сили ще съумеят и този път да доставят на обкръжените войски необходимите подкрепления до деблокирането им от новата германска групировка под командването на фелдмаршал Ерих фон Манщайн. Манщайн стабилизира фронта извън сталинградския „котел“ като реорганизира германските съединения и остатъците от разгромените румънски войски.

След като привлича подкрепления от други участъци на Източния фронт и от окупирана Франция, на 12 декември Манщайн дава начало на операция „Зимна буря“ за деблокиране на Паулус. Германският 57-ми танков корпус, поддържан от румънски части, настъпва от Котелниково на североизток към Сталинград и за седмица упорити боеве преодолява по-голямата част от разстоянието. На по-малко от 40 км от целта, корпусът е принуден да спре настъплението си заради претърпените загуби.

В този момент Хитлер повторно отхвърля предложението 6-та армия да се опита да пробие обкръжението отвътре. На 23 декември немската контраофанзива е окончателно преустановена.

На 13 декември, ден след като Манщайн започва настъпление към Сталинград, Ставката нарежда на войските от Югозападния фронт да разгромят италианските и германските войски по средното течение на Дон, след което да заходят на югоизток във фланг на Манщайн.

Новото съветско настъпление започва на 16 декември. След тридневни боеве са разгромени италианската 8-ма армия край Дон, а 3-та гвардейска армия си пробива път срещу немски и румънски части от оперативна група „Холит“.

Обещаният от Гьоринг „въздушен мост“ се проваля: доставките по него за 6-та армия са средно малко над 94 тона на ден, десет пъти по-малко от необходимото.

За девет дни Червената армия напредва около 180 км на юг към Ростов и създава реална заплаха за германските войски, сражаващи се в Кавказ и по долното течение на Дон. На 28 декември Хитлер нарежда на група армии „А“ да се изтегли от Кавказ, а група армии „Дон“ да отстъпи на 250 км от Сталинград.

След като Паулус отхвърля предложение за капитулация, в 8:05 ч. на 10 януари 1943 г. започва масиран артилерийски обстрел на немските позиции, последван от щурм. Съпротивителните сили на германците са понижени заради глада, болестите и недостига на гориво и боеприпаси.

След двудневни интензивни боеве западните германски позиции започват да се разпадат. Летищата им са превзети. Осем германски дивизии престават да съществуват като бойни формации. В този момент над 100 000 германски войници са струпани в Сталинград.

На 26 януари съветските танкови части разделят германската групировка на две части. Южната част престава да съществува на 31 януари.

В историята на германската армия няма случай на пленен генерал-фелдмаршал, затова Хитлер повишава Паулус в това звание с увереността, че той ще се самоубие. Часове по-късно обаче Паулус се предава в плен. Северната група, под командването на генерал Карл Щрекер, се предава два дни по-късно, след като срещу нея е съсредоточена цялата налична артилерия на Донския фронт (около 300 оръдия на километър).

Битката за Сталинград окончателно приключва на 2 февруари 1943 г.

Междувременно германските войски се изтеглят от Кавказ. Така девет месеца след началото на немското настъпление към Волга и Кавказ е възстановена приблизително линията на фронта от предното лято.

Битката за Сталинград е най-кървавата на съветско-германския фронт по време на цялата война. По приблизителни изчисления в него войските на Германия и съюзниците ? Румъния, Италия и Унгария губят около ? от личния си състав, воюващ на Източния фронт – загуба, от която те така и не успяват да възстановят.

В исторически изследвания се сочат различни данни за жертвите, дадени от войските, обкръжени в Сталинград. От 140 000 до 160 000 са загиналите и ранени немски войници. Между 25 000 и 34 000 са евакуирани по въздух. В плен попадат 91 000 души. Като цяло загубите на Германия и съюзниците ? в Сталинградската битка се изчисляват от 850 000 до 1 000 000 души (в последното число около 585 000 германци, 110 000 италианци, 160 000 румънци, 143 000 унгарци).

Голяма част от немските войници, взети в плен при Сталинград, умират от петнист тиф или от изтощение на път към Сибир и в съветски мини. В Германия през 1955 г. се връщат само 6000 души.

Около 50 000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, са убити или пленени от Съветската армия. От тях практически не оживява никой.

По време на контранастъплението след 19 ноември Германия губи около 2000 танка и щурмови оръдия, близо 3000 изтребителя, бомбардировачи и транспортни самолети и над 10 000 оръдия и минохвъргачки срещу съветските 4341 танка и 2769 самолета. Германската военна промишленост не смогва да възмезди нарастващите загуби. През 1943 г. значителни материални и човешки ресурси трябва да бъдат отклонени към други театри на бойните действия. В резултат на тези два фактора в навечерието на битката при Курск Червената армия добива значително превъзходство в хора и техника над Вермахта.

Червената армия дава общо 1 129 619 жертви в битката. От тях 478 741 души съставят безвъзвратните загуби (убити в бой, починали от рани и болести, безследно изчезнали, пленени), а 650 878 са ранени, болни или измръзнали.

В тези данни не влиза броят на цивилните жертви, който не е установен с точност. Преди войната населението на Сталинград е близо 500 000 хиляди души, а непосредствено преди битката се увеличава с десетки хиляди бежанци от Украйна. Евакуацията от града е частична (100 000 души до август 1942 г.). Към края на сражението в него остават 32 000 мирни жители.

Както отбелязва германският генерал Курт фон Типелскирх, и двете воюващи страни понасят тежки загуби, но германските натежават повече предвид по-големите човешки резерви на СССР. Освен това нацистка Германия губи много бойна техника, запаси от гориво и престиж пред съюзниците си.

В знак на почит към героизма на неговите бранители през 1945 г. Сталинград получава званието „град-герой“. През 60-те години на хълма Мамаев курган над Волгоград е издигнат монументът „Родината-майка зове“, висок 85 метра, а около него е изграден мемориален комплекс.
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка