в. Република

Иван Милов е роден на 17 юли 1972 година в Пловдив. Завършил е Английска езикова гимназия в Пловдив и Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Има магистратура по политология и магистратура по политически мениджмънт. От 1997 г. е офицер от въоръжените сили на Република България - летец-пилот. Летял е на самолети Л-29, Л-39, Су-25 и МиГ-23. Председател е на Българската офицерска легия «Раковски”. Женен, с две деца.

- Майор Милов, легия «Раковски” организира мирно шествие на 14 октомври. Обявихте се срещу промените в начина на пенсиониране на военнослужещите. Защо?

- Причината е една единствена. Искаме да покажем на българското общество, че искаме да имаме силна България, силна Българска армия, силно общество. Хората в България да бъдат силни и обединени. Разединени хората са много по-лесно манипулируеми. Могат да бъдат насъсквани един срещу друг, а това не води до нищо добро за страната ни.

- Вие се отказвате от увеличаване на заплатите, ако това е за сметка на въвеждане на възраст за пенсиониране. Обвиниха ви обаче, че просто искате да запазите привилегиите си.

- Искам да подчертая дебело, че тук не говорим за привилегии. Привилегия е да получаваш нещо, което не ти се полага. Всички права, които имат българските военнослужещи са изрично записани в Закона за отбраната и въоръжените сили. На българския военнослужещ са му отнети редица граждански права, затова той е компенсиран от държавата. Той получава правото след напускане на състава на въоръжените сили да получи до 20 заплати компенсаторна сума за положения труд. Освен това е записано, че той може да използва правото си на пенсиониране при изработване на 27 години. Ние искаме условията за пенсиониране на кадровите военнослужещи да не бъдат променяни в последната минута. А да се проведе дебат в министерството на отбраната с военнослужещите в това число и с легия «Раковски”. Да бъде обяснена причината, поради която се въвеждат тези допълнителни условия.

- Какви всъщност са тези допълнителни условия?

- Всъщност те са въвеждане на втори параметър за пенсиониране. Досега българските военнослужещи се пенсионираха единствено и само спрямо кодекса за социално осигуряване след 27 години прослужено време, от които задължително 2/3 в редовете на Българската армия. Това, което сега искат да въведат от министерството на отбраната и правителството, е кадровите военнослужещи да могат да се пенсионират при навършени 52 години за младшия офицерски и сержантски състав, а за старшия офицерски състав и висшия команден състав възрастта става 54 години. Всъщност ние не сме против въвеждането на възраст. Наясно сме какви са условията, по които се работи в страните, членки на НАТО. Там обаче това е една малка част от социалния пакет, който получават военнослужещите. Проблемът е, че слагането на този втори параметър се прави изведнъж по решение на политическия кабинет на министерството на отбраната. Българската офицерска легия «Раковски” беше само информирана, нямаше дебат, който да мотивира решението.

- Смятате ли, че тези промени могат да доведат до отлив на младите, които искат да служат в Българската армия?

- В нормалните европейски държави, когато се предприема такава генерална крачка, която пряко засяга социалните права на военнослужещите, това се извършва много внимателно. Тук правилата се променят непрекъснато. Миналата година се вдигна възрастта за пенсиониране за кадровите военнослужещи от 25 на 27 прослужени години. Дори не се изчака и година, за да се види какъв е ефектът, и днес отново имаме предложения, които касаят начина на пенсиониране. Според нас подходът спрямо системата за сигурност трябва да бъде равномерен и планиран, а да не се прави по този хаотичен и непредвидим начин. Как един млад човек ще бъде убеден, че иска да служи в Българската армия, след като не знае дали условията, при които влиза в състава й, няма да се променят коренно утре или след 6 месеца. Тази несигурност наистина демотивира младите хора.

- Написахте отворено писмо до министър Ангелов, парламента, президента и министър-председателя, за да изразите вижданията си. Какво последва от това?

- Нищо, досега отговор нямаме. От 1 октомври насам диалогът с министерството на отбраната и министър Аню Ангелов е прекъснат.

- Какво ще предприемете оттук нататък?

- Обявяваме всяко наше действие публично пред обществото, като стриктно спазваме законите на България. Не желаем да се противопоставяме и да се конфронтираме. Българската офицерска легия «Раковски” в петък изпрати писмо до премиера Бойко Борисов. В него го молим да проведем работна среща, на която да изложим нашите виждания. Искаме да го помолим да се яви като един вид медиатор, посредник между нас и министерството на отбраната. Основното правило, с което работим толкова години, е всички проблеми да се решават чрез диалог, а сега той липсва. Ние сме за това да седнем и да си кажем кривините в рамките на министерството на отбраната. Може да имаме различни мнения и позиции, но чрез компромиси от двете страни може да се стигне до вариант, който ще бъде еднакво удовлетворяващ и за двете страни. Искаме да излезем единни пред обществото. В момента предложението за Бюджет 2013 е в парламента, както и това за новия Закон за Държавно обществено осигуряване. Така че ще започнем и разговори с абсолютно всички политически партии и ще обясним нашето становище.

- Надявате ли се премиерът да се включи в този дебат?

- Да, аз се надявам, че като генерал от Българската армия той ще чуе и нашата позиция. Ще прецени дали има условия, при които да коментираме евентуално преразглеждане на позицията на правителството или просто нещата ще бъдат приети както са. Ако ги приемат в този им вариант, всеки военнослужещ може да реши сам какво да предприеме - дали да остане или да напусне състава на въоръжените сили. Но това според нас ще доведе до отлив на много хора, които в момента носят основна част от службата в Българската армия - тези, които имат опит. И оттук нататък ще бъде много трудно тези хора да се завърнат. А да бъдат подготвени такива квалифицирани специалисти ще коства много финансови средства на държавата.

Нещо повече: За летенето
Иван Милов винаги е искал да бъде военен летец. «Баща ми беше военен летец. Откакто се помня съм около самолетите. През 1986 г. станах член на пловдивския авиоклуб. На 14 години нямах право на книжка, но ми разрешиха да се кача на безмоторен самолет. А на 15 години се качих на моторен самолет - оттогава авиационният бензин и керосинът станаха част от мен”, разказва той. «Когато си горе нещата са различни, за 40 минути ти и самолетът сте едно цяло. Самолетът не признава генерал, не признава лейтенант. Когато сме на старта пагоните се свалят”, добавя майор Милов.