До Одрин и обратно с противоречиви чувства!

Pan.bg 21 авг 2012 | 10:38 views (3319) commentaries(0)
img otbrana.com

Заедно с група офицери и сержанти от Общинската организация на СОСЗР Карлово посетихме Одрин на 18 август. Екскурзията беше организирана в чест на 100г. от Балканската война. Превземането на града на 13 март 1913г. донася световна слава на българското военно изкуство и на армията. То кара, вестниците в Западна Европа да напишат с чувство на респект, че България се превръща в 7-мата Велика сила в света, а българ- ските воини са наречени, заради своята храброст - „прусаците на Балкани те”.

В Одрин посетихме Мемориала на Шукри паша, който е един от най-новите военни музеи на Турция. Открит е през ноември 2000 г. в Каик табия, извисяваща се величествено над града. Очаквах да видя в Музея обективно поднесена истина за битката за Одрин. Уви! Уредената експозиция, която разказва с фотоси, картини, експозета и манекени, облечени в турски военни униформи и национални носии за обсадата. Постоянната изложба и записаната на турски език, беседа разказват за шестмесечната отбрана на Одринската крепост и прославят нейния комендант Шукри паша, като голям пълководец. Той е наречен „гаази” - тоест - победител и герой, който в условията на тежка обсада, половин година отблъсква атаките на българските и сръбските дивизии и предава крепостта, не защото бил победен, а единствено воден от състрадание към населението на Одрин, за да не страда то от лишенията и да не дава повече жертви! Парадоксално, но факт!

От историята знаем, че Шукри паша, след извършения пробив в Източния сектор на крепостта от войските на генерал Георги Вазов, на 13 март 1913 г. капитулира и предава безславно града заедно с 65-хилядния му гарнизон, артилерията и всички налични боеприпаси!? Нещо друго обаче ме шокира повече! В Музея видях картини, на които български войници извършват нечувани жестокости. На една от тях е изобразен разярен български воин, който избива цяло турско семейство. След като е заклал мъжа, разпорва корема на бременна му жена и набучва нероденото й бебе на своята сабя. На друга графика видях възрастен турчин да държи невръстно дете, а български офицер да го разстрелва от упор с пистолет! На трета рисунка, е показано, как българските артилеристи умишлено се целят в къщите и улиците на града, за да избиват мирното население. Ако това е така, чудно защо, най-голямата и най-лесно поразима „мишена” в града – величествената джамия „Султан селим” не е пострадала от българския артилерийски обстрел? Такива жестокости и зверства наистина има в общата ни история, но те са извършени не от българските войници в Балканската война, а от надъхания с верски фанатизъм башибозук по време на Априлското въстание от 1876г. в Клисура, Перушица, Батак и Панагюрище и край река Арда, при гоненията на тракийските българи през 1913г.

Възпитанието в дух на национализъм на турските младежи, които идват от всички краища на родината си, за да се поклонят в Мемориала на Шукри паша е хубаво нещо, от което трябва да се поучим и в България. Нашето младо поколение знае много малко за онези славни български генерали и техните воини, извоювали паметни победи във войните за национално обединение и покрили своите бойни знамена с неувяхваща слава. Смятам, обаче, че това не трябва да става, за сметка на историческата истина и да насажда омраза към българите. Защото истината има съвсем друга окраска. След превземането на града, по заповед на началника на Одринския гарнизон, генерал Георги Вазов се отварят артелните складове, за да се нахранят прегладнелите кадъни и турските деца, които часове наред обсаждат полевите кухни на българските полкове с тъжни очи и се редят на дълги опашки с протегнати канчета в ръце. Нещо повече, когато командващият 2-ра армия, генерал Никола Иванов връща сабята на предалия се в плен Шукри паша, в знак на уважение, както повеляват правилата на военната етика и отношението към поваления противник, той не му спестява критичната забележка, за заповедта му да се запалят мостовете и складовете с продукти. Според генерал Иванов, това е безсмислена постъпка, обричаща населението на града на гладна смърт!

И като си помисля, че само преди няколко години един бивш министър на просветата поде кампания у нас да си пренапишем историята заедно с историци от съседните балкански страни и да изхвърлим от нея събитията, които ни разединяват и насаждат омраза, а един инициативен комитет реши да издигне идеята за построяване на паметник на низамите на Сюлейман паша, загинали на Шипка в Освободителната война, които потопяват в огън и кръв цяла Тракия, в замяна на паметник на загиналите български воини при Одрин в Балканската война, ми става още по-тъжно и обидно от това злоумишлено фалшифициране на историята и превръщането на едно поражение в победа. Още повече, че българският войник кара военните кореспонденти да го опишат по време на войната, като хуманен и състрадателен човек, който не изпитва омраза и злоба към пленените и ранени турски войници, въпреки петте века на робство, изпълнени с жестокост и насилие. Този факт потвърждава в интервю пред руски журналист дори плененият при село Мерхамлъ, командир на Кърджалийски корпус, Явер паша. Чудно ми е тогава, защо никой от известните български историци не е протестирал досега срещу фалшифицирането на фактите около обсадата и превземането на Одрин и представянето на българския войник, като дивак и варварин? Нравствено задължение на всеки българин е да познава добре историята на своя народ и да се гордее с великите примери в нея. Те ни карат да се самоуважаваме, въпреки малките параметри на страната ни, като площ и население. Защото ако ние не се уважаваме и не реагираме адекватно на историческата неправда, още повече по повод едно събитие, което обединява, като във фокус всичко най-хубаво в българската народопсихология, то едва ли ще можем да накараме другите народи да ни уважават и да ни имат за равни на себе си ! И още не нещо ! С искрено изумление наблюдавах, как много български туристи, усмихнати се снимат за спомен пред паметника на Шукри паша. Същият този Шукри паша през 1903г. удавя в огън и кръв изконния порив на българите за свобода в Странджа и Одринска Тракия. Незнанието обаче не е оправдание за тази гаргара с историята!? Такива са фактите на историческата истина, а когато фактите говорят, казват древните елини и боговете мълчат!!!

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка