Горещи новини
- Украински десантчици удариха една от най-модерните руски БМД в Курск
- Тръмп: Да се прекрати войната в Украйна със сила и мъдрост
- Bild: Има "план за победа на Украйна" с прекратяване на огъня, Зеленски отрече
- Зеленски: Украйна не може да оборудва дори 4 от 14-те необходими бригади
- Зеленски: Путин и подобни типове могат да разделят света и да го изядат като пай
- Успешно участие на формирование от Първа група на СКСО в учението Orion-24
- Путин увеличи числеността на армията си до 1,5 милиона войници
- Дания доставя втора партида изтребители F-16 в Украйна
- Седмица на пътната безопасност 16 – 22 септември
- Министър Атанас Илков се включи в шествието под наслов "Стоп на пътните убийства! Да пазим децата - бъдещето на България"
Пламен Иванов (от http://www.foreignpolicy.bg)
Състоянието на конфликта и преди всичко влиянието на външни фактори подтиква развитие в Сирия различно от това, което стана в Либия миналата година. Протестите започнаха в средата на март 2011 г. с искане за демократични реформи и освобождаване на хилядите политически затворници. Седмица по-късно обхванаха всички по-големи градове и паднаха първите жертви. Оттогава измина повече от година. В Либия, за по-малко от половин година от февруарското начало на бунтовете, след приливи и отливи нещата добиха по-различен вид. А за по-малко от година те достигнаха своя завършек.
Силна е подкрепата за Сирия от Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН. Двете страни блокираха две проекторезолюции и други усилия за предприемане на по-активни действия срещу режима на Башар Асад, опасявайки се да не се повтори либийски сценарий и не изгубят още по-важен съюзник в Близкия Изток. Русия продължава да предоставя оръжие на режима, който запазва своята сила и цялост. Опозицията, от своя страна, не е така единна и силна и не разполага с много оръжие да се противопостави. С блокирани външни усилия за по-обхватно подпомагане и въоръжаване, тя не може да задържи дълго време големи територии и градове и води успешни действия срещу правителствената армия. В опит за преодоляване на безизходизата, планът на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, съставен предимно по руски предложения за разрешаване, опитва да намери развръзка чрез споразумяване между страните в конфликта. Външна военна интервенция или налагане на коридори за помощ остават на заден план заради опасения от силен сирийски отговор. Опозиицята притяга редици за по-добро организиране и използване на външното подпомагане, но няма напредък. Очертаващата се стагнираща ситуация може да продължи, след като и режимът и бунтовниците очевидно нямат желание да сложат оръжие. Дали нарастващ външен натиск и санкции срещу Дамаск ще помогнат или изглеждащата невъзможна военна намеса, за която иначе подготовката не спира?
Каква е разликата от конфликта в Либия и кои са причините да няма обрат досега?
1. За разлика от Либия, режимът в Сирия има твърдата подкрепа на две постоянни членки на СС: Русия и Китай.
2. Подкрепата за режима не е само политическа: Русия е най-големият доставчик на оръжие.
3. Изгражданият международен фронт срещу Асад и в подкрепа на опозицията серазраства, но остава недостатъчен. Това не е само заради блокиращите действия на Русия и Китай, но и по съображения около въоръжаването на опозицията инеизвестности за бъдещето при падане на режима.
4. Режимът, армията и полицията на Башар Асад остават единни и силни. Ръководството на страната като цяло подкрепя президента, с неголеми изключения.Не се забелязва вътрешни сили да се организират за преврат. Няма масови бягства надържавни служители, каквито имаше в Либия, способствали за бързо организиране насилна опозиция и практически на почти истинско второ правителство в страната със свои въоръжени сили.
5. За разлика от либийската опозиция, опозицията в 22-милионна Сирия е по-слаба ипо-малко въоръжена, макар да не е виновна за последното. Като цяло не е добре организирана, командната й структура се нуждае от подобрение. Основната тактика намногото малки бойни групи е кратки партизански акции с бързи нападения иизтегляния. Групите нямат голяма сила да водят сериозни сражения. Често сепринуждават да се укриват на турска територия.
Състоянието на конфликта и преди всичко влиянието на външни фактори подтиква развитие в Сирия различно от това, което стана в Либия миналата година. Протестите започнаха в средата на март 2011 г. с искане за демократични реформи и освобождаване на хилядите политически затворници. Седмица по-късно обхванаха всички по-големи градове и паднаха първите жертви. Оттогава измина повече от година. В Либия, за по-малко от половин година от февруарското начало на бунтовете, след приливи и отливи нещата добиха по-различен вид. А за по-малко от година те достигнаха своя завършек.
Силна е подкрепата за Сирия от Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН. Двете страни блокираха две проекторезолюции и други усилия за предприемане на по-активни действия срещу режима на Башар Асад, опасявайки се да не се повтори либийски сценарий и не изгубят още по-важен съюзник в Близкия Изток. Русия продължава да предоставя оръжие на режима, който запазва своята сила и цялост. Опозицията, от своя страна, не е така единна и силна и не разполага с много оръжие да се противопостави. С блокирани външни усилия за по-обхватно подпомагане и въоръжаване, тя не може да задържи дълго време големи територии и градове и води успешни действия срещу правителствената армия. В опит за преодоляване на безизходизата, планът на бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, съставен предимно по руски предложения за разрешаване, опитва да намери развръзка чрез споразумяване между страните в конфликта. Външна военна интервенция или налагане на коридори за помощ остават на заден план заради опасения от силен сирийски отговор. Опозиицята притяга редици за по-добро организиране и използване на външното подпомагане, но няма напредък. Очертаващата се стагнираща ситуация може да продължи, след като и режимът и бунтовниците очевидно нямат желание да сложат оръжие. Дали нарастващ външен натиск и санкции срещу Дамаск ще помогнат или изглеждащата невъзможна военна намеса, за която иначе подготовката не спира?
Каква е разликата от конфликта в Либия и кои са причините да няма обрат досега?
1. За разлика от Либия, режимът в Сирия има твърдата подкрепа на две постоянни членки на СС: Русия и Китай.
2. Подкрепата за режима не е само политическа: Русия е най-големият доставчик на оръжие.
3. Изгражданият международен фронт срещу Асад и в подкрепа на опозицията серазраства, но остава недостатъчен. Това не е само заради блокиращите действия на Русия и Китай, но и по съображения около въоръжаването на опозицията инеизвестности за бъдещето при падане на режима.
4. Режимът, армията и полицията на Башар Асад остават единни и силни. Ръководството на страната като цяло подкрепя президента, с неголеми изключения.Не се забелязва вътрешни сили да се организират за преврат. Няма масови бягства надържавни служители, каквито имаше в Либия, способствали за бързо организиране насилна опозиция и практически на почти истинско второ правителство в страната със свои въоръжени сили.
5. За разлика от либийската опозиция, опозицията в 22-милионна Сирия е по-слаба ипо-малко въоръжена, макар да не е виновна за последното. Като цяло не е добре организирана, командната й структура се нуждае от подобрение. Основната тактика намногото малки бойни групи е кратки партизански акции с бързи нападения иизтегляния. Групите нямат голяма сила да водят сериозни сражения. Често сепринуждават да се укриват на турска територия.
Други публикации
Напиши коментар