Горещи новини
- ГАЛЕРИЯ - ПЪРВИ СНИМКИ НА НОВАТА РУСКА АТОМНА ПОДВОДНИЦА "КНЯЗ ПОЖАРСКИЙ" ПО ВРЕМЕ НА ИЗПИТАНИЯ
- WP: Планът на Тръмп за прекратяване на войната може да не е приемлив за Путин
- CNN: Путин едва ли ще седне на масата за преговори, без значение кой ще спечели в САЩ
- 42 ГОДИНИ МИГ-25 В БЪЛГАРИЯ - ЗА НЕГО БЪЛГАРИЯ БЕ МАЛКА!
- ПОКЛОН - 53 ГОДИНИ ОТ НЕЩАСТНАТА СМЪРТ НА ЛЕТЕЦА ИВАН ЛОЗАНОВ, ПЪРВЕНЕЦ НА ВИПУСКА
- /ВИДЕО/: МО на РФ показа кадри от бойната работа на екипажа на Су-34
- 3 ноември 2024 г. Тържество за 74 г. на 18-и иап/1-ва авиобаза Доброславци и 1 година на мемориала на авиобазата с МиГ-21 (ГОЛЯМА ВЕТЕРАНСКА ПРАЗНИЧНА ГАЛЕРИЯ)
- /СНИМКИ/: Най-новата тежка 50-тонна БМП VN20 е забелязана в Китай по време на транспортиране
- 13 ГОДИНИ БЕЗ ПОДВОДЕН ФЛОТ ЗА РОДНАТА АРМИЯ
- ПОЛША ОТКАЗА ДА ДАРИ СВОИТЕ МИГ-29 НА УКРАЙНА, ПОВИШИ ТОН НА ЗЕЛЕНСКИ
" alt="img" /> КОРАБИТЕ С ИМЕ "ЯНТРА"
Калоян Панчелиев, сп. "Клуб ОКЕАН"
БАРЖА (ПАРАХОД) "ЯНТРА" (I)
Преди Руско-турската война (1877-1878 г.) е собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye под името Yantra (Jantra). Сведенията за нея са противоречиви.
Според мичман С. Христов „Янтра” е „бивша турска баржа, ремонтирана във Флотския Арсенал - Русе през 1879-1880 г.” В своите „Бележки и спомени по морската ни част” К. Божков обаче твърди, че тя е закупена от кап.-лейт. А. Е. Конкеевич на 2 април 1881 г. за сумата от 2 250 наполеона. В един „Послужебен формуляр на баржа (шлеп) „Янтра” от 1888 г. се казва, че тя е преустроена през 1881 г. в гр. Пеща от потъналия в р. Русенски Лом турски параход „Видин” по време на Освободителната война”. Германският изследовател Йохан Крусман проследява в детайли историята на “Дунавската параходна компания на Османската империя” (1863-1878 г.), разглежда парахода „Видин” и баржата „Янтра” като два отделни плавателни съда и показва, че те са абсолютно различни един от друг. За Ради Боев „Янтра” „по време на Освободителната война бе извадена от турците на сухо на брега на р. Лом до ремонтната работилница”, където е ремонтирана през 1879-1880 г.
“Янтра” има товароподемност 400 т, дължина – 50 м, широчина – 5,88 м. Корпусът е железен, плоскодънен. Екипаж – 4 души. Може да превозва до 800 души. В своите спомени публикувани в Юбилеен сборник на Морско училище (1881-1931 г.) Яни Костов, възпитаник на Машинното училище (1897-1902 г.), съобщава че е постъпил на 8 декември 1908 г. за I механик и капитан на парахода „Янтра” и служил там до 15 февруари 1913 г. Костов уточнява, че е изпълнявал и двете длъжности.
Участието на „Янтра” в Балканската война (1912-1913 г.) е представено в детайли от кап. I ранг Сава Н.Иванов. За повече информация вж. статията
на К. Панчелиев в сп. "Клуб ОКЕАН", "Забравените параходи" http://www.pan.bg/view_article-47-7021-ZABRAVENITE-PARAHODI.html.
Преди началото на Междусъюзническата война началникът на флота на Н.В. изпраща запитване до Дунавската флотилия относно задачите, които могат да й бъдат възложени в случай на война със Сърбия. С поверително писмо №763 от 21 май 1913 г. зам.-командирът на флотилията лейтенант Сава Христов съобщава:
„Донасям, господин подполковник, че в случай на война със Сърбия на поверената ми Дунавска част може да се възложи:
1. Яхта „Крум”, транспортът „Симеон Велики” и шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица” ще се използват за пренасяне войски и материали по Дунава.”
От 2 до 10 юли 1913 г. румънските войски преминават Дунава на няколко места, между които са Бекет, Рахово, Сомовит и Никопол. В 17:00 ч. на 2 юли 1913 г. началникът на 5-а Дунавска дивизионна област генерал Драндаревски дава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове от флотилията, за да не попаднат в румънски ръце. Заповедта е потвърдена и от зам.-командира на флотилията лейтенант Сава Христов. Всички плаващи съдове са потопени под ръководството на лейтенант Стр. Асенов (командир на „Симеон Велики”), и мичманите I ранг Ненчо Думанов (командир на яхта „Крум”) и Иван Джебаров (помощник-командир на яхта „Крум”). Яхтата „Крум”, минният транспорт „Симеон Велики”, транспортът „Александър I” и шлеповете са потопени при устието на р. Лом до тогавашния о-в Матей, а миноноските и катерите – в самото устие на р. Лом. Впоследствие през септември с.г. са извадени и ремонтирани. Миноноските, катерите и шлеповете отново влизат в строя на Дунавската флотилия.
След преустройството на влекачите „Искър” и „Вит” (ноември 1934 - март 1935 г.), а непосредствено след тях и на „Осъм” (февруари – март 1936 г.) в пътнически кораби предприятието за първи път пристъпило към извършване на по-голям и отговорен ремонт на несамоходен кораб. През 1936 г. започнало възстановяването на шлеп „Янтра”, който бил много стар и захвърлен на о-в Матей.
Очаквайте подробна статия за съдбата на този уникален кораб - "Янтра", служил последователно в Idare-i Nehriye-i Osmaniye, Дунавската флотилия на Княжество България, Параходство "Речно крайбрежно плаване" и Параходство "Българско речно плаване" в следващия брой на сп. "Клуб ОКЕАН".
КАБОТАЖЕН КОРАБ "ЯНТРА" (II)
Българско каботажно безименно акционерно дружество
На 1 февруари 1914 г. в Бургас се основава Българско каботажно безименно акционерно дружество. Съгласно чл. 2 от Устава на дружеството неговата цел е да „улесни търговските и пътническите и морски съобщения между градовете и индустриалните заведения, разположени на крайбрежието, предимно в Бургас и Бургаски окръг, в частност и черноморския бряг, и да способства за развитието на търговията, индустрията, промишлеността и земеделието в същите места.”
На общо събрание, проведено на 19 февруари 1914 г., основателите на дружеството избират управителен съвет от трима души: Янкул Дойнов, Йордан Костов и Стефан Минков, и също тричленен проверителен съвет: д-р Христо Георгиев, Кр. Калев и Ан. Маринов, както и двама запасни членове Иван Минев и Ст. Кирчев. С набрания капитал новоучреденото дружество купува плавателни съдове, повечето от които са стари, притежание на частни лица от Бургас, Василико /Царево/, Цариград и др. Най-големият кораб на дружеството, наречен „Марица”, е купен от Цариград. Той е дълъг 22 м, широк 5 м, с обща вместимост 62 тона. С „Марица” и с другите кораби „Бургас”, „Янтра”, „Тунджа”, „Арда” и „Начало” каботажното дружество поддържа товарния и пътническия трафик по крайбрежието. Пълната история на дружеството тук:
http://pan.bg/view_article-47-8246-Korabite-Marica-Burgas-Qntra-Tundzha-Arda-i-Nachalo-na-Bylgarsko-kabotazhno-bezimenno-akcionerno-druzhestvo.html
Стоян Райчевски. Старият Бургас, Издателство "Захарий Стоянов", София 2011
ЧАМ (ГЕМИЯ) "ЯНТРА" (III)
Сава Н. Иванов, капитан I ранг
Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915-1918 г.
Таблица №3 за състава на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война 1917 и 1918 г. и необходимите данни
Чам „Янтра” – „гемия”, дървен шлеп, без палуба във форма на ветроход, без стожер и ветрилно въоръжение; водоизместване 300 тона, газене 0,5 метра, число на обслугата му 6 души.
ШЛЕП "ЯНТРА" (IV)
Сава Н. Иванов, капитан I ранг
Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915-1918 г.
Таблица №3 за състава на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война 1917 и 1918 г. и необходимите данни
Шлеп „Янтра” - водоизместване 350 тона, газене 0,6 метра, число на обслугата му 4 души.
ШЛЕП "ЯНТРА" (V)
Петър Търновски. Корабите, вписани в „Книгата за големите кораби” при пристанищата към 1.02.1938 г.
Русе (всичко - 66 кораба)
Шлеп „Янтра”, 174.40 б.р.т., 151.60 н.р.т., построен в Регенсбург през 1914 г.
ТАНКЕР "ЯНТРА" (VI)
22 януари 1962 г. В Ротердам, Холандия, се издига българско знаме на танкера „Янтра”, построен през 1952 г. в Съндърланд (Великобритания). Корабът е приет за БМФ от капитан Г. Генов и главен механик К. Стрелухов. Излиза от експлоатация през 1975 г. DWT – 15 530; БРТ - 10 094 и НРТ - 5827; дължина - 153,50; широчина -20,53 м; височина - 11,50 м; газене – 8,88 м; мощност на двигателя - 4250 к. с.; скорост – 12 възла.
Тремол Иванов, Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава, ИК Галактика, 1996 г.
МАНЕВРЕН КОРАБ "ЯНТРА" (VII)
Кораб "Янтра" е построен в Бургас през 1970 г., 8 души екипаж. Към него са дълбачка "Приста", построена в Чехословакия през 1967 г., и шалани 5 и 6, построени в Русе през 1968 г. От 2002 г. те са извън Агенцията...
През 2002 г. корабният парк на Агенцията включва корабите "Вит", "Дунав", "Видбол", "Тодор Каблешков", "Бургас", "Осъм" ,"Тутракан", "Янтра", "Росица", "Тимок", "Поморие", съдоподемния кран "Титан", дълбачката "Вида", СШ 1,2,3 УП 6, БЗИ УП-2.
Корабите се числят към 6 направления: Поддържане на плавателния път (1), Проучвателна дейност (2), Маневрена дейност (3), Водолазна дейност (4), Поддържане на чистотата на река Дунав (5) и Съдоподемна дейност (6). "Янтра" и "Росица" се числят към направление 3 - Маневрена дейност.
Дойков В. и Генчев Н. – Половин век в служба на дунавския воден път. Русе, 2002г.
Списък на българските речни корабособственици (1999 – 2010 г.), Съставители - Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев, Николай Петров
http://pan.bg/view_article-3-2598-Spisyk-na-bylgarskite-rechni-korabosobstvenici-1999-%E2%80%93-2010-g%29.html
Забележка: публикуваният списък на корабите с име "Янтра" е работен и е в процес на допълване. Очаквайте подробна статия за съдбата на уникалния кораб - "Янтра" (I), служил последователно в Idare-i Nehriye-i Osmaniye, Дунавската флотилия на Княжество България, Параходство "Речно крайбрежно плаване" и Параходство "Българско речно плаване" в следващия брой на сп. "Клуб ОКЕАН".
Калоян Панчелиев, сп. "Клуб ОКЕАН"
БАРЖА (ПАРАХОД) "ЯНТРА" (I)
Преди Руско-турската война (1877-1878 г.) е собственост на Idare-i Nehriye-i Osmaniye под името Yantra (Jantra). Сведенията за нея са противоречиви.
Според мичман С. Христов „Янтра” е „бивша турска баржа, ремонтирана във Флотския Арсенал - Русе през 1879-1880 г.” В своите „Бележки и спомени по морската ни част” К. Божков обаче твърди, че тя е закупена от кап.-лейт. А. Е. Конкеевич на 2 април 1881 г. за сумата от 2 250 наполеона. В един „Послужебен формуляр на баржа (шлеп) „Янтра” от 1888 г. се казва, че тя е преустроена през 1881 г. в гр. Пеща от потъналия в р. Русенски Лом турски параход „Видин” по време на Освободителната война”. Германският изследовател Йохан Крусман проследява в детайли историята на “Дунавската параходна компания на Османската империя” (1863-1878 г.), разглежда парахода „Видин” и баржата „Янтра” като два отделни плавателни съда и показва, че те са абсолютно различни един от друг. За Ради Боев „Янтра” „по време на Освободителната война бе извадена от турците на сухо на брега на р. Лом до ремонтната работилница”, където е ремонтирана през 1879-1880 г.
“Янтра” има товароподемност 400 т, дължина – 50 м, широчина – 5,88 м. Корпусът е железен, плоскодънен. Екипаж – 4 души. Може да превозва до 800 души. В своите спомени публикувани в Юбилеен сборник на Морско училище (1881-1931 г.) Яни Костов, възпитаник на Машинното училище (1897-1902 г.), съобщава че е постъпил на 8 декември 1908 г. за I механик и капитан на парахода „Янтра” и служил там до 15 февруари 1913 г. Костов уточнява, че е изпълнявал и двете длъжности.
Участието на „Янтра” в Балканската война (1912-1913 г.) е представено в детайли от кап. I ранг Сава Н.Иванов. За повече информация вж. статията
на К. Панчелиев в сп. "Клуб ОКЕАН", "Забравените параходи" http://www.pan.bg/view_article-47-7021-ZABRAVENITE-PARAHODI.html.
Преди началото на Междусъюзническата война началникът на флота на Н.В. изпраща запитване до Дунавската флотилия относно задачите, които могат да й бъдат възложени в случай на война със Сърбия. С поверително писмо №763 от 21 май 1913 г. зам.-командирът на флотилията лейтенант Сава Христов съобщава:
„Донасям, господин подполковник, че в случай на война със Сърбия на поверената ми Дунавска част може да се възложи:
1. Яхта „Крум”, транспортът „Симеон Велики” и шлеповете „Янтра”, „Тунджа” и „Марица” ще се използват за пренасяне войски и материали по Дунава.”
От 2 до 10 юли 1913 г. румънските войски преминават Дунава на няколко места, между които са Бекет, Рахово, Сомовит и Никопол. В 17:00 ч. на 2 юли 1913 г. началникът на 5-а Дунавска дивизионна област генерал Драндаревски дава заповед за общото отстъпление на Русенския гарнизон и потопяването на плаващите съдове от флотилията, за да не попаднат в румънски ръце. Заповедта е потвърдена и от зам.-командира на флотилията лейтенант Сава Христов. Всички плаващи съдове са потопени под ръководството на лейтенант Стр. Асенов (командир на „Симеон Велики”), и мичманите I ранг Ненчо Думанов (командир на яхта „Крум”) и Иван Джебаров (помощник-командир на яхта „Крум”). Яхтата „Крум”, минният транспорт „Симеон Велики”, транспортът „Александър I” и шлеповете са потопени при устието на р. Лом до тогавашния о-в Матей, а миноноските и катерите – в самото устие на р. Лом. Впоследствие през септември с.г. са извадени и ремонтирани. Миноноските, катерите и шлеповете отново влизат в строя на Дунавската флотилия.
След преустройството на влекачите „Искър” и „Вит” (ноември 1934 - март 1935 г.), а непосредствено след тях и на „Осъм” (февруари – март 1936 г.) в пътнически кораби предприятието за първи път пристъпило към извършване на по-голям и отговорен ремонт на несамоходен кораб. През 1936 г. започнало възстановяването на шлеп „Янтра”, който бил много стар и захвърлен на о-в Матей.
Очаквайте подробна статия за съдбата на този уникален кораб - "Янтра", служил последователно в Idare-i Nehriye-i Osmaniye, Дунавската флотилия на Княжество България, Параходство "Речно крайбрежно плаване" и Параходство "Българско речно плаване" в следващия брой на сп. "Клуб ОКЕАН".
КАБОТАЖЕН КОРАБ "ЯНТРА" (II)
Българско каботажно безименно акционерно дружество
На 1 февруари 1914 г. в Бургас се основава Българско каботажно безименно акционерно дружество. Съгласно чл. 2 от Устава на дружеството неговата цел е да „улесни търговските и пътническите и морски съобщения между градовете и индустриалните заведения, разположени на крайбрежието, предимно в Бургас и Бургаски окръг, в частност и черноморския бряг, и да способства за развитието на търговията, индустрията, промишлеността и земеделието в същите места.”
На общо събрание, проведено на 19 февруари 1914 г., основателите на дружеството избират управителен съвет от трима души: Янкул Дойнов, Йордан Костов и Стефан Минков, и също тричленен проверителен съвет: д-р Христо Георгиев, Кр. Калев и Ан. Маринов, както и двама запасни членове Иван Минев и Ст. Кирчев. С набрания капитал новоучреденото дружество купува плавателни съдове, повечето от които са стари, притежание на частни лица от Бургас, Василико /Царево/, Цариград и др. Най-големият кораб на дружеството, наречен „Марица”, е купен от Цариград. Той е дълъг 22 м, широк 5 м, с обща вместимост 62 тона. С „Марица” и с другите кораби „Бургас”, „Янтра”, „Тунджа”, „Арда” и „Начало” каботажното дружество поддържа товарния и пътническия трафик по крайбрежието. Пълната история на дружеството тук:
http://pan.bg/view_article-47-8246-Korabite-Marica-Burgas-Qntra-Tundzha-Arda-i-Nachalo-na-Bylgarsko-kabotazhno-bezimenno-akcionerno-druzhestvo.html
Стоян Райчевски. Старият Бургас, Издателство "Захарий Стоянов", София 2011
ЧАМ (ГЕМИЯ) "ЯНТРА" (III)
Сава Н. Иванов, капитан I ранг
Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915-1918 г.
Таблица №3 за състава на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война 1917 и 1918 г. и необходимите данни
Чам „Янтра” – „гемия”, дървен шлеп, без палуба във форма на ветроход, без стожер и ветрилно въоръжение; водоизместване 300 тона, газене 0,5 метра, число на обслугата му 6 души.
ШЛЕП "ЯНТРА" (IV)
Сава Н. Иванов, капитан I ранг
Действията на Дунавската флотилия през време на Световната война 1915-1918 г.
Таблица №3 за състава на плавателните съдове на Дунавската флотилия през време на Световната война 1917 и 1918 г. и необходимите данни
Шлеп „Янтра” - водоизместване 350 тона, газене 0,6 метра, число на обслугата му 4 души.
ШЛЕП "ЯНТРА" (V)
Петър Търновски. Корабите, вписани в „Книгата за големите кораби” при пристанищата към 1.02.1938 г.
Русе (всичко - 66 кораба)
Шлеп „Янтра”, 174.40 б.р.т., 151.60 н.р.т., построен в Регенсбург през 1914 г.
ТАНКЕР "ЯНТРА" (VI)
22 януари 1962 г. В Ротердам, Холандия, се издига българско знаме на танкера „Янтра”, построен през 1952 г. в Съндърланд (Великобритания). Корабът е приет за БМФ от капитан Г. Генов и главен механик К. Стрелухов. Излиза от експлоатация през 1975 г. DWT – 15 530; БРТ - 10 094 и НРТ - 5827; дължина - 153,50; широчина -20,53 м; височина - 11,50 м; газене – 8,88 м; мощност на двигателя - 4250 к. с.; скорост – 12 възла.
Тремол Иванов, Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава, ИК Галактика, 1996 г.
МАНЕВРЕН КОРАБ "ЯНТРА" (VII)
Кораб "Янтра" е построен в Бургас през 1970 г., 8 души екипаж. Към него са дълбачка "Приста", построена в Чехословакия през 1967 г., и шалани 5 и 6, построени в Русе през 1968 г. От 2002 г. те са извън Агенцията...
През 2002 г. корабният парк на Агенцията включва корабите "Вит", "Дунав", "Видбол", "Тодор Каблешков", "Бургас", "Осъм" ,"Тутракан", "Янтра", "Росица", "Тимок", "Поморие", съдоподемния кран "Титан", дълбачката "Вида", СШ 1,2,3 УП 6, БЗИ УП-2.
Корабите се числят към 6 направления: Поддържане на плавателния път (1), Проучвателна дейност (2), Маневрена дейност (3), Водолазна дейност (4), Поддържане на чистотата на река Дунав (5) и Съдоподемна дейност (6). "Янтра" и "Росица" се числят към направление 3 - Маневрена дейност.
Дойков В. и Генчев Н. – Половин век в служба на дунавския воден път. Русе, 2002г.
Списък на българските речни корабособственици (1999 – 2010 г.), Съставители - Калоян Панчелиев, Преслав Панчелиев, Николай Петров
http://pan.bg/view_article-3-2598-Spisyk-na-bylgarskite-rechni-korabosobstvenici-1999-%E2%80%93-2010-g%29.html
Забележка: публикуваният списък на корабите с име "Янтра" е работен и е в процес на допълване. Очаквайте подробна статия за съдбата на уникалния кораб - "Янтра" (I), служил последователно в Idare-i Nehriye-i Osmaniye, Дунавската флотилия на Княжество България, Параходство "Речно крайбрежно плаване" и Параходство "Българско речно плаване" в следващия брой на сп. "Клуб ОКЕАН".
Други публикации
Напиши коментар