Warning: getimagesize(://): failed to open stream: Няма такъв файл или директория in /home/panbgwz9/public_html/view_article.php on line 197

Лимби и баркаси

Pan.bg 23 мар 2012 | 23:05 views (2368) commentaries(0)
img ПОРЕДИЦА "БЪЛГАРСКИТЕ КОРАБИ" с водещ Калоян Панчелиев

Лимби и баркаси

"Албатрос", "Казан", "Чайка", "Моряк", "Сатурн" и др., 6-7 т.

Списък 3 Руски кораби, дошли у нас след революцията през 1917 г. и вдигнали български флаг (по данни на имигрантите и на съвременници)

Тремол Иванов, Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава, ИК Галактика, 1996 г.

Когато трябваше да се товарят стоки не от пристанищата, а от открит бряг, гемиите заставаха на котва на около една миля от прибоя и трансбордирането ставаше с лимби. Лимбите, или както руснаците ги наричаха "баркаси" бяха 3-до 8-тонни безпалубни дървени корабчета, придвижвани само с гребла или и с ветрила. Обслужваха се от двама души: капитан и моряк. Лимбата опираше кърма в брега и след като се натовареше, пренасяше стоката до гемията. Трансбордирането, или както се наричаше тогава лимбаджийството, даваше прехрана на много моряци по нашето крайбрежие. Това бе трудна и рискована моряшка дейност. На 11 февруари 1936 г. лимбите "Мечта" и "Моряк" застанали на котва зад нос Свети Атанас да изчакат подобрение на времето. Вместо подобрение започнала истинска буря. Рибарите от таляна Свети Атанас, преди да се развихри бурята, предложили на лимбаджиите да ги вземат на брега, но те отказали - сметнали, че е под достойнството на един моряк да изостави кораба си. След като бурята отминала, намерили "Моряк", изхвърлена на брега, и в кубрика замръзналите Антим и Конрад. Лимбата "Мечта" с Марко и Ваня безследно изчезнали.
Големите лимби извършваха и транспорт. Малките лимби до 3-4 тона се използваха само за трансбордиране. Обзорските лимбаджии бяха добре известни: те сами си строяха корабчетата и извършваха лимбаджийство. Старите моряци помнят известните гьозекенски лимбаджии Митьо Шаблата, Иван Бахчелията, Стефан Лихваря, Тончо Германа, Калпака, Кандилото, Гецата и др. Много лимбаджии имаше и в Несебър, в повечето случаи те работеха на Козлука.
Гемиите не винаги използваха лимби. Например на Атлиман, Ропотамо и Резово имаше достатъчно дълбочина и гемиите заставаха на пристани до самия бряг...Доходна работа за лимбите и лодките беше извозването на баластрата за строежите. За един кубик се плащаше 180 лева. В тази стойност се включваха: товаренето, превозът, разтоварването и разходите (10 лв. кариерно право и 10 лв. пристанищно право). Сутрин рано с бреговия бриз от пристанището тръгваха лимби, малки лодки с гребла или ветрила, дори и моторни лодки. От различни места по плажовата ивица ги товареха - колкото баластра могат да поберат. Към обяд вече се връщаха. Предприемачите чакаха в "бухтата" и след като баластрата се разтоварваше на брега, измерваха я и плащаха.

Алатов, Ст. Залезът на българското гемиджийство
Научно-популярен алманах "ФАР-83"

image

image

image
loading...

Други публикации


Напиши коментар

Коментари: 0

Социални мрежи

Вход

Запомни ме на това устройство

Регистрирай се Забравена парола

Последни

НАЙ-ЧЕТЕНИ НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Морски архиви

Прочети още

Броячка